Поставянето на условие за процент ваксинирани работници и/или клиенти е дискриминационно по своята същност и няма обективно отношение към епидемичната картина. Единственият ефект би бил в посока увеличаване процента на ваксинациите, което би следвало да е ангажимент на здравните власти. Прехвърлянето на тази отговорност върху икономическите оператори е некоректно и вредно като подход. Това се посочва в писмо до министъра на здравеопазването, публикувано на страницата на на Българската стопанска камара /БСК/. Поводът - предложенията на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев за въвеждане на нови ограничителни мерки в цялата страна.
Според БСК следва да се зачита индивидуалното право на всеки гражданин да взима решение за личното си здраве, особено когато се изисква да подписва информирано съгласие. "По същество, предложението за 100 процента запазване на дейността при 100 процента ваксиниран персонал означава работодателите да се явят в ролята на принуждаващи своите работници и служители да извършат действие, решението за което е тяхно лично право. Не на последно място, стои въпросът доколко е законосъобразно и морално да се изисква от клиентите информация за техния здравословен статус", пише още в писмото.
Необходимо е мерките да са базирани на анализ и оценка на ефекта от прилаганите в предходни периоди общи противоепидемични мерки. За съжаление, подобен анализ липсва, се казва още в писмото на БСК, по отношение на обосновоността на предложението на доц. Кунчев.
Докладът не представя данни за ефекта от действалите в съответните периоди мерки, вкл. върху заболеваемостта, хоспитализациите, смъртността, личния и колективен имунитет, смятат още от БСК. Според тях липсва и анализ за ефекта от подобни мерки в международната практика, вкл. за отражението на ваксинацията, носенето на маски, локдауните и др. върху здравния статус на населението, функционирането на здравните системи и пр. Без подобен анализ въвеждането на каквито и да било мерки е принципно необосновано и с недоказан ефект, освен негативния икономически, се казва още в писмото.
От БСК изразяват недоволство и от компенсаторните механизми. "Практиката до момента показва, че за мерки повече се говори, отколкото ефективно да бъде подпомаган бизнесът, чиято дейност е силно или изцяло ограничена, поради независещи от него обстоятелства. Свидетели сме на това как през 2020 г. бяха необходими повече от 6 месеца след избухването на пандемията, за да бъдат формулирани механизми за подкрепа на бизнеса, а после още най-малко 6 месеца, за да заработят ефективно въпросните механизми", пише още в писмото.
Според бизнеса към днешна дата хиляди икономически оператори продължават да изпитват затруднения от предходните периоди на затваряне, а сега в спешен порядък им се съобщава, че отново трябва да затворят. "На този фон, темата за компенсаторните механизми отново е в сферата на вероятностите и разговорите. Нещо повече, темата е силно зависима от актуализацията на Държавния бюджет на България. При цялата тази неяснота въвеждането на ограничения „от днес за утре“ е необосновано", смятат от БСК.
Според БСК следва да се зачита индивидуалното право на всеки гражданин да взима решение за личното си здраве, особено когато се изисква да подписва информирано съгласие. "По същество, предложението за 100 процента запазване на дейността при 100 процента ваксиниран персонал означава работодателите да се явят в ролята на принуждаващи своите работници и служители да извършат действие, решението за което е тяхно лично право. Не на последно място, стои въпросът доколко е законосъобразно и морално да се изисква от клиентите информация за техния здравословен статус", пише още в писмото.
Необходимо е мерките да са базирани на анализ и оценка на ефекта от прилаганите в предходни периоди общи противоепидемични мерки. За съжаление, подобен анализ липсва, се казва още в писмото на БСК, по отношение на обосновоността на предложението на доц. Кунчев.
Докладът не представя данни за ефекта от действалите в съответните периоди мерки, вкл. върху заболеваемостта, хоспитализациите, смъртността, личния и колективен имунитет, смятат още от БСК. Според тях липсва и анализ за ефекта от подобни мерки в международната практика, вкл. за отражението на ваксинацията, носенето на маски, локдауните и др. върху здравния статус на населението, функционирането на здравните системи и пр. Без подобен анализ въвеждането на каквито и да било мерки е принципно необосновано и с недоказан ефект, освен негативния икономически, се казва още в писмото.
От БСК изразяват недоволство и от компенсаторните механизми. "Практиката до момента показва, че за мерки повече се говори, отколкото ефективно да бъде подпомаган бизнесът, чиято дейност е силно или изцяло ограничена, поради независещи от него обстоятелства. Свидетели сме на това как през 2020 г. бяха необходими повече от 6 месеца след избухването на пандемията, за да бъдат формулирани механизми за подкрепа на бизнеса, а после още най-малко 6 месеца, за да заработят ефективно въпросните механизми", пише още в писмото.
Според бизнеса към днешна дата хиляди икономически оператори продължават да изпитват затруднения от предходните периоди на затваряне, а сега в спешен порядък им се съобщава, че отново трябва да затворят. "На този фон, темата за компенсаторните механизми отново е в сферата на вероятностите и разговорите. Нещо повече, темата е силно зависима от актуализацията на Държавния бюджет на България. При цялата тази неяснота въвеждането на ограничения „от днес за утре“ е необосновано", смятат от БСК.
