София е на 6-то място в света по мръсен въздух. Или поне така е било малко преди 18 часа на 30 октомври. Това твърди класация, разпространена в социалните мрежи през същия ден. Тя е изготвена от AirVisual - сайт, който следи замърсяването на въздуха по света, като комбинира официални данни от различни източници. Според тях, в този час, най-мръсен е бил въздухът в индийския град Делхи, последван от виетнамската столица Ханой и градове в Пакистан, Монголия и Бангладеш. Китайските, традиционно замърсени градове, се нареждат след България.
Дишаме ли чист въздух - представят резултатите от сензорните станции в София (ВИДЕО)
„Да, вярно е, но това са пиковите стойности. Обхващайки ги, ние излизаме много напред. Но вече ако разгледаме среднодневните норми, далеч не сме в тези първи позиции”, посочи Георги Стефанов от WWF.
Поради тази причина, малко след полунощ например, София вече е била 83-та. Важно уточнение е и това, че сайтът не следи в реално време всички градове, а само 91 от тях.
Мръсен въздух задушава София
Според средноденонощните норми, които следим в България, при първото по-сериозно понижение на температурите този сезон - отчетено в същия период, в 9 града на страната нивото на фините прахови частици е било над допустимото.
Защо въздухът в Индия е по-мръсен от този в Китай?
„Качеството на въздуха в реално време в София може да бъде проверено на сайта на Столичната община. Данните от всички автоматични станции показват, че въздухът се движи в норми, близки до средните за този период от годината. Замърсяването на територията на столицата над 50% е от транспорта. Над 30% е от битовото отопление. Общината защити два проекта на стойност над 40 млн. лева, с които ще бъдат подменени отоплителните инсталации на домакинствата”, посочи зам.-кметът на София – Йоана Христова.
Фокусът за справяне с мръсния въздух трябва да е насочен към транспорта и битовото отопление. Това каза министърът на околната среда и водите Нено Димов в "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.
Министърът заяви, че основният замърсителе битовото отопление, на второ място транспорта и едва на трето място с малък процент - промишленото замърсяване. "Ние успяхме да осигурим около 500 млн. лв. за българските общини, които да кандидатстват за електрифициране на градския транспорт. Един от проблемите потенциалните в Европа са азотните окиси. Автобусите, които са на газ, генерират азотни окиси", каза той и посочи, че електротранспортът не го създава.
Той посочи, че това, което е направено и е било сериозен пробив в екологично законодателство, са променени стимулите и санкциите към местната власт. "Не те да изпълняват програмите, сега ние санкционираме, ако няма резултат. Т.е. за пръв път фокусът е насочен към постигане на резултат. Това нещо влезе в сила през 2019 г. и при всички положения ще бъде ясен стимул към местната власт", допълни още Нено Димов.
Русе
„Данните за целия месец октомври за град Русе показват 7 дни със завишение на средноденонощната норма за фини прахови частици от 50 микрограма. Отчетените дни са такива, в които и визуално сме забелязали, че на територията на Република Румъния се горят масово стърнища”, каза Христо Милков, „Контрол на околната среда”, РИОСВ – Русе.
Пловдив
„От 1 октомври досега се наблюдават 22 дни с превишения в „Каменица”, която е фоновият пункт и 25 дни в „Тракия”. Над 70% от фините прахови частици във въздуха се дължат на отоплението с твърдо гориво. За замърсяването допринасят и температурните инверсии, които са характерни за този период, от началото на октомври. Вина имат и мъглите в района на Пловдив и околността”, коментира Стефан Шилев, директор на РИОСВ – Пловдив.
Видин
„Надявам се да успеем да издействаме отклоняване на газ към Видин и това да стане един от основните източници на отопление, което вече ще даде много по-голям шанс на града”, обясни кметът на крайдунавския град Цветан Ценков.
„След близо 10-годишни усилия и осигуряване на не малко финансиране, промяна на националната политика, вменяване на отговорност на местните власти, вече е време да видим действия и мерки. Те трябва да доведат до конкретно измерими резултати. Това все още ни липсва. Различни финансиращи структури видяха в България държавата в Европа, която трябва да се справи с този проблем. На глобалната среща на ООН се роди инициатива за „Фонд за чист въздух”, добави Георги Стефанов.
Дали фондът ще разгърне дейността си в България и какво ще означава това за нас, предстои да разберем.
