След повече от 4 часа бурни дебати в Народното събрание депутатите приеха на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на България. "За" гласуваха 164 народни представители от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, "против" бяха 66 депутати от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“, нямаше въздържали се.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.
В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - пряко от прокурорите, един - от следователите, и един - от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.
"Предлаганите промени в Конституцията са в правилната посока, важно е, че се създават два независими съвета – на съдиите и на прокурорите". Това заяви от парламентарната трибуна министърът на правосъдието Атанас Славов и допълни "Това е дебат за бъдещето на страната ни, дали искаме да живеем в европейска правова държава, в която всеки ще бъде включен, уважаван, неговите достойнство и права ще бъдат зачитани".
"Едно от предложенията, които вярвам, че ще бъде консенсусно, е ясно да се запише, че съдебната власт е независима, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт", допълни Славов. Според него консенсусно ще бъде и предложението мандатът на двамата председатели на съответните съвети да е седем години, на главния прокурор - намален на пет години.
Между първо и второ гласуване на промените в Конституцията, в резултат на обществените обсъждания, ще бъдат нанесени редакции във внесените текстове, заяви председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков по време на дебата в парламента в отговор на изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова.
Той посочи, че предложението за смяна на националния празник няма да бъде подкрепено. "Параграф 17 ще бъде оттеглен, да я приключим тази тема", добави Чолаков.
Ще бъде преформатирана длъжностната характеристика на главния прокурор по такъв начин, че да отпадне надзорът за законност над всеки отделен прокурор, което беше големият проблем, заяви той. Ще му бъдат запазени методическите указания, той ще си остане ръководител на върховна прокуратура и представител на прокуратурата въобще – това е консенсусно предложение, включително на професионалните общности, добави Чолаков.
По отношение на индивидуалната конституционна жалба, той каза, че ще бъде дадена възможност на всеки съд, по искане на страна или по своя преценка, да се отнася директно към Конституционния съд (КС). Чолаков отбеляза, че според експертите това е оптимумът за въвеждане на възможността всеки гражданин да може да стига до КС.
По отношение на двете колегии Радомир Чолаков посочи, че ще бъде доизпълнено изменението на Конституцията от 2015 г., като професионалната квота в съдийския съвет ще бъде завишена спрямо политическата. По думите му дискусионен е въпросът по разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, но това, за което има консенсус, е, че ще бъде запазен общ формат. Повече няма да бъде възможно прокурори да се намесват в кадрови решения по отношение на съда, отбеляза той.
По отношение на двойното гражданство има "оглушително мълчание", това е, защото всички си дават сметка за какво става дума, коментира още председателят на конституционната комисия. Той посочи, че не могат да предприемат тази стъпка, ако не са си изяснили колко българи имат двойно гражданство.
Чолаков каза, че ще направи предложение между първо и второ четене за редакция - по отношение възможността министри да бъдат с двойно гражданство със съгласието на Народното събрание. Той уточни, че това е решението в Търновската конституция. По думите му Евлоги Георгиев е бил касиран, защото е бил руски гражданин. "Имаме си традиция, ще ви предложа да се придържаме към нея и този въпрос ще бъде изчерпан", допълни Радомир Чолаков.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.
В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - пряко от прокурорите, един - от следователите, и един - от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.
"Предлаганите промени в Конституцията са в правилната посока, важно е, че се създават два независими съвета – на съдиите и на прокурорите". Това заяви от парламентарната трибуна министърът на правосъдието Атанас Славов и допълни "Това е дебат за бъдещето на страната ни, дали искаме да живеем в европейска правова държава, в която всеки ще бъде включен, уважаван, неговите достойнство и права ще бъдат зачитани".
"Едно от предложенията, които вярвам, че ще бъде консенсусно, е ясно да се запише, че съдебната власт е независима, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт", допълни Славов. Според него консенсусно ще бъде и предложението мандатът на двамата председатели на съответните съвети да е седем години, на главния прокурор - намален на пет години.
Между първо и второ гласуване на промените в Конституцията, в резултат на обществените обсъждания, ще бъдат нанесени редакции във внесените текстове, заяви председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков по време на дебата в парламента в отговор на изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова.
Той посочи, че предложението за смяна на националния празник няма да бъде подкрепено. "Параграф 17 ще бъде оттеглен, да я приключим тази тема", добави Чолаков.
Ще бъде преформатирана длъжностната характеристика на главния прокурор по такъв начин, че да отпадне надзорът за законност над всеки отделен прокурор, което беше големият проблем, заяви той. Ще му бъдат запазени методическите указания, той ще си остане ръководител на върховна прокуратура и представител на прокуратурата въобще – това е консенсусно предложение, включително на професионалните общности, добави Чолаков.
По отношение на индивидуалната конституционна жалба, той каза, че ще бъде дадена възможност на всеки съд, по искане на страна или по своя преценка, да се отнася директно към Конституционния съд (КС). Чолаков отбеляза, че според експертите това е оптимумът за въвеждане на възможността всеки гражданин да може да стига до КС.
По отношение на двете колегии Радомир Чолаков посочи, че ще бъде доизпълнено изменението на Конституцията от 2015 г., като професионалната квота в съдийския съвет ще бъде завишена спрямо политическата. По думите му дискусионен е въпросът по разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, но това, за което има консенсус, е, че ще бъде запазен общ формат. Повече няма да бъде възможно прокурори да се намесват в кадрови решения по отношение на съда, отбеляза той.
По отношение на двойното гражданство има "оглушително мълчание", това е, защото всички си дават сметка за какво става дума, коментира още председателят на конституционната комисия. Той посочи, че не могат да предприемат тази стъпка, ако не са си изяснили колко българи имат двойно гражданство.
Чолаков каза, че ще направи предложение между първо и второ четене за редакция - по отношение възможността министри да бъдат с двойно гражданство със съгласието на Народното събрание. Той уточни, че това е решението в Търновската конституция. По думите му Евлоги Георгиев е бил касиран, защото е бил руски гражданин. "Имаме си традиция, ще ви предложа да се придържаме към нея и този въпрос ще бъде изчерпан", допълни Радомир Чолаков.
