Незаконната миграция продължава да поставя на изпитание Европейския съюз, а статистиката показва, че между решенията за експулсиране и реалното връщане на мигранти в страните им на произход продължава да съществува сериозна пропаст, пише БГНЕС.
Макар България да е една от ключовите външни граници на ЕС и да е сред държавите, които ежедневно поемат миграционен натиск, страната не попада сред европейските лидери по брой върнати незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Данните очертават различна картина – България е преди всичко транзитна държава, докато основната тежест на процедурите по връщане остава съсредоточена в големите западноевропейски икономики.
Разликата между експулсиране и реално връщане остава голямото предизвикателство
Статистиката на Евростат показва, че във всички държави членки броят на гражданите на трети държави, получили заповед да напуснат ЕС, остава значително по-висок от броя на хората, които действително са върнати. Това е една от най-сериозните слабости на европейската миграционна политика. Процедурите често се забавят заради съдебни обжалвания, липса на документи за самоличност, отказ на държавите по произход да приемат обратно свои граждани или сложни дипломатически процедури по реадмисия.
Данни на ЕК: България е сред страните в ЕС, застрашени от миграционен наплив
България – пазител на външната граница, но не и основен изпълнител на връщания
Макар общественото внимание у нас да е насочено към нелегалните преминавания по българо-турската граница, данните показват, че България не е сред държавите с най-голям брой решения за връщане и ефективно осъществени експулсирания.
Причината е географската роля на страната. За голяма част от мигрантите България е първата спирка по пътя към Западна Европа, а крайната им цел са Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските държави. Именно там впоследствие се водят повечето административни производства и се издават решенията за напускане.
Западна Европа носи основната административна тежест
Франция, Германия, Испания и Гърция продължават да концентрират най-голям брой решения за връщане и реално осъществени репатрирания. Това е закономерно, тъй като именно тези държави приемат най-много мигранти, независимо дали като търсещи убежище, или като лица, пребиваващи незаконно.
На този фон българските показатели изглеждат по-скромни, но това не означава по-малко натоварване за институциите. Значителен ресурс се насочва към охраната на границата, регистрацията на мигрантите, обработването на молбите за международна закрила и предотвратяването на незаконното преминаване.
След Шенген ролята на България става още по-ключова
След присъединяването към Шенген страната вече носи още по-голяма отговорност за защитата на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз. Това означава, че ефективността на българските гранични и миграционни служби вече има пряко значение не само за националната сигурност, но и за функционирането на цялото пространство без вътрешен граничен контрол.
В този смисъл успехът на България не се измерва единствено с броя върнати мигранти, а и със способността да ограничава незаконните преминавания още на външната граница.
Само за март: 1145 мигранти са опитали да минат незаконно през границите ни, задържани са 220
Европейската политика се нуждае от повече от нови правила
Данните показват, че проблемът не е липсата на законодателство, а изпълнението му. Европейският съюз разполага с механизми за връщане, но тяхната ефективност продължава да зависи от сътрудничеството с държавите на произход, от работата на националните администрации и от продължителността на съдебните процедури.
За България това означава, че независимо от сравнително по-ниския брой връщания, страната ще остане сред най-важните участници в европейската миграционна политика заради стратегическото си местоположение.
Успехът на България е свързан с контрола на външната граница
Статистиката показва, че миграционният натиск не може да бъде оценяван единствено чрез броя на върнатите мигранти. България не е сред държавите с най-много експулсирани граждани на трети страни, но остава една от първите линии на защита на Европейския съюз. Именно затова успехът на страната се измерва не само с броя на изпълнените решения за връщане, а и със способността ѝ да контролира външната граница, да обработва миграционните потоци и да участва в общата европейска политика за сигурност. Така данните показват една по-малко видима, но стратегически важна роля на България – държава, която е едновременно входна точка към ЕС и ключов фактор за функционирането на Шенген.
