Българската общност в Северна Македония сподели, че в лицето на българската държава, за първи път от много години насам, са видяли гаранции за своята защита. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова от Северна Македония, където е на посещение.
"Най-накрая българската държава да застане зад това да имат работа, да не бъдат сегрегирани. Тогава, когато потърсят работа, само защото са от български произход, да не получават конкретното място. Когато участват в конкурси за конкретното място, да не ги печелят, само защото са декларирари, че са от български произход", обясни Йотова.
Йотова: Смятам, че премиерът ще вземе мерки съветническият екип да не прави втора външна политика
По думите й при посещението й в Северна Македония е научила доста неща за преброяването. "Аз за първи път разбирам, че тази малка цифра, която се получи при преброяването, идва от факта, че на определени места, когато декларират български произход, властите са поискали показване на български документи, което не съществува като предварително изискване. Още повече към представителите на етнически групи в Република Северна Македония такива изисквания не са предявявани".
Петков в Битоля: Българската общност в Северна Македония е истинският мост с България
Ние ще продължим да работим за защитата на тези права, ще продължаваме да настояваме пред европейските институции, че Бъглария няма как да каже "Да" по-напред за членството на РС Македония, докато тези отношения не бъдат регулирани, заяви вицепрезидентът.
Когато говорим за гаранции, те не могат да бъдат устни. Пет години след подписването на Договора за добросъседство, почти нищо не се е случило в това отношение. А за съжаление и в много други части от текстовете на договора. За нас най-сериозните гаранции ще бъдат македонските българи в Конституцията на Република Северна Македония, каза още тя.
Европейският съд за правата на човека в Страсбург никога не е искал от България признаването на македонско малцинство у нас. Това отговори на въпрос на македонски журналист вицепрезидентът Илияна Йотова.
Йотова посочи, че решенията на ЕСПЧ са административни и уважават българската Конституция, която предоставя граждански, а не колективни права.
„Българската Конституция не признава малцинствата. Никога в присъдите на ЕСПЧ в Страсбург не е имало искане за признаване на македонско малцинство в България, защото Европейският съд уважава българската Конституция“, подчерта тя.
„Поставили сме условието за определени текстове в учебниците в средното училище, в изработването на съответната методология за преподаване. Историческата комисия между двете страни трябва да определи взаимно текстовете, за това беше създадена. Второ – искаме разкриване на архивите за гоненията на хората заради това, че са с българско самосъзнание. На трето място е продължаващото поругаване на паметниците в Република Северна Македония“, припомни вицепрезидентът.
В рамките на посещението си вицепрезидентът поднесе венци пред паметника на загиналите 15 български туристи при потъването на кораба „Илинден“ през 2009 г. във водите на Охридското езеро, посети дневен център за деца с аутизъм в града, финансиран от българското правителство, както и участва в отриването на офис на Сдружение толерантност и сътрудничество „Хоризонти“.
"Най-накрая българската държава да застане зад това да имат работа, да не бъдат сегрегирани. Тогава, когато потърсят работа, само защото са от български произход, да не получават конкретното място. Когато участват в конкурси за конкретното място, да не ги печелят, само защото са декларирари, че са от български произход", обясни Йотова.
Йотова: Смятам, че премиерът ще вземе мерки съветническият екип да не прави втора външна политика
По думите й при посещението й в Северна Македония е научила доста неща за преброяването. "Аз за първи път разбирам, че тази малка цифра, която се получи при преброяването, идва от факта, че на определени места, когато декларират български произход, властите са поискали показване на български документи, което не съществува като предварително изискване. Още повече към представителите на етнически групи в Република Северна Македония такива изисквания не са предявявани".
Петков в Битоля: Българската общност в Северна Македония е истинският мост с България
Ние ще продължим да работим за защитата на тези права, ще продължаваме да настояваме пред европейските институции, че Бъглария няма как да каже "Да" по-напред за членството на РС Македония, докато тези отношения не бъдат регулирани, заяви вицепрезидентът.
Когато говорим за гаранции, те не могат да бъдат устни. Пет години след подписването на Договора за добросъседство, почти нищо не се е случило в това отношение. А за съжаление и в много други части от текстовете на договора. За нас най-сериозните гаранции ще бъдат македонските българи в Конституцията на Република Северна Македония, каза още тя.
Европейският съд за правата на човека в Страсбург никога не е искал от България признаването на македонско малцинство у нас. Това отговори на въпрос на македонски журналист вицепрезидентът Илияна Йотова.
Йотова посочи, че решенията на ЕСПЧ са административни и уважават българската Конституция, която предоставя граждански, а не колективни права.
„Българската Конституция не признава малцинствата. Никога в присъдите на ЕСПЧ в Страсбург не е имало искане за признаване на македонско малцинство в България, защото Европейският съд уважава българската Конституция“, подчерта тя.
„Поставили сме условието за определени текстове в учебниците в средното училище, в изработването на съответната методология за преподаване. Историческата комисия между двете страни трябва да определи взаимно текстовете, за това беше създадена. Второ – искаме разкриване на архивите за гоненията на хората заради това, че са с българско самосъзнание. На трето място е продължаващото поругаване на паметниците в Република Северна Македония“, припомни вицепрезидентът.
В рамките на посещението си вицепрезидентът поднесе венци пред паметника на загиналите 15 български туристи при потъването на кораба „Илинден“ през 2009 г. във водите на Охридското езеро, посети дневен център за деца с аутизъм в града, финансиран от българското правителство, както и участва в отриването на офис на Сдружение толерантност и сътрудничество „Хоризонти“.
