Всеки от нас е попадал в ситуацията, в която буквално от утре ти се налага да не ходиш на работа. Семейни ангажименти, временно неразположение или нещо друго. Опцията ви, не е да пуснете болничен на следващия ден. За подобна необмислена постъпка ви чакат доста неприятности.
Според българското законодателство, ако служителят иска отпуск, но работодателят не го предоставя, и служителят реши да използва болничен, процедурата следва определени правила.
Ето какво трябва да се има предвид:
Болничен (временна неработоспособност):
Болничният лист може да бъде издаден само при обективна медицинска причина, установена от лекар или медицинска комисия. Лекарят или комисията трябва да преценят, че съществува заболяване или състояние, което прави лицето временно неработоспособно. Работодателят е длъжен да приеме болничния лист, издаден от лекар, и няма правно основание да отказва на служителя да се възползва от този период на отсъствие.
Осигуровки и обезщетение:
При валиден болничен, служителят има право на обезщетение от Националния осигурителен институт (НОИ).
От 1 януари 2024 г. е в сила изменение в чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което работните дни от временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение на осигуреното лице, се променят от първите три на първите два работни дни. Изменението се прилага за временна неработоспособност, настъпила след 31.12.2023 г. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право и на възнаграждение за първите два работни дни от временната неработоспособност. Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите два работни дни от временната неработоспособност и в случаите, в които: след първите 2 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност); в случаите при бременност и раждане.
Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО. Ако временната неработоспособност е настъпила преди 01.01.2024 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. (чл. 40, ал. 5 от КСО).
И тук идва казусът: Искаш отпуск или почивка, но работодателят не дава, пускаш болничен – какво следва?
Работодателят може да подаде сигнал към НОИ или съответните медицински органи, ако има съмнения относно автентичността на болничния. В такива случаи може да бъде извършена проверка.
Ако се докаже, че болничният е фалшив или измамен, това може да доведе до дисциплинарни санкции, включително уволнение на служителя. Също така, може да се наложат и наказателни санкции за измама.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Според българското законодателство, ако служителят иска отпуск, но работодателят не го предоставя, и служителят реши да използва болничен, процедурата следва определени правила.
Ето какво трябва да се има предвид:
Болничен (временна неработоспособност):
Болничният лист може да бъде издаден само при обективна медицинска причина, установена от лекар или медицинска комисия. Лекарят или комисията трябва да преценят, че съществува заболяване или състояние, което прави лицето временно неработоспособно. Работодателят е длъжен да приеме болничния лист, издаден от лекар, и няма правно основание да отказва на служителя да се възползва от този период на отсъствие.
Осигуровки и обезщетение:
При валиден болничен, служителят има право на обезщетение от Националния осигурителен институт (НОИ).
От 1 януари 2024 г. е в сила изменение в чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което работните дни от временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение на осигуреното лице, се променят от първите три на първите два работни дни. Изменението се прилага за временна неработоспособност, настъпила след 31.12.2023 г. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право и на възнаграждение за първите два работни дни от временната неработоспособност. Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите два работни дни от временната неработоспособност и в случаите, в които: след първите 2 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност); в случаите при бременност и раждане.
Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО. Ако временната неработоспособност е настъпила преди 01.01.2024 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. (чл. 40, ал. 5 от КСО).
И тук идва казусът: Искаш отпуск или почивка, но работодателят не дава, пускаш болничен – какво следва?
Работодателят може да подаде сигнал към НОИ или съответните медицински органи, ако има съмнения относно автентичността на болничния. В такива случаи може да бъде извършена проверка.
Ако се докаже, че болничният е фалшив или измамен, това може да доведе до дисциплинарни санкции, включително уволнение на служителя. Също така, може да се наложат и наказателни санкции за измама.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
