Има засилено търсене на информация за коронавируса и повишено внимание към проблема, но не и паника, показва национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 29 февруари и 8 март 2020 г. сред 1015 пълнолетни граждани.
Според данните предприеманите от властите мерки се оценяват като адекватни на ситуацията, но същевременно е налице доста ясно изразено нежелание за по-радикални промени във всекидневието - най-вече сред по-младите и активни поколения, и особено - в по-дългосрочен план.
Разпространението на коронавируса фокусира силно вниманието на хората - 75 на сто следят всекидневно информацията за това какво се случва в България, 19 на сто - от време на време, а незаинтересованите са едва 6 на сто.
Ако цялостната ситуация в света буди оправдани тревоги у гражданите, то ограниченият брой случаи, регистрирани до този момент в България, води до известно намаляване на най-високото напрежение, смятат социолозите. Двама от всеки трима са убедени, че вирусът ще продължи да се разпространява, като ще засегне както България, така и всички страни в Европа. Една четвърт са оптимистите, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към нормалния си ритъм на живот. При потвърденото вече наличие на вируса в страната, най-голямата част (55 на сто) са загрижени, но следват препоръките на официалните власти, 34 на сто не са особено притеснени, а силно притеснени се чувстват 11 процента.
С по-загрижено поведение, следващо препоръките на специалистите, но без признаци на паника, се открояват най-вече жителите на големите градове и средните поколения. Любопитна е обаче нагласата на най-младите и най-възрастните. У първите се наблюдават най-високи нива на тревожност, но не непременно съпроводени със стриктно спазване на препоръките, а потенциално най-рисковите по думите на експертите възрастови групи са най-малко разтревожени. Тази на пръв поглед парадоксална картина отразява начина на живот на хората: притеснението на младите се подхранва от факта, че те са сред най-активно общуващите и пътуващи българи, и обратно, по-слабата мобилност на мнозинството от най-възрастните жители им дава частично спокойствие, коментират от "Алфа рисърч".
Информираното отношение към проблема проличава и в предприеманите индивидуални мерки за предпазване от коронавируса. 52 на сто залагат на засилената лична хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкова повече разчитат единствено на нея. Фокусът върху тези мерки обяснява и силно завишеното търсене на медицински маски, дезинфектанти и други хигиенни средства. Значително по-нисък дял (20-23 на сто) са склонни на този етап да ограничат контактите и пътуванията си. Най-притеснените прибягват до запасяване с продукти (12 на сто), повишено внимание за наличието на симптоми (10 на сто) и постоянното използване на медицинска маска (9 процента). Въпреки че тези дялове са по-ниски, пресметнати в реални числа, те формират значителни по обем групи, които могат да генерират психологическо напрежение или промяна на икономически поведенчески практики. Най-слабо загрижената една трета от хората не предприема никакви специални мерки.
Действията на властите за ограничаване на разпространението на коронавируса в страната получават положителна оценка от обществото: според 67 на сто предприеманите мерки са релевантни на ситуацията. 19 процента смятат, че те трябва да са по-строги, а 14 на сто са неудовлетворени, че се налагат ненужни ограничения.
Най-възрастните и най-малко притеснени хора имат очаквания за още по-строги мерки, докато най-младите и най-загрижени от разпространението на заразата ги намират за прекалени. Това е косвен признак, че въпреки притесненията, те едва ли ще сменят радикално начина си на живот. А много вероятно е да се притесняват точно от това, че строгите мерки ще попречат на техните бизнес или лични планове, които най-често са свързани със засилена мобилност, отбелязват от "Алфа рисърч".
Според данните предприеманите от властите мерки се оценяват като адекватни на ситуацията, но същевременно е налице доста ясно изразено нежелание за по-радикални промени във всекидневието - най-вече сред по-младите и активни поколения, и особено - в по-дългосрочен план.
Разпространението на коронавируса фокусира силно вниманието на хората - 75 на сто следят всекидневно информацията за това какво се случва в България, 19 на сто - от време на време, а незаинтересованите са едва 6 на сто.
Ако цялостната ситуация в света буди оправдани тревоги у гражданите, то ограниченият брой случаи, регистрирани до този момент в България, води до известно намаляване на най-високото напрежение, смятат социолозите. Двама от всеки трима са убедени, че вирусът ще продължи да се разпространява, като ще засегне както България, така и всички страни в Европа. Една четвърт са оптимистите, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към нормалния си ритъм на живот. При потвърденото вече наличие на вируса в страната, най-голямата част (55 на сто) са загрижени, но следват препоръките на официалните власти, 34 на сто не са особено притеснени, а силно притеснени се чувстват 11 процента.
С по-загрижено поведение, следващо препоръките на специалистите, но без признаци на паника, се открояват най-вече жителите на големите градове и средните поколения. Любопитна е обаче нагласата на най-младите и най-възрастните. У първите се наблюдават най-високи нива на тревожност, но не непременно съпроводени със стриктно спазване на препоръките, а потенциално най-рисковите по думите на експертите възрастови групи са най-малко разтревожени. Тази на пръв поглед парадоксална картина отразява начина на живот на хората: притеснението на младите се подхранва от факта, че те са сред най-активно общуващите и пътуващи българи, и обратно, по-слабата мобилност на мнозинството от най-възрастните жители им дава частично спокойствие, коментират от "Алфа рисърч".
Информираното отношение към проблема проличава и в предприеманите индивидуални мерки за предпазване от коронавируса. 52 на сто залагат на засилената лична хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкова повече разчитат единствено на нея. Фокусът върху тези мерки обяснява и силно завишеното търсене на медицински маски, дезинфектанти и други хигиенни средства. Значително по-нисък дял (20-23 на сто) са склонни на този етап да ограничат контактите и пътуванията си. Най-притеснените прибягват до запасяване с продукти (12 на сто), повишено внимание за наличието на симптоми (10 на сто) и постоянното използване на медицинска маска (9 процента). Въпреки че тези дялове са по-ниски, пресметнати в реални числа, те формират значителни по обем групи, които могат да генерират психологическо напрежение или промяна на икономически поведенчески практики. Най-слабо загрижената една трета от хората не предприема никакви специални мерки.
Действията на властите за ограничаване на разпространението на коронавируса в страната получават положителна оценка от обществото: според 67 на сто предприеманите мерки са релевантни на ситуацията. 19 процента смятат, че те трябва да са по-строги, а 14 на сто са неудовлетворени, че се налагат ненужни ограничения.
Най-възрастните и най-малко притеснени хора имат очаквания за още по-строги мерки, докато най-младите и най-загрижени от разпространението на заразата ги намират за прекалени. Това е косвен признак, че въпреки притесненията, те едва ли ще сменят радикално начина си на живот. А много вероятно е да се притесняват точно от това, че строгите мерки ще попречат на техните бизнес или лични планове, които най-често са свързани със засилена мобилност, отбелязват от "Алфа рисърч".
