Борис Николаевич Елцин е роден през 1931 г. в село Бутка в Свредловската област в семейството на селяни християни. В училище Елцин се учи добре, но е палав. През 1950 година постъпва в Уралския политехнически университет в строителен факултет. През 1955 година получава квалификация инженер – строител. През студентските си години се занимава сериозно с волейбол.
Елцин е първият президент на Руската федерация. Непосредствено след разпадането на СССР той заема ръководния пост на Руската федерация. Избран е за президент в два последователни мандата. По времето на СССР е бил президент на РСФСР.
Професионална, партийна и политическа дейност
През 1955 г. Елцин завършва Свредловския политехнически институт, за една година той усвоява няколко строителни специалности, работи на различни обекти като майстор, началник на обекта, главен инженер по управление. През 1961 г. започва членството си в КПСС. През 1963 година е назначен за главен инженер, а след това е назначен за началник на Свредловкия домостроителен кабинет.
През 1968 г. е приет на партийна работа в Свредловския комитет на КПСС, където заема поста управител на отдела за строителство. През 1975 г. е избран за секретар на Свредловския комитет на
netinfo
КППС, отговарящ за промишленото развитие на областите.
През 1976 г. по препоръки на Политбюро на ЦК на КПСС е избран за главен секретар на Свредловския комитет на КПСС. Той е на тази длъжност до 1985 г. През годините той се занимава с проект за построяване на магистрала, съединяваща Свредловската област със северните области. Елцин участва и ръководи през годините много проекти.
В периода 1978 – 1989 г. е депутат на Върховния съвет на СССР.
През 1985 г. Горбачов го назначава за секретар на ЦК на КПСС в отдел "Строителство".
През декември 1985 г. чрез препоръка на политбюро при ЦК на КПСС е назначен на длъжност главен секретар на Московския градски комитет на КПСС. Елцин става популярен благодарение на популистките си разходки в обществения транспорт, проверка на магазини и складова, както и че допускал относителна свобода на словото в града. Организирал в Москва голям панаир. В последните години започва открито да критикува ръководството на партията. През октомври 1987 г. имал конфликт с ръководството на Политбюрото на ЦК на КПСС. Постъпва за известно време в болница.
През март 1989 г. е избран за народен депутат на СССР. От юни 1989 до декември 1990 г. е член на Върховния съвет на СССР. През март 1990 г. е избран за народен депутат на РСФСР (Росси́йская Сове́тская Федерати́вная Социалисти́ческая Респу́блика) от Свредловск. На 29 май 1990 г. е избран за председател на Върховния съвет на РСФСР.
През юли 1990 година той напуска КПСС. През периода на парламентарната си дейност той критикува политика Горбачов, както и съветското правителство. Той е единственият популярен политик в Русия и безспорно най-популярният извън номенклатурата на КПСС.
Първи мандат
През 12 юни 1991 г. е избран за Президент на РСФСР, след като 45 552 041 гласове, което съставлява 57,30% от гласовете спрямо другия опонент в изборите – Н. И. Рыжкова. Негови лозунги са борбата с привилегиите на номенклатурата и суверенитет на Русия от СССР, от другите съюзни републики.
netinfo
През 10 юли 1991 г. Елцин прави клетва за вярност пред Русия и встъпва във длъжността президент на РСФСР. Един от първите укази на президента Елцин е за ликвидиране на партийните организации на предприятията. Елцин преговаря с Горбачов, както и с други бивши ръководители от КПСС.
След разпада на СССР Елцин започва либерална икономическа реформа. На 2 януари 1992 г. влиза в сила указ за линеаризация на Русия. Започва радикална икономическа реформа. На първо четене стоят проблемите, свързани с потреблението и хиперинфлацията. Цените и курсът на валутата започват да се вдигат и то на няколко пъти в течение на няколко месеца и хиперинфлацията удря през 1993 г. Страната влиза в икономическа криза.
На 1 август 1992 година руският президент Борис Елцин посещава София.
На 14 октомври 1992 година руският президент Борис Елцин предава на Лех Валенса документи на КГБ за убийството на полски офицери в Катин през 1940 г.
Икономическата криза се подсилва от политическата криза. В някои райони след разпадането на СССР се усилват сепаратистките настроения. Така в Чечения въобще не признават суверенитета на Русия на нейните територии, а в други региони започват да водят собствена валута и отказват да плащат на Русия данъци. Накрая Борис Елцин подписва така наречения „Федеративен договор” със с Чечения и други страни, така те са включени в Конституционна Русия.
На следващия ден, 10 декември, Народното събрание отхвърля кандидатурата на Егор Гайдар за поста председател на правителството.
После Народното събрание отменя постановление за самостоятелност на правителството и Централната банка.
На 25 април на Всеруския референдум трябва да се гласува за няколко важни въпроса. Първият от тях е свързан с доверие към президента Елцин. Вторият е за одобрение на социално-икономическата политика. Третият въпрос е свързан с дългосрочно избиране на депутатите. Борис Елцин призовава всички да гласуват. По резултата за икономическите реформи 58,7% гласували „за” и 53,0 „против”. По въпроса за дългосрочното избиране на президента и народните депутати резултатът не е много приятен – 49,5% „за” и 67,2 „против”.
След успеха президентът на Русия съсредоточава усилията си за изработката на нова конституция. На 30 април са вече изнесени в пресата проектът за новата конституция, на 18 април има съвещание в Москва.
netinfo
На 21 септември 1993 година, в 20 часа чрез обръщение по телевизията Елцин разпуска създаденото народно събрание.
На 12 декември 1993 г. се състои народното гласуване за новата конституция. Новата конституция дава по-голяма власт на президента отколкото на правителството. Официално новата конституция влиза в сила на 11 януари 1994 г.
През ноември 1994 г. Елцин взема решение за настъпване на руски войски в Чечения със секретен указ номер 2137 и така започва т.н. Чеченски конфликт.
Втори мандат
В началото на 1996 година Елцин е изправен пред избори. Той има сериозен опонент - Генадий Зюганов, който има достатъчно голям рейтинг спрямо неговия, който пада. Тогава Елцин за пореден път, както при първите избори, започва акция за популизирането му. Естествено, за да вдигне рейтинга си, Елцин използвал методите за посещение на важни точки от Русия, а именно – посещение на Чечения.
На първия тур на изборите на 16 юни 1996 г. Елцин получава 35,28% от гласовете, а неговите опоненти: Генадий Зюганов - 32,03% и Александър Лебед - 14,52%. На втория тур на изборите през 3 юли 1996 г. Елцин получава 52,82% от гласовете, а Зюганов - 40,31%.
Няколко дни след спечелването на втория мандат лекарите открили сърдечно заболяване на Борис Елцин. Поради тежкото състояние на Елцин и предстоящата му сърдечна операция той трябвало да назначи за временен президент Виктор Черномирдин. През септември 1998 г. за председател е назначен Евгений Примаков.
netinfo
През 1999 година е утвърдена кандидатурата на Владимир Путин, който по това време е слабо известен. После поради усложнената ситуация в Чечения по съвет на Путин Елцин започва серии от контратерористични операции. Заради предприетите действия рейтингът на Путин започва да нараства.
На 31 декември 1999 г. в 12 ч. Борис Николаевич Елцин подава оставката си като президент на Руската федерация. Подписан е указ, гарантиращ на Елцин, че няма да бъде съдебно преследван. (БГНЕС)
