Един от най-кървавите атентати, дело на комунистическата партия у нас е в църквата „Света Неделя”. Част от терористите бягат в Съветския съюз. Някои от тях приемат руски имена, дори стават част от партийната номенклатура на болшевиките. Режимът обаче е еднакво суров и към свои, и към чужди. По ирония на съдбата терористите, взривили „Света Неделя” на Велики четвъртък, са екзекутирани. Те са убити не заради участието си в атентата, а заради обвинения, че са част от фракцията на Лев Троцки. Повече по темата разказа историкът проф. Евелина Келбечева в ефира на NOVA.
На 14 април 1925 година в София пред църквата „Свети Седмочисленици” генерал Константин Георгиев е убит, докато отива на служба заедно с внучката си. Той е депутат от управляващия Демократически сговор и е ръководител на Софийската организация на Военния съюз. Убиецът е терористът от комунистическата партия Атанас Тодовичин. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април и предварително се знае, че ще събере елита на Царство България начело с цар Борис Трети. Това е и предварителната цел на комунистите - да извършат атентат в „Света Неделя” и така да обезглавят страната.
„Мислила съм много по въпроса - как се създава и организира един политически терор. Тук говорим за политически терор, който е различен от други типове на насилие, които знаем. Големите промени предполагат политическо насилие само когато следващата формация е тоталитарна или тежко авторитарна. Не всяка голяма промяна в историята трябва да бъде свързана с политическо насилие. Тук имаме един добре организиран политически терор, който се свързва с държавни и международни институции. В случая имаме Коминтерна, която е създадена, за да изнася революция и да унищожи либерално-демократичния ред в Европа, както и да наложи болшевишка власт в тези страни”, разказва проф. Келбечева.
Кървавият Велики четвъртък: 100 години от атентата в църквата „Света Неделя“ (СНИМКИ)
Куполът на храма се срутва и буквално погребва 134 души, а 500 са ранени. Ужасяващият атентат предизвиква огромен отзвук в Европа и разтърсва Коминтерна. Централният комитет на БКП се опитва да се дистанцира от Военния отдел на партията, като обявява атентата за необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение. Независимо от това, в Москва месец след атентата е свикан огромен митинг в памет на жертвите на политическите репресии, а болшевишките официози излизат със статии в подкрепа на терористите.
По ирония на съдбата възмездието застига атентаторите в Съветския съюз. Част от тях веднага напускат страната и достигат до болшевишка Русия. Там обаче са арестувани. Никола Петров, който пали фитила на експлозивите в „Света Неделя”, е хвърлен в съветски концлагер и умира там. Тодовичин също успява да избяга в СССР. Там той приема руското име Владимир Василиевич Илиев. Преминава обучение в школата за усъвършенстване на състава на вътрешни войски на НКВД. През 1938 година по време на Големия терор в Съветския съюз е арестуван и разстрелян. Димитър Златарев, който отговаря за снабдяването с оръжие във военното крило на БКП и участва в атентата, успява да избяга в Москва. Приет е в партията на болшевиките и дори участва в Бауманския районен комитет в столицата. Приема руското име Фьодоров. През 1938 година е арестуван и разстрелян от съветските власти.
