Стотици дойдоха при Народния театър „Иван Вазов” в София, за да поднесат за последно цвете пред актьора Петър Попйорданов. Пространството пред театъра се оказа малко, за да побере всички близки, приятели, колеги, почитатели, които искаха да се сбогуват с Чочо.
По ирония на съдбата днес в Народния театър трябваше да се играе „Хъшове”, но по технически причини представлението беше отменено преди Великден. На 24 май трябваше да се играе за 200-ен път уникалният спектакъл на режисьора Александър Морфов.
Мястото на Петър Попйорданов в театъра и киното остава празно, Чочо беше белязан с неповторимост, казаха колеги на актьора на поклонението в Народния театър „Иван Вазов”.
Павел Васев, директор Народен театър „Иван Вазов”: Изигра най-трагичната роля, която може да изиграе един артист - отиде си без време. Един слънчев човек. Ролята му на Македонски в „Хъшове” беше единение между неговата личност и сценичния герой. Тази роля според мен го определяше най-точно. Той има много добри роли, не са една, не са две, но наистина имаше едно сливане между характера, който носеше у себе си и онова, което дава драматургията на Иван Вазов в ролята на Македонски. Един хъш си отиде.
Георги Стоянов, режисьор: Това е голямата тъга, отива си един човек, който е пълен с енергия, отношение към хората, и най-важното - една чувствителност, която е свързана с културата. Това показва, че нашата култура непрекъснато обезлюдява, защото си отиват харизамтичните.
Татяна Лолова, актриса: Имам чувството, че това не е вярно. Не може такова същество да ни кара да поднасяме цветя за помен. Чочо е обичлив, добър, талантлив, умен, интелигентен. Не вярвам, не съм толкова религиозна и не знам толкова много за Космоса, но мисля, че той не е землянин. Той е пратен от Космоса и си тръгна.
Стоянка Мутафова, актриса: Много го обичах, много мило момче. Много добър артист преди всичко, великолепен. Много чувствителен, такъв един човек не е за такова време. Не можа да издържи.
Марта Вачкова, актриса: Едно дете, което правеше и ели по някой път. Но белите му не бяха насочени към други хора. Белите му бяха насочени към него самия само. Това е един човек, който си отиде нелепо, а страшно много искаше да живее. Обичаше живота и му предстояха страшно хубави неща. Надявам се, че всички тези хора, които днес са тук с цветя, идват като на един вид неговия спектакъл”.
Стефан Мавродиев, актьор: Чочо беше Чочо, един много спонтанен, неочакван и истински човек.
Лили Абаджиева, режисьор: Не знам дали има човек, който да е общувал с Чочо и да не го обича, устремлението и вдъхновението на душата му са заразяващи. Целта на съществуването, да обичаш и да бъдеш обичан, той я постигна.
Чочо Попйорданов почина навръх Великден - 5 май, след като падна от 2-метрова височина на Боянските гробища. В много тежко състояние той беше приет в „Пирогов", където лекари се бориха за живота му близо 15 часа.
Актьорът беше приет в болницата с тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и с едно счупено ребро. Сърдечната му дейност беше поддържана с медикаменти и беше поставен на командно дишане. Въпреки усилията обаче актьорът почина сутринта на Великден.
Чочо Попйорданов е роден на 11 юни 1964 г. в София. Той е син на дългогодишния директор на Киноцентър „Бояна" и генерален директор на БНТ Иван Попйорданов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1989-а в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ", „В полите на Витоша", „Бурята" и др. Чочо Попйорданов се снима и в редица филми, сред които „Вчера" (1988 г.), „Любовното лято на един льохман" (1990 г.), „Сезонът на канарчетата" (1993 г.), „Граница" (1994 г.), „Дунав мост" (1999 г.) и др. Дълги години беше и част от екипа на „Клуб НЛО".
