Чуждите медии - като ДПА и АФП, коментират изборната победа у нас на доскорошния президент Румен Радев. ДПА го нарича "проруския бивш президент", а АФП цитира анализаторка, която изразява опасения, че България “ще промени политическата си ориентация” в полза на Москва.
ДПА
Прогнозите от ранните часове на деня сочат, че коалицията на проруския бивш президент на България Румен Радев е на път да спечели убедителна победа на предсрочните парламентарни избори в страната, пише ДПА.
Лявоцентристката коалиция "Прогресивна България" (ПБ), водена от Радев, който подаде оставка през януари, за да може да се кандидатира на изборите, е на път да спечели до 45% от гласовете, според няколко социологически агенции.
Това би дало на ПБ до 140 депутати в 240-местния парламент, достатъчно за самостоятелно мнозинство, според прогнозите.
Прозападната дясноцентристка коалиция ГЕРБ-СДС, ръководеща последното правителство, и проевропейският алианс ПП-ДБ се борят за второто място с 12% до 13%, според социолозите, цитирани от ДПА. ДПС вероятно също ще премине 4-процентния праг, необходим за влизане в парламента, с до 7% от гласовете.
Reuters, Politico и DW: Проруският лидер Румен Радев печели убедително изборите в България
ПП-ДБ организира масовите демонстрации през декември, които в крайна сметка доведоха до падането на предишното правителство, отбелязва ДПА, като посочва, че изборите в страната, членка на ЕС и НАТО, се проведоха след кратка предизборна кампания, която беше доминирана от опасения относно инфлацията и корупцията, които Радев обеща да премахне.
САЩ и Великобритания наложиха санкции на влиятелния лидер на ДПС Делян Пеевски за предполагаеми корупционни дейности.
Според прогнозите проруската крайнодясна партия "Възраждане" ще отбележи спад до около 4%, което представлява рязък спад спрямо 13,3% през 2024 г.
Предсрочните избори бяха осмите парламентарни избори в страната за последните пет години. Официалните окончателни резултати се очакват да бъдат обявени до четвъртък.
АФП
Бившият президент на България Румен Радев постигна целта си като финишира първи на парламентарните избори с 44,58%, според частичните резултати тази сутрин, а неговата проруска и антикорупционна платформа до голяма степен спечели електората на най-бедната страна в Европейския съюз, предаде Франс прес.
Според резултатите коалиция “Прогресивна България”, водена от 62-годишния Радев, печели абсолютно мнозинство със 132 места в 240-местния парламент.
Румен Радев, който беше държавен глава от 2017 до 2026 г., подаде оставка през януари, за да се впусне в парламентарните избори, а успехът му разбърква картите за сформиране на правителство в балканската страна, която гласува за осми път за пет години.
Той има убедителна преднина пред консерваторите (ГЕРБ), водени от бившия премиер Бойко Борисов, които ръководеха предишното правителство, и пред либералите ПП-ДБ, със съответно 13,01% и 14,26%, показват частичните резултати, публикувани тази сутрин от ЦИК на база преброени 60,79% от гласовете.
Избирателната активност надхвърли 50% - най-високата от 2021 г. насам, сочат данните на социологическата агенция “Маркет линкс” - илюстрация, че за някои българи Радев олицетворява възможността за единство.
Избирателната активност беше паднала до 39% на изборите през 2024 г., показвайки широко разпространеното недоверие на българите към политиката.
“Преодоляхме апатията”, заяви Румен Радев пред поддръжниците си. “Това е победа на надеждата над недоверието, победа на свободата над страха”, добави той.
“България ще положи усилия да продължи по европейския си път, но повярвайте ми, силна България и силна Европа се нуждаят от критично мислене и прагматизъм“, каза той. „Европа стана жертва на собствената си амбиция да бъде морален лидер в свят, управляван от нови правила“, каза още Радев.
Преди изборите той заяви, че споделя позицията на Унгария и Словакия относно изпращането на оръжия за Украйна, като посочи, че не вижда полза от това бедната му страна да плаща.
Но без “да налага на вето” върху Брюксел в петък той внимателно поясни пред българска телевизия ползите, които страната с 6,5 милиона души население е извлякла от принадлежността си към блока от 2007 г. насам, отбелязва АФП.
Боряна Димитрова от “Алфа рисърч” каза пред АФП, че Румен Радев се очертава като “ясен победител” на изборите, отбелязвайки, че резултатите на ГЕРБ са “много под очакваното”.
По думите ѝ обаче ще бъде възможно да се обсъждат различните варианти за бъдещо правителство едва след като стане известен броят на партиите, преминаващи 4%-ния праг за влизане в следващия парламент.
Румен Радев “отне от електоралната база на прокремълската партия “Възраждане“ благодарение на откритата си позиция към Русия и антиелитарните си възгледи", обясни политологът Теодор Славев пред АФП.
Проучванията показват, че някои гласоподаватели, които преди са гласували за прозападни партии, сега са решили да му гласуват доверие.
Бойко Борисов “поздрави” Румен Радев, но отхвърли представата, че той носи “нещо ново”.
“Печеленето на избори е едно, управлението - друго”, предупреди Борисов.
През 2021 г. мащабни антикорупционни протести свалиха Бойко Борисов, който беше на власт от близо 10 години като премиер, а след това последваха поредица крехки коалиции.
Румен Радев - бивш генерал от Военновъздушните сили - цели да използва мнозинството си, за да сложи край на политическата криза, обхванала най-бедната страна членка на ЕС от 2021 г.
Той открито подкрепи протестите и след като гласува в София заяви, че България има “историческа възможност да прекъсне веднъж и завинаги олигархичния модел”.
“Просто е: хората искат всичко да се промени”, ентусиазирано каза пенсионерката Стилиана Андонова пред АФП.
Гергана Михайлова - 47-годишна финансова анализаторка, обаче се опасява, че България, която остана проевропейска при предишните правителства, “ще промени политическата си ориентация” в полза на Москва.
Ройтерс
Подобно на АФП и ДПА, Ройтерс също информира, че проруският бивш президент Румен Радев е напът да спечели убедителна победа на изборите в България, показват официалните резултати, с което е възможно да бъде сложен край на години на слаби коалиционни правителства и да бъдат изместени дълго време доминирали политически сили.
Резултатът, който надмина прогнозите на социолозите, е един от най-силните, постигани от една партия през последните десетилетия, и може поне засега да сложи край на нестабилността, довела до произвеждането на осем избори за пет години.
Партия “Прогресивна България” на Радев получава 44,6% от гласовете при преброени 60% от бюлетините, което предполага, че тя може да управлява самостоятелно в силно правителство на малцинството, но той не изключи и коалиция с проевропейска група или по-малка партия.
Резултатът на “Прогресивна България” я нарежда далеч преди проевропейската коалиция “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) с 14,2% и дълго време доминиралата партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, с 13%.
“Това е победа на надеждата над недоверието, победа на свободата над страха и накрая, ако щете - победа на морала”, заяви Радев на пресконференция късно снощи - ден, преди да бъдат публикувани крайните резултати.
Евроскептик и бивш военен пилот, който се противопоставя на военната помощ за Украйна срещу Москва, Радев подаде оставка като президент през януари, за да се включи в парламентарните избори, след като масови протести свалиха предишното правителство през декември.
Той яхна вълната на разочарованието от политическата нестабилност в балканската страна с население 6,5 млн. души, където избирателите са отегчени от корупцията и партиите на ветераните, които доминират в политиката от десетилетия.
“Сега има възможност нещата, чрез които хората са се надявали да видят промяна, действително да станат видими“, каза пред Ройтерс Евелина Колева - управител на дигитална маркетингова агенция в София.
Кампанията на Радев предизвика сравнения с бившия проруски премиер на Унгария Виктор Орбан, след като той говореше за подобряване на връзките с Москва и допусна възобновяване на свободния поток на руски петрол и газ в Европа.
Той разкритикува ЕС и за това, че разчита твърде много на възобновяема енергия.
Въпреки това Радев остава неясен по отношение на политиките си и все още не е ясно доколко ще промени външната политика на България - страна член на НАТО на югоизточния фланг на Европейския съюз, която се присъедини към еврозоната през януари - стъпка, която той критикува.
Вчера той заяви, че е готов да работи по съдебната реформа с ПП-ДБ и че България ще „положи усилия да продължи по европейския си път“.
България се развива бързо след падането на комунизма през 1989 г. и след като се присъедини към ЕС през 2007 г.
Средната продължителност на живота рязко се покачи, безработицата е най-ниската в ЕС, а икономиката има по-добри защитни механизми след приемането на еврото.
Но тя изостава от ЕС по други показатели.
Разходите за живот остават основен проблем след присъединяването на България към еврозоната. Предишното правителство падна след протести срещу предложенията за увеличаване на данъците и по-високи осигуровки в новия бюджет.
“Основните предизвикателства пред страната са икономическата криза и демографската криза”, каза Тихомир Безлов - старши сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията в София. “Изглежда няма много идеи в печелившия лагер по нито един от тези въпроси”, добави той.
