Страната ни не подкрепя използването на касетъчни бомби, но няма как и да осъдим Украйна, че иска да използва, това заяви премиерът Николай Денков от Вилнюс. Той е в столицата на Литва за Среща на върха на НАТО, като перспективата за членството на Киев е сред водещите теми.
"Има пълномащабна война между Украйна и Русия, мисля, че няма съмнение за това. Ние сме подписали споразумение и не подкрепяме използването на касетъчни бомби, нямаме и такива. Русия, за съжаление, не само, че не е подписала това споразумение, но и използва системно касетъчни бомби в Сирия и във войната с Украйна. Така че те вече се използват на фронтовата и оттам няма как да обвиняваме Украйна, че търси решение, без обаче ние да подкрепяме тяхното използване. Това е политически въпрос, Щатите така са решили. Ние не подкрепяме използването на касетъчните бомби, но ние не можем да осъдим Украйна, че иска да ги използва", посочи още Денков.
Според него рискът да се пренесе войната от Украйна към съседни натовски държави в момента се разглежда като изключително нисък. От друга страна, рискът да бъдат възпламенени Западните Балкани, се разглежда като много по-сериозен, каза той.
По този повод българският министър-председател заяви, че Украйна ще стане член на НАТО, но след като изпълни всички условия за членство и всички членки подкрепят влизането ѝ.
"Украйна има пълна подкрепа в бъдеще да бъде приета като член на НАТО. Затова трябва две неща да бъдат изпълнени. Едното е да бъдат изпълнени условията, които тепърва ще се дефинират от страните членки, и второто е всички страни членки да дадат съгласието си", каза Денков и допълни: "В същото време перспективата е ясна – Украйна ще стане член на НАТО, когато това е възможно".
"В правилата на НАТО, за да бъде приет нов член, не трябва да има териториални спорове, не трябва да се водят военни действия. Така че за всеки е очевидно, че няма как да стане днес. Но това, което е ясно, е, че има ясна перспектива. Всички държави казаха, че ще подкрепят Украйна да стане пълноправен член на НАТО в момента, когато това е възможно", каза премиерът.
България трябва да надгради своите собствени въоръжени сили, заяви още Денков.
Това включва допълнително въоръжение, включително 16-те самолета "Ф-16 Блок 70", двата мултифункционални кораба, които се очаква да влязат в действие, осигуряване на бронирани машини за пехотата, за да бъде покрит целият спектър – въздушно, морско и наземно пространство, каза Денков. Това включва и надграждане на многонационалната бойна група в България. "Ние поемаме ангажимента да я надградим, така че да стане на ниво бригада, което означава допълнителни сили да се осигурят", заяви той на брифинг за български журналисти.
Премиерът каза още, че решението за трите регионални плана за отбрана, които бяха одобрени от НАТО, и един от тях засяга зоните на Черно и Средиземно море, са важни и че подобни планове не е имало от Студената война насам. "Те именно показват, че рискът да има ескалация трябва да се разглежда сериозно. Но искам ясно да подчертая, че съставянето на тези планове и изграждането на бойните сили всъщност има единствено защитен и сдържащ характер", допълни Денков. "Когато има такива сили, всеки агресор би се замислил дали би поискал да рискува в това отношение", каза още той.
"Има пълномащабна война между Украйна и Русия, мисля, че няма съмнение за това. Ние сме подписали споразумение и не подкрепяме използването на касетъчни бомби, нямаме и такива. Русия, за съжаление, не само, че не е подписала това споразумение, но и използва системно касетъчни бомби в Сирия и във войната с Украйна. Така че те вече се използват на фронтовата и оттам няма как да обвиняваме Украйна, че търси решение, без обаче ние да подкрепяме тяхното използване. Това е политически въпрос, Щатите така са решили. Ние не подкрепяме използването на касетъчните бомби, но ние не можем да осъдим Украйна, че иска да ги използва", посочи още Денков.
Според него рискът да се пренесе войната от Украйна към съседни натовски държави в момента се разглежда като изключително нисък. От друга страна, рискът да бъдат възпламенени Западните Балкани, се разглежда като много по-сериозен, каза той.
По този повод българският министър-председател заяви, че Украйна ще стане член на НАТО, но след като изпълни всички условия за членство и всички членки подкрепят влизането ѝ.
"Украйна има пълна подкрепа в бъдеще да бъде приета като член на НАТО. Затова трябва две неща да бъдат изпълнени. Едното е да бъдат изпълнени условията, които тепърва ще се дефинират от страните членки, и второто е всички страни членки да дадат съгласието си", каза Денков и допълни: "В същото време перспективата е ясна – Украйна ще стане член на НАТО, когато това е възможно".
"В правилата на НАТО, за да бъде приет нов член, не трябва да има териториални спорове, не трябва да се водят военни действия. Така че за всеки е очевидно, че няма как да стане днес. Но това, което е ясно, е, че има ясна перспектива. Всички държави казаха, че ще подкрепят Украйна да стане пълноправен член на НАТО в момента, когато това е възможно", каза премиерът.
България трябва да надгради своите собствени въоръжени сили, заяви още Денков.
Това включва допълнително въоръжение, включително 16-те самолета "Ф-16 Блок 70", двата мултифункционални кораба, които се очаква да влязат в действие, осигуряване на бронирани машини за пехотата, за да бъде покрит целият спектър – въздушно, морско и наземно пространство, каза Денков. Това включва и надграждане на многонационалната бойна група в България. "Ние поемаме ангажимента да я надградим, така че да стане на ниво бригада, което означава допълнителни сили да се осигурят", заяви той на брифинг за български журналисти.
Премиерът каза още, че решението за трите регионални плана за отбрана, които бяха одобрени от НАТО, и един от тях засяга зоните на Черно и Средиземно море, са важни и че подобни планове не е имало от Студената война насам. "Те именно показват, че рискът да има ескалация трябва да се разглежда сериозно. Но искам ясно да подчертая, че съставянето на тези планове и изграждането на бойните сили всъщност има единствено защитен и сдържащ характер", допълни Денков. "Когато има такива сили, всеки агресор би се замислил дали би поискал да рискува в това отношение", каза още той.
