Д-р Румен Хичев е роден през 1961 г. във Варна. От 26 г. живее и работи в САЩ. В момента ръководи общия щаб за бързо реагиране във връзка с пандемията от коронавирус между американската Асоциация по тъканноклетъчна трансплантология и американския Департамент по здравеопазване - Вицепрезидент и главен директор по научните въпроси на Американската асоциация на тъканните банки.
Завършил медицина във Варненския медицински университет. Има магистърска степен по медицински мениджмънт от университета “Джонс Хопкинс” и диплом от американската Военна академия по медицински науки в Хюстън. Ето и цялото интервю за "24 часа".
- Д-р Хичев, как стана така, че български лекар попадна в окото на бурята в САЩ - каквато е пандемията от коронавирус?
- През 1994 г. пристигнах с 2 куфара в САЩ със семейството си, защото 4-годишният ми син бе диагностициран с напреднало онкологично заболяване. Днес той е голям здрав семеен мъж с добро образование и професия. Завършил съм медицина във Варна, а тук специализирах в университета “Джонс Хопкинс” и във Военната академия за медицински науки “Сам Хюстън”. Като главен директор по науката на Американската асоциация на тъканните банки се занимавам с различни научни и клинични проекти в областта на тъканната и клетъчната трансплантология.
- Къде се кръстосват пътищата на клетъчната и тъканната трансплантология с коронавируса?
- Като ръководител на съвместния щаб за бързо реагиране между асоциацията и американския Департамент по здравеопазване координирам операциите при природни бедствия, аварии, катастрофи и др., които рязко повишават потребността от тъканноклетъчни продукти за пострадалите. Когато започна пандемията, просто сменихме целите на щаба за бързо реагиране.
- Това стана по ваше желание или защото ви потърсиха от американското Министерство на здравеопазването?
- Ако беше по мое желание, може би нямаше да се захвана, защото в последните седмици се работи буквално по 20 ч на денонощие. Не остава време за сън. - Кой от двата подхода трябва да се приложи в сегашната ситуация - на задържане на разпространението на вируса чрез крути мерки или по-либералният - за изграждане на групов имунитет? - В този момент е рисково, даже безотговорно разхлабване или вдигане на мерките.
Разбирам, че хората са нетърпеливи, но не е сега времето, още повече че в много малко страни има сигурна информация за безсимптомните носители на вируса, а тя е изключително важна.
- Кои са тези страни? - Южна Корея, Хонконг, Сингапур. - Как бе постигнато това?
- Чрез масови и ранни скринингови проучвания на населението с цел ранно идентифициране на безсимптомните носители. Виждам, че това вече започва да се прилага и в Германия.
- Това е сериозен спор в България - трябва ли спешно да се правят масови тестове, или е излишно харчене на пaри?
- Има смисъл, ако тестовете са на утвърдени производители и отговарят на критериите за скрининг, т.е. да са с ниска цена, да дават бърз резултат на място, да са лесни за прилагане в полеви условия, да са с висока чувствителност и да не изискват висококвалифициран персонал.
- А има ли вече такива тестове?
- Да. Повечето от тях са в категорията на серологичните изследвания за антитела, които се появяват в кръвта на инфектирания на 4-ия – 5-ия ден от заразяването и достигат максимални нива след 10-14 дни.
Освен тях вече има и молекулярни тестове, които търсят вирусния геном (RT-PCR) - само че вместо тежка апаратура в лабораторни условия, която дава резултат на другия ден, те вече са базирани на малки апарати с размери на кутия за обувки, които може да се ползват в офиса, в цеха, и изследват памучни тампони с носногърлени натривки. Те дават резултат от 5 до 13-15 мин.
Скрининговите тестове в страните, които споменах, показаха къде са огнищата на разпространение, а това даде възможност на правителствата да съобразят наложените мерки. Що се отнася до диагностичните, т.нар. PCR тестове, те имат около 75% чувствителност. За да се потвърди диагнозата, са нужни рентген и компютърна томография.
- Защо чувствителността на диагностичните тестове е ниска?
- Заради реакцията на тестваните. Натривката е от дълбоката лигавица в носоглътката и гърлото и тестовете не се правят както трябва. Така дават негативен резултат при хора с COVID-19. Скрининговите тестове се правят чрез капка кръв и са с 89-91% чувствителност.
Те показват дали индивидът има антитела, а по вида на антителата (имуноглобулин А, М или G) може да се установи дали е бил заразен преди седмица, преди две или по-отдавна и дали има остатъчен имунитет.
- Значи не са съвсем излишни бързите тестове, за които спорят щабът, ръководен от проф. Мутафчийски, и специалисти като доц. Мангъров?
- Никак даже не са излишни, но те трябва да се прилагат за целите, за които са подходящи. Те не са подходящи за диагностично тестуване, а диагностичните не са подходящи за скринингово тестуване.
Скрининговите тестове ни дават информация за хода на пандемичния процес, докато диагностичните тестове ни дават информация за диагнозата и болестта на конкретния индивид. Двете категории тестове не са в конфликт и не са взаимозаменяеми.
Споровете кой е по-добър, по-надежден, по-точен и от кой има по-голяма полза, са безпредметни и звучат непрофесионално – все едно да спорим дали левият, или десният крак изпълнява по-важна роля за походката.
Важно е да се разбере, че колкото по-рано и двата крака влязат в употреба, толкова по-бързо ще догоним вируса, който вече е набрал огромна преднина поради късогледството на водещите световни сили. Ако продължаваме да бързаме на куц крак, вирусът ще продължава да бъде този, който ще диктува дневния ред и ще решава дали и кога ще се разхлабят мерките.
- САЩ са водеща страна в научните и медицинските постижения. Защо скрининговите тестове не се прилагат там?
- Аз живея тук почти 30 г., но не съм очаквал, че тази страна ще се окаже толкова неподготвена и объркана за тази пандемия. САЩ имат отлична технологична база и подготвени специалисти и технологии, но се закъсня с реакцията.
- Политиците ли подцениха положението, или експертите не успяха да реагират навреме?
- Първото сериозно предупреждение, че човечеството е заплашено не от военни конфликти, а от пандемии, бе направено през 2015 г. Тогава никой не му обърна сериозно внимание.
- Кой отправи това предупреждение?
- Един научен институт, създаден от Бил Гейтс. Свидетел съм, никой не обърна внимание. И през 2002-2003 г. вирусът SARS показа колко сериозна и опасна може да бъде една инфекция. Същото се случи и през 2012-2013 г. когато се сблъскахме с MERS.
Това беше една алармена камбана, на която никой не обърна внимание. Така че сегашната ситуация трябва да ни послужи като обеца на ухото какво може да ни сполети, ако продължаваме да неглижираме опасности като тази.
- Вие кога научихте за новия вирус?
- Още през ноември 2019 г. наши колеги от епидемиологичното разузнаване предупредиха за първите случаи на атипични пневмонии, които не могат да бъдат причислени към нито една от досега известните.
Те подадоха тази тревожна информация и към администрацията на Белия дом, но тя бе игнорирана. А лидерите са избрани от хората да носят отговорност. Затова горещо се надявам, че тази трагедия, която завладя цял свят, ще послужи като урок на хората, които вземат решения, за следващите такива пандемии е имало и ще има, но човечеството трябва да е подготвено.
Епидемиологичното разузнаване вече е със същата, ако не и по-висока степен на важност, каквото е военното разузнаване, защото виждаме, че щетите, които нанася тази пандемия, както по броя на жертвите, така и по икономическите и социалните показатели, са неизмеримо по-тежки от щетите, причинени от всички войни и терористични актове в последните 20 г.
- Как се действа, когато епидемиологичното разузнаване получи информация за задаваща се епидемия?
- Ами по същия начин, по който действа всяко друго разузнаване. Брифират президента и той взема решения. Но през 2018 г. по непонятни за мен причини бе закрит центърът за епидемиологично разузнаване към Белия дом. За мен това бе късогледо решение.
Има дори писмени данни, че колегите са предупреждавали, но висши служители се отнасяли с насмешка към това. Историята ще докаже тежката вина, която носят политиците, които не се съобразиха с тези предупреждения.
- Следите ли как се развиват нещата в България? Тук се спори дали мерките не са крайни...
- За щастие, в България не се случи това, което се случи в САЩ и в други страни по света. Това е един от редките случаи, в които ние не догонваме останалия свят. Взеха се навременни мерки за социално дистанциране, които поставиха страната в доста по-добро положение от други, при които агресивното развитие на болестта взе колосални размери и жертви.
- Значи не сте привърженик на тезата, че е необходимо отпускане на мерките за изграждане на групов имунитет?
- Рано или късно такъв имунитет ще бъде изграден, рано или късно ще има ваксина, но ако има рязко разхлабване на мерките, ще има и рязко възобноваване на разпространението.
- Критиците казват, че икономиката ще колабира и хората може да не умрат от вирус, а от глад.
- Трябва да има дозиране и контролиране на този процес, а мерките да се оптимизират, за да не блокират ключови клонове в икономиката, разбира се. Затова би могла да помогне една метрична система за бързо идентифициране на безсимптомните носители на вируса, които са най-опасни за разпространението му.
- Може ли масовата БЦЖ ваксина да ни помага?
- Следя тази дискусия. В аргумента, че БЦЖ ваксината би могла да е фактор срещу масовото разпространение на коронавирус инфекцията е резонен. Има разлики в показателите на страни, които прилагат задължително тази ваксина и при тези, които не я прилагат. Ако се докаже, че има връзка, значи Господ е българин.
Но това не значи безконтролно разхлабване на мерките. Следвайте във 24chasa.bg използва "бисквитки"! ОК Инфо 4/12/2020 Д-р Румен Хичев от САЩ: За първи път България взе бързи мерки и не догонва света, риск е да се разхлабват.
- Кои от мерките в България ви се струват добри и кои прекалени?
- Както навсякъде, мярката е добър съветник. При едно престараване ефектът може да бъде контрапродуктивен. Някои от мерките трябва да се преосмислят...
- Да е позволено ходенето на чист въздух и слънце в планините например. Казвам го не защото в моето семейство сме заклети планинари...
- Да, и аз смятам, че допускането в планините, без хората да се струпват на групи, е важно за изграждането и поддържането на техния имунитет. Същото се отнася и за парковете и градиниите, и дори за моловете.
Ръководствата на моловете могат да въведат и контролират ред, при който да не се допускат по повече от 50 души на етаж, да се следи за дистанцията и за дезинфекция на всеки час. В същото време смятам, че носенето на маска е отговорно поведение не само за запазването на собственото си здраве, но за запазването на здравето на околните.
- Споделяте ли вашия опит и наблюдения с българските си колеги?
- Да, бях много изненадан, когато ми се обади премиерът Борисов.
- Кога беше това?
- Преди създаването на медицинския съвет.
- Какво искаше от вас?
- Искаше да споделя моите наблюдения относно моделите на действие в тази ситуация. Намирам, че всичко, което се прави в България, е адекватно и е съобразено с високи професионални стандарти.
Познавам проф. Мутафчийски като съвипускник във ВМА отпреди 32 г. и го помня като много тактичен, деликатен и дипломатичен човек. Единственото, което намирам, че трябва да се допълни, е по-активното ангажиране на военното епидемиологично разузнаване както в настоящата криза, така и след нея.
Много приятно ми стана, когато разбрах, че в Ню Йорк колегите започват процес на актуализация на респираторната реанимация при болни с коронавирус, който съвпада със стратегията, прилагана от доста време във ВМА. Очевидно във Военномедицинска академия имат доста добри практики, щом смъртността на пациенти с коронавирус е нулева.
- Кой е най-оптимистичният срок, в който ще възстановим нормалния си начин на живот, икономика, общуване?
- Труден въпрос. Може би това това няма да е възможно, докато не знаем колко и кои са безсимптомните носители на вируса, или докато не започне реалното приложение на ефективна ваксина срещу вируса.
Затова съм горещ привърженик на задължителните маски. Само едно кихване върху плодовете и зеленчуците в супермаркета е достатъчно още на другия ден да имаме още няколко души с инфекция.
Трябва да се заредим с дисциплина и търпение, но в същото време да оптимизираме мерките, за да заработят постепенно ключови клонове на икономиката.
Завършил медицина във Варненския медицински университет. Има магистърска степен по медицински мениджмънт от университета “Джонс Хопкинс” и диплом от американската Военна академия по медицински науки в Хюстън. Ето и цялото интервю за "24 часа".
- Д-р Хичев, как стана така, че български лекар попадна в окото на бурята в САЩ - каквато е пандемията от коронавирус?
- През 1994 г. пристигнах с 2 куфара в САЩ със семейството си, защото 4-годишният ми син бе диагностициран с напреднало онкологично заболяване. Днес той е голям здрав семеен мъж с добро образование и професия. Завършил съм медицина във Варна, а тук специализирах в университета “Джонс Хопкинс” и във Военната академия за медицински науки “Сам Хюстън”. Като главен директор по науката на Американската асоциация на тъканните банки се занимавам с различни научни и клинични проекти в областта на тъканната и клетъчната трансплантология.
- Къде се кръстосват пътищата на клетъчната и тъканната трансплантология с коронавируса?
- Като ръководител на съвместния щаб за бързо реагиране между асоциацията и американския Департамент по здравеопазване координирам операциите при природни бедствия, аварии, катастрофи и др., които рязко повишават потребността от тъканноклетъчни продукти за пострадалите. Когато започна пандемията, просто сменихме целите на щаба за бързо реагиране.
- Това стана по ваше желание или защото ви потърсиха от американското Министерство на здравеопазването?
- Ако беше по мое желание, може би нямаше да се захвана, защото в последните седмици се работи буквално по 20 ч на денонощие. Не остава време за сън. - Кой от двата подхода трябва да се приложи в сегашната ситуация - на задържане на разпространението на вируса чрез крути мерки или по-либералният - за изграждане на групов имунитет? - В този момент е рисково, даже безотговорно разхлабване или вдигане на мерките.
Разбирам, че хората са нетърпеливи, но не е сега времето, още повече че в много малко страни има сигурна информация за безсимптомните носители на вируса, а тя е изключително важна.
- Кои са тези страни? - Южна Корея, Хонконг, Сингапур. - Как бе постигнато това?
- Чрез масови и ранни скринингови проучвания на населението с цел ранно идентифициране на безсимптомните носители. Виждам, че това вече започва да се прилага и в Германия.
- Това е сериозен спор в България - трябва ли спешно да се правят масови тестове, или е излишно харчене на пaри?
- Има смисъл, ако тестовете са на утвърдени производители и отговарят на критериите за скрининг, т.е. да са с ниска цена, да дават бърз резултат на място, да са лесни за прилагане в полеви условия, да са с висока чувствителност и да не изискват висококвалифициран персонал.
- А има ли вече такива тестове?
- Да. Повечето от тях са в категорията на серологичните изследвания за антитела, които се появяват в кръвта на инфектирания на 4-ия – 5-ия ден от заразяването и достигат максимални нива след 10-14 дни.
Освен тях вече има и молекулярни тестове, които търсят вирусния геном (RT-PCR) - само че вместо тежка апаратура в лабораторни условия, която дава резултат на другия ден, те вече са базирани на малки апарати с размери на кутия за обувки, които може да се ползват в офиса, в цеха, и изследват памучни тампони с носногърлени натривки. Те дават резултат от 5 до 13-15 мин.
Скрининговите тестове в страните, които споменах, показаха къде са огнищата на разпространение, а това даде възможност на правителствата да съобразят наложените мерки. Що се отнася до диагностичните, т.нар. PCR тестове, те имат около 75% чувствителност. За да се потвърди диагнозата, са нужни рентген и компютърна томография.
- Защо чувствителността на диагностичните тестове е ниска?
- Заради реакцията на тестваните. Натривката е от дълбоката лигавица в носоглътката и гърлото и тестовете не се правят както трябва. Така дават негативен резултат при хора с COVID-19. Скрининговите тестове се правят чрез капка кръв и са с 89-91% чувствителност.
Те показват дали индивидът има антитела, а по вида на антителата (имуноглобулин А, М или G) може да се установи дали е бил заразен преди седмица, преди две или по-отдавна и дали има остатъчен имунитет.
- Значи не са съвсем излишни бързите тестове, за които спорят щабът, ръководен от проф. Мутафчийски, и специалисти като доц. Мангъров?
- Никак даже не са излишни, но те трябва да се прилагат за целите, за които са подходящи. Те не са подходящи за диагностично тестуване, а диагностичните не са подходящи за скринингово тестуване.
Скрининговите тестове ни дават информация за хода на пандемичния процес, докато диагностичните тестове ни дават информация за диагнозата и болестта на конкретния индивид. Двете категории тестове не са в конфликт и не са взаимозаменяеми.
Споровете кой е по-добър, по-надежден, по-точен и от кой има по-голяма полза, са безпредметни и звучат непрофесионално – все едно да спорим дали левият, или десният крак изпълнява по-важна роля за походката.
Важно е да се разбере, че колкото по-рано и двата крака влязат в употреба, толкова по-бързо ще догоним вируса, който вече е набрал огромна преднина поради късогледството на водещите световни сили. Ако продължаваме да бързаме на куц крак, вирусът ще продължава да бъде този, който ще диктува дневния ред и ще решава дали и кога ще се разхлабят мерките.
- САЩ са водеща страна в научните и медицинските постижения. Защо скрининговите тестове не се прилагат там?
- Аз живея тук почти 30 г., но не съм очаквал, че тази страна ще се окаже толкова неподготвена и объркана за тази пандемия. САЩ имат отлична технологична база и подготвени специалисти и технологии, но се закъсня с реакцията.
- Политиците ли подцениха положението, или експертите не успяха да реагират навреме?
- Първото сериозно предупреждение, че човечеството е заплашено не от военни конфликти, а от пандемии, бе направено през 2015 г. Тогава никой не му обърна сериозно внимание.
- Кой отправи това предупреждение?
- Един научен институт, създаден от Бил Гейтс. Свидетел съм, никой не обърна внимание. И през 2002-2003 г. вирусът SARS показа колко сериозна и опасна може да бъде една инфекция. Същото се случи и през 2012-2013 г. когато се сблъскахме с MERS.
Това беше една алармена камбана, на която никой не обърна внимание. Така че сегашната ситуация трябва да ни послужи като обеца на ухото какво може да ни сполети, ако продължаваме да неглижираме опасности като тази.
- Вие кога научихте за новия вирус?
- Още през ноември 2019 г. наши колеги от епидемиологичното разузнаване предупредиха за първите случаи на атипични пневмонии, които не могат да бъдат причислени към нито една от досега известните.
Те подадоха тази тревожна информация и към администрацията на Белия дом, но тя бе игнорирана. А лидерите са избрани от хората да носят отговорност. Затова горещо се надявам, че тази трагедия, която завладя цял свят, ще послужи като урок на хората, които вземат решения, за следващите такива пандемии е имало и ще има, но човечеството трябва да е подготвено.
Епидемиологичното разузнаване вече е със същата, ако не и по-висока степен на важност, каквото е военното разузнаване, защото виждаме, че щетите, които нанася тази пандемия, както по броя на жертвите, така и по икономическите и социалните показатели, са неизмеримо по-тежки от щетите, причинени от всички войни и терористични актове в последните 20 г.
- Как се действа, когато епидемиологичното разузнаване получи информация за задаваща се епидемия?
- Ами по същия начин, по който действа всяко друго разузнаване. Брифират президента и той взема решения. Но през 2018 г. по непонятни за мен причини бе закрит центърът за епидемиологично разузнаване към Белия дом. За мен това бе късогледо решение.
Има дори писмени данни, че колегите са предупреждавали, но висши служители се отнасяли с насмешка към това. Историята ще докаже тежката вина, която носят политиците, които не се съобразиха с тези предупреждения.
- Следите ли как се развиват нещата в България? Тук се спори дали мерките не са крайни...
- За щастие, в България не се случи това, което се случи в САЩ и в други страни по света. Това е един от редките случаи, в които ние не догонваме останалия свят. Взеха се навременни мерки за социално дистанциране, които поставиха страната в доста по-добро положение от други, при които агресивното развитие на болестта взе колосални размери и жертви.
- Значи не сте привърженик на тезата, че е необходимо отпускане на мерките за изграждане на групов имунитет?
- Рано или късно такъв имунитет ще бъде изграден, рано или късно ще има ваксина, но ако има рязко разхлабване на мерките, ще има и рязко възобноваване на разпространението.
- Критиците казват, че икономиката ще колабира и хората може да не умрат от вирус, а от глад.
- Трябва да има дозиране и контролиране на този процес, а мерките да се оптимизират, за да не блокират ключови клонове в икономиката, разбира се. Затова би могла да помогне една метрична система за бързо идентифициране на безсимптомните носители на вируса, които са най-опасни за разпространението му.
- Може ли масовата БЦЖ ваксина да ни помага?
- Следя тази дискусия. В аргумента, че БЦЖ ваксината би могла да е фактор срещу масовото разпространение на коронавирус инфекцията е резонен. Има разлики в показателите на страни, които прилагат задължително тази ваксина и при тези, които не я прилагат. Ако се докаже, че има връзка, значи Господ е българин.
Но това не значи безконтролно разхлабване на мерките. Следвайте във 24chasa.bg използва "бисквитки"! ОК Инфо 4/12/2020 Д-р Румен Хичев от САЩ: За първи път България взе бързи мерки и не догонва света, риск е да се разхлабват.
- Кои от мерките в България ви се струват добри и кои прекалени?
- Както навсякъде, мярката е добър съветник. При едно престараване ефектът може да бъде контрапродуктивен. Някои от мерките трябва да се преосмислят...
- Да е позволено ходенето на чист въздух и слънце в планините например. Казвам го не защото в моето семейство сме заклети планинари...
- Да, и аз смятам, че допускането в планините, без хората да се струпват на групи, е важно за изграждането и поддържането на техния имунитет. Същото се отнася и за парковете и градиниите, и дори за моловете.
Ръководствата на моловете могат да въведат и контролират ред, при който да не се допускат по повече от 50 души на етаж, да се следи за дистанцията и за дезинфекция на всеки час. В същото време смятам, че носенето на маска е отговорно поведение не само за запазването на собственото си здраве, но за запазването на здравето на околните.
- Споделяте ли вашия опит и наблюдения с българските си колеги?
- Да, бях много изненадан, когато ми се обади премиерът Борисов.
- Кога беше това?
- Преди създаването на медицинския съвет.
- Какво искаше от вас?
- Искаше да споделя моите наблюдения относно моделите на действие в тази ситуация. Намирам, че всичко, което се прави в България, е адекватно и е съобразено с високи професионални стандарти.
Познавам проф. Мутафчийски като съвипускник във ВМА отпреди 32 г. и го помня като много тактичен, деликатен и дипломатичен човек. Единственото, което намирам, че трябва да се допълни, е по-активното ангажиране на военното епидемиологично разузнаване както в настоящата криза, така и след нея.
Много приятно ми стана, когато разбрах, че в Ню Йорк колегите започват процес на актуализация на респираторната реанимация при болни с коронавирус, който съвпада със стратегията, прилагана от доста време във ВМА. Очевидно във Военномедицинска академия имат доста добри практики, щом смъртността на пациенти с коронавирус е нулева.
- Кой е най-оптимистичният срок, в който ще възстановим нормалния си начин на живот, икономика, общуване?
- Труден въпрос. Може би това това няма да е възможно, докато не знаем колко и кои са безсимптомните носители на вируса, или докато не започне реалното приложение на ефективна ваксина срещу вируса.
Затова съм горещ привърженик на задължителните маски. Само едно кихване върху плодовете и зеленчуците в супермаркета е достатъчно още на другия ден да имаме още няколко души с инфекция.
Трябва да се заредим с дисциплина и търпение, но в същото време да оптимизираме мерките, за да заработят постепенно ключови клонове на икономиката.
