Парламентарната бюджетна комисия прие на първо четене проектите на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавата за следващата година.
Държавният бюджет
Законопроектът за държавния бюджет на България за 2026 г. бе приет на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 12 гаса "за", 8 гласа "против" и нито един глас "въздържал се".
Проектът на бюджет бе представен от министъра на финансите Теменужка Петкова.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура са изготвени в евро при официален валутен курс спрямо Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро.
Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 година.
Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 на сто.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3 процента от БВП през 2026 г., 2,8 процента от БВП през 2027 г. и 2,4 процента от БВП през 2028 г.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 година.
През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г.
Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) е 50,402 млрд. евро през 2026 година, а размерът на общите разходи по КФП е 54,051 млрд. евро.
По националното правило от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1 процента от БВП за 2026 г. При прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:
- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
- Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Продължаващо действие на въведения от 01 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
- Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;
- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили;
- От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хaзaрта за лицензиите за организиране на хaзaртни игри от 20 на сто на 22 на сто;
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета са както следва:
- Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.
- Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило";, като се очаква увеличението да бъде в периода 7-8 на сто;
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
-Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
- Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10 на сто и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;
- Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
- Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;
- Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,077 млрд. евро за 2026 г. при 4,563 млрд. евро за 2025 г., или ръст от 11,3 на сто.
Политики и мерки за оптимизация на разходите:
- За периода 2026-2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода;
- През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.
- Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), посочи че в рамките на проведените разговори между работодателите, синдикатите и правителството са били отменени мерки като вдигането на данък дивидент, увеличаването на осигурителните вноски с 2 пр. пункта, отмяна на изискванията за одобрен от НАП СУПТО. Той добави че и размерът на максималния осигурителен доход се увеличава с малко по-нисък размер от първоначално предвиденото. Радев изрази задоволство от програмата за намаляване на незаети 5500 щатни бройки в държавната администрация за период от 3 години.
Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ,) посочи че намирането на компромис в разговорите относно проекта на бюджет е било предизвикателство. По думите му, през 2026 година КНСБ ще постави въпроса за необходимостта от дебат относно данъчно осигурителната система на България. Той посочи, че приходната част на бюджета е напрегната и има риск да не се изпълни в заложения си вариант. Димитров заяви, че бюджетът не финансира заплати и пенсии на цената на дефицит, тъй като размера на дефицита е обвързан с капиталовите разходи.
Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в Република България посочи, че има проблем с текстовете, предвиждащи съкращаване на незаети щатни бройки в държавната администрация. По думите ѝ, не може да се отнема свободата на общините да определят числеността на служителите си, която финансират със собствени приходи.
Георгиева каза, че в общините има около 28 000 щатни бройки като обикновено има няколко хиляди бройки, които не са заети, тъй като това са висококвалифицирани позиции и трудно се намират подобни кадри.
Тя обърна внимание, че замразяването на възнагражденията на нивата от 2025 година на изпълнителната власт може да предизвика проблем с кметските наместници в страната, тъй като техните възнаграждения са на нивото на минималната работна заплата, която от своя страна се повишава през 2026 година.
Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара, посочи че този проект на бюджет не е най-добрият, но е по-добър от изтегления проект, тъй като не се повишава данъчно-осигурителната тежест. Той призова още в началото на 2026 година да започне дебат за необходимите реформи, така че българските данъкоплатци да са предупредени какво ги очаква през 2027 година. Според него ни чакат трудни времена и ако отсега не се прегледа как да се повишат разходите
Боян Николаев, заместник-изпълнителен директор на КРИБ заяви, че организацията подкрепя бюджета, тъй като колкото по-скоро България влезе в еврозоната без да си променя данъчната система, толкова по-бързо ще бъде овладяна инфлацията у нас.
Борис Бонев, председател на "Спаси София" и общински съветник в Столичния общински съвет, призова депутатите да разгледат размера на субсидията за градския транспорт в София, която се увеличават с 8 млн. евро през 2026 година, което няма да бъде достатъчно. По думите му размерът на субсидията трябва да достигне 83 млн. евро, което представлява нарастване с 22 млн. евро спрямо заложеното.
Ваня Григорова, общински съветник в Столичния общински съвет и председател на сдружение „Солидарна България" също посочи, че София има нужда от сериозни средства за ремонт и поддръжка на инфраструктурата си.
Асен Василев от ПП-ДБ разкритикува заложеният ръст от 3,3 млрд. евро в очакваните приходи от ДДС за 2026 година, посочвайки, че прогнозата няма да се сбъдне, и ако не се съберат планираните средства дефицитът ще надхвърли размера от 3 на сто от БВП.
„Приходната част на бюджета е надценена и то по начин, по който е прогнозируемо грешен. Тук говорим за 1,5 млрд. евро, които няма да бъдат събрани от ДДС", каза той.
Василев посочи, че правителството не се е отказало да вдига данъци и осигуровки, а просто е отложило намерението си с една година.
По думите му, управляващите намаляват разходите за наука, образование и култура и замразяват разходите за здравеопазване, въпреки че планират да увеличават данъци и осигуровки.
Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че се отчита сериозен спад в индустрията и износа при все че това е годината, в която България влиза в сухопътния Шенген, което е крайно обезпокоително. Според него това е заради мерките на правителството, насочени срещу бизнеса и гражданите. По думите му, през 2026 година има опасност бюджетният дефицит да е над 5 на сто от БВП. Димитров цитира оценката на Фискалния съвет, че заложените приходи в бюджета за 2026 година са надценени.
Според Цончо Ганев от „Възраждане" членството на страната в еврозоната има пряко отношение към намеренията на управляващите да вдигат данъци и осигуровки.
Красимир Манов от МЕЧ попита управляващите защо са премахнали от проекта на бюджет предвидените средства за евентуално придобиване на „Лукойл България", тъй като това е била единствената смислена мярка в изтегления проект. Според него, ако „Лукойл" у нас бъде национализиран ще вдигне приходите в бюджета.
Мария Илиева от „Величие" посочи, че проектът на бюджет е с прекалено оптимистични приходи, главно от косвени данъци.
Мехмед Салим заяви , че „Алианс за права и свободи" няма да подкрепи този бюджет защото вторият вариант на проекта е направен набързо без да се вземат предвид всички гледни точки.
Министърът на финансите Теменужка Петкова посочи по отношение на заложените приходите в бюджета, че управляващите разчитат на мерките за повишаване на събираемостта, които вече дават резултат през тази година, както и на новите мерки, разписани в проекта на бюджет. По думите ѝ, едно евентуално възстановяване на работата на „Лукойл България" през следващата година ще възстанови приходите на Агенция „Митници" от ДДС. Тя припомни, че в резултат на мерките за повишаване на събираемостта, приходите през тази година са нараснали с 8,6 млрд. евро към края на октомври.
Петкова заяви, че управляващите търсят начин да използват ресурс от ОП „Развитие на човешките ресурси", чрез която да осигурят 100 млн. евро за увеличаването на възнагражденията в първичната медицинска помощ, където влизат и медицинските сестри у нас.
Петкова каза, че голяма част от капиталовите разходи по Плана за възстановяване и устойчивост са били прехвърлени през 2025 година и 2026 година, тъй като през преходните години нищо не е било свършено. Страната ни трябва да реализира проектите по плана, ако иска да получи плащанията по него, поради което делът на разходите в бюджета спрямо БВП е на нивото, което е заложено, а именно 40,1 на сто без включените средства от фондовете на ЕС, както е правилото по закон.
НЗОК
Обсъжданията преминаха без особено напрежение. Преди да дойдат от "ДПС-Ново начало" председателят на ПП Асен Василев се пошегува, че няма кворум и си тръгват. След което се събраха всички и комисията започна работа по същество.
За новия вариант на Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година „за“ гласуваха 12 депутати, 8 бяха „против“.
В проектобюджета на НЗОК за догодина са предвидени 5 288 595 500 евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 173 131 000 евро, от които 3 153 741 000 евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390 000 евро са трансфери за здравно осигуряване. Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са 5 288 595 500 евро. Приходите и разходите по законопроекта са с 444 250 000 евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст с 9,2 процента.
Средствата за здравноосигурителни плащания са 4 920 907 200 евро, което представлява увеличение с 383 765 000 евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което е с 8,5 процента ръст.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 98 717 500 евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. През 2026 г. се запазва размера на здравноосигурителната вноска от 8 процента.
Управителят на НЗОК Петко Стефановски, който представи проектобюджета на Здравната каса за следващата година, отбеляза, че в придобиването на нефинансови активи по проекта за закона на бюджет за 2026 г. са заложени средства в размер на 42 556 500 евро, като в тази част са средства за система за електронна здравна карта в размер на 40 млн. евро. Той обясни, че се предвижда електронната здравна карта да съществува на материален и физически носител и да представлява модул от Националната здравноинформационна система. Тя ще бъде средство за идентификация, което ще позволява на всеки един гражданин да съхранява, валидира по сигурен начин извършените от негови медицински услуги от лечебни и здравни заведения.
Стефановски добави, че електронната карта ще бъде сигурен механизъм за контрол върху извършените медицински услуги и ще способства за по-справедливото и прозрачно разпределение на средствата от бюджета на НЗОК. Той посочи, че здравната карта ще представлява и механизъм за достъп на лечебните и здравни заведения до пациентските досиета на гражданите, което по думите му е и най-големия плюс за тази карта, тъй като към настоящия момент достъп тези досиета имат само личните лекари и системата на ТЕЛК и НЕЛК. Предвид конфиденциалността на тази медицинска информация и чувствителността, все още нямаме сигурен начин, по който да дадем достъп на специалистите от извънболничната медицинска помощ, както и на болниците до пациентските досиета на всеки един гражданин т.е със сигурната легитимация през електронна здравна карта ще можем да дадем такъв достъп, което ще бъде сигурен и контролиран канал, каза той.
В рамките на обсъждането на проектобюджета на НЗОК за догодина главният икономист на КНСБ Любослав Костов коментира, че на пръв поглед растат приходите в бюджета на НЗОК с 9,2 процента, но ги няма парите за медицинските специалисти, които бяха предвидени в предходния вариант на бюджета. Тогава ние критикувахме начина, по който се дават през цената на клиничните пътеки, твърдим, че това трябва да бъде обект на отраслов колективен договор, но никога не сме казвали, че тези пари трябва да ги няма, добави той. Костов отправи апела на КНСБ към депутатите между двете четения на бюджета да намерят начин тези средства да се появят и да има механизъм, по който да има гаранции, че ще стигнат до хората за заплати през колективно договаряне.
КРИБ подкрепи този проект на бюджет на НЗОК, защото той е съобразен с исканията на всички протестиращи - да се оптимизират разходите, да се спре хеликоптерното спускане на заплати, и в същото време подсигурява достатъчно добре доболничната и болничната дейност, посочи Цветелина Спиридонова от КРИБ. Напълно съгласни сме със синдикатите, че заплатите трябва да бъдат увеличени и затова сме предложили механизъм за младите лекари и специалистите по здравни грижи до пета година, посочи още тя.
Мария Минчева от Българска стопанска камара (БСК) отбеляза, че БСК подкрепя сегашната версия на бюджета на здравната каса.
Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов отбеляза, че АИКБ не подкрепи бюджета на НЗОК в Националния съвет за тристранно сътрудничество, не подкрепи оттегления бюджет на касата, както и бюджета на касата в последните 10 години, като обясни, че мотивацията им винаги е била една и съща - структурният дисбаланс в приходната и разходната част на бюджета. Бюджетът е съставен така, че се акцентира върху финансирането на болничната помощ и лекарствени средства, а се неглижира финансирането и развитието на профилактиката и превенцията на заболяванията, отбеляза Иванов.
Председателят на здравната комисия в Столичния общински съвет Ваня Григорова попита ако не се положат никакви усилия за увеличаване на заплатите на лекари и медицински сестри как ще се преодолее дефицита на кадри и откъде ще се намерят кадри за, по думите й, все по-хипотетичната национална детска болница в София.
Според „Продължаваме промяната“ този проект на бюджет на НЗОК е по-лош от предишния. Като макрополитики той не решава нищо в съотношенията между отделните разходи, болнична помощ спрямо превенция и профилактика, запазва се финансирането преимуществено на болнична помощ, каза Васил Пандов („ПП-ДБ). Това, което този бюджет на фона на предходния направи е, че се елиминираха каквито и да било правила в закон за минимални основни възнаграждения на медицинските специалисти- както на лекари, така и на сестри, посочи той.
За последните 10 години бюджетът на НЗОК е нараснал с 200 процента, а броят на пациентите заедно с размера на населението има плавен спад, отбеляза Мартин Димитров (ПП-ДБ). По думите му парите стават все повече и никога не стигат, като Димитров каза, че докато не се предприемат мерки за по-добър контрол, те никога няма да стигат. Депутатът припомни предложението на ПП, което не беше прието - за това всички болници да правят търгове когато ползват ресурса на здравната каса, като посочи, че това би спестило сериозен ресурс на здравната каса да се купуват лекарства на най-добри цени. Той посочи още, че от ПП-ДБ ще предложат отново и другото свое предложение -пациентите да бъдат уведомявани с електронно съобщение за услугите, които ползват от НЗОК, за да е ясно, че няма надписване на дейности. ПП-ДБ ще гласуват „против“ и трите бюджета. Вие знаете само как да харчите повече, без мерки за ефективност на разходите няма да стане, каза още Мартин Димитров.
С този бюджет успяхте да извадите и медицинските сестри на улицата, не само младите лекари. Проблемът е политически и е свързан с поредица от лъжи, които се случват от поне шест месеца, коментира председателят на ПП Асен Василев. „Скандален е този бюджет, той отразява философия, която е човеконенавистна. Имам чувството, че искате да уморите българските граждани и да изгоните всички лекари и медицински сестри от държавата“, коментира още той.
Почти бях убеден, че за сегашния статус на българското здравеопазване - достъпност, доболнична помощ, спешна медицинска помощ, болнична помощ, аз съм работил 50 години в здравеопазването, и явно аз съм виновника и ще си понеса своята отговорност, макар, че смятам, че доста, за да не кажа хиляди хора са видели добро, отговори министърът на здравеопазването Силви Кирилов на отправените критики към проетобюджета.
Относно средствата за лекарите специализанти Кирилов посочи, че в текста е записано 30 млн. евро за стартиране на програма за подпомагане на лекари специализанти. Той обясни, че се дава срок от два месеца, за да бъде разработена методология, по която ще бъдат разпределени тези средства да достигнат до специализантите, добавяйки, че това е ангажимент на Министерството на здравеопазването. След това трябва да бъде направен анализ на тези критерии и механизми и когато те са устойчиви, прозрачни и добре формулирани трябва да потърсим разширяване на програмата с нови средства, за да бъдат завишени средствата, които ще достигнат до отделните специализанти, посочи Кирилов.
Относно средствата за медицинските сестри Кирилов коментира, че този проблем не е от вчера и днес. По думите му там са натрупани и мултиплицирани много действия, които доведоха до този статус сега. Преди година възприехме нещо добро - за защитената професия на медицинските сестри, това освен освобождаване от такси, означава и стипендия и общежитие, посочи той.
Медицинските сестри са едни уникални български жени, които са и майки, те са едни изградени професионалисти и не е хубаво да се спекулира с техния труд, коментира пред журналисти министър Кирилов след приемането на проектобюджета на Здравната каса. На въпрос могат ли да бъдат удовлетворени техните искания за по-големи заплати, Кирилов каза, че зависи от гледната точка и добави, че има хора с финансово образование, които знаят цялата хазна и те могат да преценят. Кирилов обясни още, че те ще получат заложените 10 процента, както и ще се видят какви са възможностите на болниците, като посочи, че ще има среща с директорите и ще се види какво увеличение може да се постигне на финансовия ресурс за трудови възнаграждения, но не може да каже какво, тъй като за всека болница е отделно.
ДОО
Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година бе приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към народното събрание с 12 гласа "за", 8 гласа "против" и нито един "въздържал се". Законопроектът бе представен от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова.
Проектът на бюджета на ДОО за 2026 г. е изготвен в евро при официален валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (1,95583 лева за 1 евро).
В мотивите се отбелязва, че параметрите по проекта на бюджет на ДОО за 2026 г., са в съответствие с постигнатите договорености в рамките на проведените работни срещи със синдикалните и работодателските организации.
Предвидено е увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620,20 евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 2300 евро, което представлява леко понижение спрямо изтегления законопроект на бюджета на ДОО за 2026, отбеляза Караиванова.
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на нивото от 2025 г., както и съотношението при внасянето ѝ между осигурителя и осигуреното лице.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване или т. нар. швейцарско правило като по предварителни данни процентът се очаква да бъде между 7 и 8 процента.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 9,21 евро, както и максималният дневен размер - 54,78 евро.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро (900 лв.).
Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно Кодекса за социално осигуряване - първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от третия ден на настъпване на временната неработоспособност.
Размерът на приходите по бюджета на ДОО за 2026 година възлиза на 8,427 млрд. евро, което е увеличение спрямо приходите за 2025 година, които достигаха 7,779 млрд. евро.
Увеличението на приходите идва от политиката по увеличение на минималната работна заплата и от политиката от повишаване на доходите с 10 процентна пункта в публичния сектор, каза Караиванова.
Общият размер на приходите и трансфери по бюджета на ДОО за 2026 година възлиза на 15,260 млрд. евро, като в т.ч. трансфер от централния бюджет в размер на 6,832 млрд. евро.
Богомил Манов, член на Фискалния съвет, посочи че се наблюдава противоречива тенденция в резултат на допуснати грешки като цяло в осигурителната система на България. По думите му, разходите се увеличават с по-бърз темп от нарастването на приходите от осигурителни вноски, което рано или късно може да доведе до увеличаване на данъци или осигурителни вноски.
Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, посочи че отменянето на увеличението на осигурителни вноски е добро решение, а плановете това да се случи в бъдеще трябва да лежат на дългосрочна визия с хоризонт от порядъка на 30 години напред, която е базирана на актюерски анализи.
Според нея, когато се говорим за увеличаване на един параметър трябва да се гледа системата като цяло, така че да се приемат варианти, които обществото като цяло приема за смислени.
Ася Гонева от КНСБ заяви, че представляваната от нея организация подкрепя бюджета, подчертавайки, че в него е заложена политика по доходите в лицето на увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 10 на сто вместо с 5 на сто. По думите ѝ, увеличението на максималния осигурителен доход трябва да се случва на регулярен принцип, тъй като размерът му е свързан с правата на високодоходните групи в страната.
Ваня Григорова, общински съветник в Столичния общински съвет, коментира, че дефицитът на НОИ се отразява на държавния бюджет по драматичен начин и трябва да се помисли как средствата, събирани от данъци да не се използват за дофинансиране на недостига по бюджета на ДОО.
Боян Николаев, заместник-изпълнителен директор на КРИБ, посочи че представляваната от него организация подкрепя бюджета. „Предлагам да се порадваме, че сме постигнали компромиса, да оставим революцията за догодина“, каза той.
Асен Василев от ПП-ДБ заяви, че преработеният бюджет "не е довел до нищо добро". Той критикува замразяването на размера на социални плащания като обезщетението за безработица въпреки, че се увеличава максималния осигурителен доход. По думите му, по този начин се къса основната връзка между принос и права.
Той заяви, че ПП-ДБ няма да подкрепи бюджета, тъй като "с новия проект управляващите просто са отложили вдигането на осигуровките за догодина" и "нищо друго не е адресирано като проблеми".
Какво промениха в „ремонтирания“ Бюджет 2026?
"Стана напечено и решихте да дадете малко назад и догодина да се случат всички безобразия, които са предвидени“, каза Василев.
По думите на Мартин Димитров от ПП-ДБ, управляващите се отказват от относително ниската данъчно-осигурителна тежест в страната, а високият ръст на разходите в бюджета ще доведе до повишаване на данъчната и осигурителната тежест, както и до трупане на дългове.
Венко Сабрутев от ПП-ДБ заяви, че в този бюджет „не фигурират децата на България“, тъй като са замразени почти всички плащания, свързани с отглеждането на деца.
Димо Дренчев от "Възраждане“ посочи, че представляваната от него партия няма да подкрепи проекта на бюджета, като същото стори и Мария Илиева от „Величие“.
Управителят на НОИ Весела Караиванова призова народните представители да не се опитват да противопоставят поколенията едно срещу друго по отношение на пенсионната система, тъй като у нас тя е базирана на солидарния модел.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов посочи, че бюджетът на ДОО е изготвен на база компромис, постигнат между работодатели, синдикати и правителство. Той подчерта, че в този бюджет се вдигат плащанията за отглеждане на дете през втората година, както и процента на обезщетението през втората година, в случай че майката започне работа. По думите му, предвидено е и увеличение на пенсиите чрез т. нар. "швейцарско правило“, което е важна марка за 2,5 млн. пенсионери, които получават предвидимост по отношение на доходите си.
По отношение на повишението на минималната работна заплата Гуцанов коментира, че въпреки увеличението тя остава най-ниска в Европейския съюз и с 28 на сто по-ниска от тази в Унгария, която е втора след нас. Гуцанов посочи, че когато се говори за пътната карта за реформа в пенсионната система трябва да се обърне внимание на минималните осигурителен праг, тъй като това ще изсветли икономиката.
