Институтът за модерна политика (ИМП) препоръчва да се възстанови възможността във всички избирателни секции гражданите по своя преценка да гласуват с хартиени бюлетини или машинно. Това се посочва в специален доклад на ИМП на тема "Машинното гласуване - българската правна уредба и практики и тяхното несъответствие с международните стандарти". Докладът е публикуван по повод законодателната инициатива на „БСП за България“ за възстановяване на възможността за гласуване в избори и референдуми както чрез машини, така и с хартиени бюлетини - по избор на гласоподавателя.
БСП: Предложението ни за смесено гласуване е одобрено от Конгреса на партията на 22 януари
В доклада се посочва, че като минимални стандарти, новите технологии трябва да осигурят тайна на гласуването, интегритет на резултатите, равенство на гласовете, всеобщност на гласуването, прозрачност, отчетност, обществено доверие.
От ИМП отчитат, че в България целта, с която е било въведено безалтернативното машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, са намаляване на човешките грешки и подобряване на точността на преброяването на гласовете.
Машинното гласуване беше въведено с Изборния кодекс от 2014 г., като първоначално беше тестово, а после стана реално, първо в по-малък, а впоследствие в по-голям брой секции, докато премине в задължителен и единствен способ за гласуване в множество на брой секции. В същото време, нито един от докладите с препоръки за законови промени, целящи да подобрят процеса, не беше взет предвид от Народното събрание преди неговото въвеждане като единствен способ за гласуване в секции с над 300 избиратели, непосредствено преди предсрочните парламентарни избори през 2021 г., отчитат от ИМП.
Според доклада проблемите, идентифицирани при машинното гласуване, не са преодолени, поуките от използването на технологията не са били взети предвид, а промените в Изборния кодекс са били направени непосредствено преди изборите, което е създало условия за съществени затруднения за изборната администрация и понижаване на общественото доверие в изборния процес.
При първоначалното въвеждане на машинното гласуване всички държавни институции отказаха извършването на тестване, одит и сертифициране. Тогава това беше направено, макар и само частично, благодарение на високоотговорното и държавническо отношение на академичните среди от Българска академия на науките и Софийския университет (а впоследствие и Техническия университет), се посочва в доклада.
Независимо от развитието на нормативната уредба, следва да се подчертае, че в България същинско (цялостно, изчерпателно, убедително) тестване, оценка и сертифициране на въвеждането на машинното гласуване не е проведено и до днес, заявяват от ИМП. Оттам отчитат още, че не е изцяло спазен и принципът на прозрачност. Не е осигурена възможност, например, за публично тестване на машините по начин, при който специалисти се опитват да идентифицират слабости в сигурността или други недостатъци на състезателен принцип, не се предоставя на наблюдатели цялата документация, свързана с машините, сорс кода (макар да е изискване по закон) и др.
ДПС със сигнал до евроинституциите за „безобразия по време на предизборните кампании“
Липсата на пълноценно тестване, на одит и сертифициране на машините за гласуване и приемането „на доверие“ на декларативните уверения на частния доставчик поставя под съмнение интегритета на изборния резултат, констатират изследователите.
В доклада се казва още, че въвеждането на машинното гласуване като единствен способ за гласуване в секции над 300 избиратели, в съчетание с липсата на минимално необходимата като съдържание и продължителност информационна кампания, препятстват множество избиратели от упражняване правото на глас, видно и от ниската избирателна активност на последните два избора.
БСП: Предложението ни за смесено гласуване е одобрено от Конгреса на партията на 22 януари
В доклада се посочва, че като минимални стандарти, новите технологии трябва да осигурят тайна на гласуването, интегритет на резултатите, равенство на гласовете, всеобщност на гласуването, прозрачност, отчетност, обществено доверие.
От ИМП отчитат, че в България целта, с която е било въведено безалтернативното машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, са намаляване на човешките грешки и подобряване на точността на преброяването на гласовете.
Машинното гласуване беше въведено с Изборния кодекс от 2014 г., като първоначално беше тестово, а после стана реално, първо в по-малък, а впоследствие в по-голям брой секции, докато премине в задължителен и единствен способ за гласуване в множество на брой секции. В същото време, нито един от докладите с препоръки за законови промени, целящи да подобрят процеса, не беше взет предвид от Народното събрание преди неговото въвеждане като единствен способ за гласуване в секции с над 300 избиратели, непосредствено преди предсрочните парламентарни избори през 2021 г., отчитат от ИМП.
Според доклада проблемите, идентифицирани при машинното гласуване, не са преодолени, поуките от използването на технологията не са били взети предвид, а промените в Изборния кодекс са били направени непосредствено преди изборите, което е създало условия за съществени затруднения за изборната администрация и понижаване на общественото доверие в изборния процес.
При първоначалното въвеждане на машинното гласуване всички държавни институции отказаха извършването на тестване, одит и сертифициране. Тогава това беше направено, макар и само частично, благодарение на високоотговорното и държавническо отношение на академичните среди от Българска академия на науките и Софийския университет (а впоследствие и Техническия университет), се посочва в доклада.
Независимо от развитието на нормативната уредба, следва да се подчертае, че в България същинско (цялостно, изчерпателно, убедително) тестване, оценка и сертифициране на въвеждането на машинното гласуване не е проведено и до днес, заявяват от ИМП. Оттам отчитат още, че не е изцяло спазен и принципът на прозрачност. Не е осигурена възможност, например, за публично тестване на машините по начин, при който специалисти се опитват да идентифицират слабости в сигурността или други недостатъци на състезателен принцип, не се предоставя на наблюдатели цялата документация, свързана с машините, сорс кода (макар да е изискване по закон) и др.
ДПС със сигнал до евроинституциите за „безобразия по време на предизборните кампании“
Липсата на пълноценно тестване, на одит и сертифициране на машините за гласуване и приемането „на доверие“ на декларативните уверения на частния доставчик поставя под съмнение интегритета на изборния резултат, констатират изследователите.
В доклада се казва още, че въвеждането на машинното гласуване като единствен способ за гласуване в секции над 300 избиратели, в съчетание с липсата на минимално необходимата като съдържание и продължителност информационна кампания, препятстват множество избиратели от упражняване правото на глас, видно и от ниската избирателна активност на последните два избора.
