Народното събрание обсъди на първо четене два законопроекта за промени в Наказателния кодекс.
Решено бе, че се смекчава наказанието за обида на публична личност, повишават се санкциите за ксенофобски изказвания.
Да бъде разширен кръгът на престъпленията по расистки или ксенофобски подбуди, гласува на първо четене парламентът. Депутатите обсъдиха и приеха на първо четене два законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателния кодекс (НК).
Предлагат се по-тежки наказания за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ, подбуждане към извършване на престъпление и палеж. Предвижда се и да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.
С другия законопроект, гласуван на първо четене, се намалява размерът на глобите при обида и клевета, предвижда се отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица. Предвижда се освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на властта. Предложени са и изменения в член чл. 78а, ал. 7 от НК, които да предоставят възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други изисквания на същия член. Депутатите приеха и да бъде премахнат квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс по отношение на престъплението "обида“, който е приложим и по отношение на престъплението "клевета".
Ние сега създаваме възможност за освобождаване от наказателна отговорност, когато престъплението е клевета, коментира Петър Петров от "Възраждане" при дискусията по текстовете. Това означава, когато служителите на реда отидат да си свършат работата по опазване на обществения ред, всеки гражданин ще може да ги обиди, ругае, защото наказателната отговорност за обида вече ще е свалена, а органите на реда няма да имат защита, обясни депутатът. По отношение на законопроекта, свързан с престъпления по расистки подбуди, отбеляза, че според направена от него справка такива престъпления не са голяма част от извършените у нас - 0,01 процент. По думите му за престъпления по расистки подбуди имало девет осъдителни присъди в България, защото няма дефиниция какво са расистки и ксенофобски подбуди. С единия законопроект даваме повече свобода, с другия търсим начин за ограничаване, обобщи Петров.
Беше казано, че дефиниция за расизъм и ксенофобия в НК няма, което не е съвсем вярно, отговори служебният правосъден министър Крум Зарков и посочи, че тук става дума за тежки престъпления от омраза като убийства. Определения за расизъм и ксенофобия има в международни спогодби, които държавата е ратифицирала и се прилагат в националното право, уточни министърът.
Служебният кабинет подготвя законопроектите по два белега - такива, които са по Плана за възстановяване и устойчивост, и тези, когато срещу държавата "виси" наказателна процедура, обясни Зарков. По отношение на клеветата и обидата срещу длъжностните лица - това, което променяме, е те да нямат по-голяма защита от тази на обикновените граждани, посочи той.
Васил Пандов от "Продължаваме Промяната" (ПП) също обърна внимание, че практиката на българските съдилища се основава на практиката на Европейския съд по правата на човека(ЕСПЧ) и длъжностните лица търпят ограничения от гледна точка на честта им. Той посочи, че броят на делата по расистки и ксенофобски подбуди е изключително подценен в България. Пандов отбеляза липсата на определение за дискриминация на база раса и изтъкна, че в същото време има международни актове, в които се дава определение за това.
Това, което правим в НК за обида и клевета, не е освобождаване на журналистите да клеветят свободно, а да се прилага по-адекватно принципът на пропорционалност от българските съдилища, подчерта Надежда Йорданова от "Демократична България" (ДБ). Даваме по-сериозен инструмент за противодействие на престъпления по ксенофобски и расистки подбуди, като изтегляме защитата на по-ранен етап, разясни тя. ДБ ще подкрепи двата законопроекта като навременни и добри за българските граждани и в дебата между първо и второ четене ще предложи свои текстове.
От ДПС също декларираха подкрепа за двата законопроекта.
Решено бе, че се смекчава наказанието за обида на публична личност, повишават се санкциите за ксенофобски изказвания.
Да бъде разширен кръгът на престъпленията по расистки или ксенофобски подбуди, гласува на първо четене парламентът. Депутатите обсъдиха и приеха на първо четене два законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателния кодекс (НК).
Предлагат се по-тежки наказания за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ, подбуждане към извършване на престъпление и палеж. Предвижда се и да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.
С другия законопроект, гласуван на първо четене, се намалява размерът на глобите при обида и клевета, предвижда се отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица. Предвижда се освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на властта. Предложени са и изменения в член чл. 78а, ал. 7 от НК, които да предоставят възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други изисквания на същия член. Депутатите приеха и да бъде премахнат квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс по отношение на престъплението "обида“, който е приложим и по отношение на престъплението "клевета".
Ние сега създаваме възможност за освобождаване от наказателна отговорност, когато престъплението е клевета, коментира Петър Петров от "Възраждане" при дискусията по текстовете. Това означава, когато служителите на реда отидат да си свършат работата по опазване на обществения ред, всеки гражданин ще може да ги обиди, ругае, защото наказателната отговорност за обида вече ще е свалена, а органите на реда няма да имат защита, обясни депутатът. По отношение на законопроекта, свързан с престъпления по расистки подбуди, отбеляза, че според направена от него справка такива престъпления не са голяма част от извършените у нас - 0,01 процент. По думите му за престъпления по расистки подбуди имало девет осъдителни присъди в България, защото няма дефиниция какво са расистки и ксенофобски подбуди. С единия законопроект даваме повече свобода, с другия търсим начин за ограничаване, обобщи Петров.
Беше казано, че дефиниция за расизъм и ксенофобия в НК няма, което не е съвсем вярно, отговори служебният правосъден министър Крум Зарков и посочи, че тук става дума за тежки престъпления от омраза като убийства. Определения за расизъм и ксенофобия има в международни спогодби, които държавата е ратифицирала и се прилагат в националното право, уточни министърът.
Служебният кабинет подготвя законопроектите по два белега - такива, които са по Плана за възстановяване и устойчивост, и тези, когато срещу държавата "виси" наказателна процедура, обясни Зарков. По отношение на клеветата и обидата срещу длъжностните лица - това, което променяме, е те да нямат по-голяма защита от тази на обикновените граждани, посочи той.
Васил Пандов от "Продължаваме Промяната" (ПП) също обърна внимание, че практиката на българските съдилища се основава на практиката на Европейския съд по правата на човека(ЕСПЧ) и длъжностните лица търпят ограничения от гледна точка на честта им. Той посочи, че броят на делата по расистки и ксенофобски подбуди е изключително подценен в България. Пандов отбеляза липсата на определение за дискриминация на база раса и изтъкна, че в същото време има международни актове, в които се дава определение за това.
Това, което правим в НК за обида и клевета, не е освобождаване на журналистите да клеветят свободно, а да се прилага по-адекватно принципът на пропорционалност от българските съдилища, подчерта Надежда Йорданова от "Демократична България" (ДБ). Даваме по-сериозен инструмент за противодействие на престъпления по ксенофобски и расистки подбуди, като изтегляме защитата на по-ранен етап, разясни тя. ДБ ще подкрепи двата законопроекта като навременни и добри за българските граждани и в дебата между първо и второ четене ще предложи свои текстове.
От ДПС също декларираха подкрепа за двата законопроекта.
