Депутати и лекари се обединиха в идеята за реформа в първичната извънболнична помощ. По време на дискусия за предизвикателствата и възможните решения в първичната извънболнична медицинска помощ бяха посочени редица проблеми, чието решение се отлага с години и затруднява работата на общопрактикуващите лекари, както и въпроси, свързани със сериозния дефицит на кадри.
Участниците във форума решиха да се създаде работна група, в която да се включат представители на съсловната организация на лекарите, представители на различни институции, дори и да няма работещ парламент. Ако този парламент се разпусне, при започване на работа на следващото Народно събрание ще имаме готови предложения за промени, включително нормативни и законодателни, каза председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев посочи, че е нужно „обръщане на пирамидата“ – промяна на модела. По думите му трябва да се запази „институтът личен лекар" какъвто е, да се запази съществуващата пациентската листа, като и финансирането чрез потребителска такса и заплащането по капитация. Според доц. Тонев потребителската такса, заплащана от пациентите, трябва да се повиши.
Да се помисли дали е дошло времето за диференцирано заплащане за планови прегледи и прегледи на пациенти в остро състояние, предложи още доц. Тонев. За да се случи това, трябва глобална концептуална промяна - с разширяване на диагностичните и терапевтичните възможности на общопрактикуващите лекари. Най-ниско да се плащат прегледите, в които е издадено направление за хоспитализация, допълни той.
Да се помисли върху възможността за нов модел на оказване на неотложна медицинска помощ, който да бъде на регионален принцип, предложи още доц. Тонев. По думите му е възможно да се структурират кабинети по неотложна помощ, които да са общинска отговорност, а не на общопрактикуващите лекари, като целта е лекарят да не е на разположение 24 часа.
Лекарите и депутатите обсъдиха и възможностите за специализации на медиците и бяха единодушни, че е необходима промяна, за да има желаещи да специализират „Обща медицина“. По-рано в дискусията д-р Маджаров каза, че само 13-14 на сто от всички лекари са под 50-годишна възраст.
Първото нещо, което трябва да се направи за общопрактикуващите лекари е да се намали административната тежест и експериментите с първичната извънболнична помощ, каза д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на съсловната организация.
Дискусията е организирана от парламентарната комисия по здравеопазване, заедно с Българския лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
Участниците във форума решиха да се създаде работна група, в която да се включат представители на съсловната организация на лекарите, представители на различни институции, дори и да няма работещ парламент. Ако този парламент се разпусне, при започване на работа на следващото Народно събрание ще имаме готови предложения за промени, включително нормативни и законодателни, каза председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев посочи, че е нужно „обръщане на пирамидата“ – промяна на модела. По думите му трябва да се запази „институтът личен лекар" какъвто е, да се запази съществуващата пациентската листа, като и финансирането чрез потребителска такса и заплащането по капитация. Според доц. Тонев потребителската такса, заплащана от пациентите, трябва да се повиши.
Да се помисли дали е дошло времето за диференцирано заплащане за планови прегледи и прегледи на пациенти в остро състояние, предложи още доц. Тонев. За да се случи това, трябва глобална концептуална промяна - с разширяване на диагностичните и терапевтичните възможности на общопрактикуващите лекари. Най-ниско да се плащат прегледите, в които е издадено направление за хоспитализация, допълни той.
Да се помисли върху възможността за нов модел на оказване на неотложна медицинска помощ, който да бъде на регионален принцип, предложи още доц. Тонев. По думите му е възможно да се структурират кабинети по неотложна помощ, които да са общинска отговорност, а не на общопрактикуващите лекари, като целта е лекарят да не е на разположение 24 часа.
Лекарите и депутатите обсъдиха и възможностите за специализации на медиците и бяха единодушни, че е необходима промяна, за да има желаещи да специализират „Обща медицина“. По-рано в дискусията д-р Маджаров каза, че само 13-14 на сто от всички лекари са под 50-годишна възраст.
Първото нещо, което трябва да се направи за общопрактикуващите лекари е да се намали административната тежест и експериментите с първичната извънболнична помощ, каза д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на съсловната организация.
Дискусията е организирана от парламентарната комисия по здравеопазване, заедно с Българския лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
