Бюджетна комисия прие бюджета на ДОО за 2022 г. на първо четене, предаде репортер на БГНЕС. "За" гласуваха 12 членове на комисията, "против"- 7 и "въздържали се" - 0, с което той бе приет.
В бюджета са предвидени увеличаване на някои доходи от 1 април. Сред тях са максималният осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв., минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв., минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. – 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват от 1 юли 2022 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по Кодекса за социално осигуряване. При текущите параметри на макроикономическата прогноза, заложеният при разработване на проекта на бюджет на ДОО за 2022 г. процент по кодекса е 6,1 на сто. Процентът е изчислен при допускане за ръст с 9,3 на сто на средния осигурителен доход и средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,9 на сто за 2021 г. За периода от 1 януари до 30 юни 2022 г., минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е 370 лв., при 300 лв. за периода от 1 януари до 24 декември 2021 г. и 370 лв. за периода от 25 до 31 декември 2021 г. От 1 юли 2022 г. размерът ѝ се увеличава с 6,1 на сто , достигайки до 392,57 лв. за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г.
Бюджетът на НЗОК мина на първо четене в Комисията по бюджет и финанси
Бюджетът на ДОО за 2022 г. бе представен от управителя на НОИ Ивайло Иванов.
"На първо място бих искал да отбележа, че включените в законопроекта бюджетни показатели са разчетени за цялата календарна година, каквото е изискването при съставянето на бюджетните закони. Взети са предвид и предложения за промени в параметрите по приходите и разходите, както е изискването на действащата нормативна уредба", заяви още Ивайло Иванов. По думите му в общите разходи доминират разходите за пенсии и тяхната динамика е повлияна от демографската картина.
"Пенсионната възраст нараста от 1 януари на всяка календарна година с два месеца за жените и с един месец за мъжете до достигане на 63 години за жените и 65 години за мъжете през 2029 г.", каза още той. По думите му през 2022 г. условията за пенсиониране са навършена възраст от 61 години и 10 месеца за жените, а за мъжете възраст от 64 години и 5 месеца. Той обобщи, че разходите за пенсии нарастват с 2.4 млрд. лв- или 20.6 % спрямо предварителния отчет за 2021 г.
Александър Иванов от ГЕРБ - СДС коментира, че в бюджета има ключови елементи. "Това, което ги интересуват всички работещи е минималния месечен размер на трудовите възнаграждения, но този, който повдигна обществен дебат е за максималния размер. Предложението, което Министерски съвет е внесло е този максимален осигурителен праг да бъде увеличен на 3400 лв. Има две изказвания в тази насока. Едното, от което се очакват по-големи приходи в държавата, но тук трябва да си зададем следния въпрос , дали от НОИ или Министерство на финансите са успели да направят прогнози анализи дали ще има по-голяма събираемост или това ще подтикне българските граждани да се опитат да не се осигуряват на реалните си доходи", заяви още Иванов. Той посочи, че ГЕРБ като опозиция няма да подкрепи този бюджет, тъй като са против вдигането на данъците.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ИТН Любомир Каримански каза, че не става въпрос за вдигане на данъци, а за осигуровки.
В дебата се намеси и проф. Румен Гечев от "БСП за България". Той каза, че хората, които имат високи доходи имат интерес да плащат по-високи осигуровки. Той отбеляза, че това е и социално справедливо.
"Нека си зададем въпроса- ако един IT специалист взима 6000 лв., когато се пенсионира ще взима 1500 лв. Европейската практика каква е-че той трябва да взима поне 70 на сто от заплатата си. От къде ще я вземе като той не е внасял. Обратното - хората с високи доходи по целия свят имат интерес да правят големи вноски при условие, че те ще получават високи пенсии", каза още проф. Гечев.
В този дебат се включи и вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев .
"Този бюджет данъци не вдига, нито осигуровки. Може ли всички като махнем политиката, реално да погледнем какви са параметрите, заложени в бюджета и да ми кажете как точно се вдигат данъци? Вторият ми въпрос към вас е, когато преди три години се вдигна от 2600 на 3000 максималният осигурителен доход-колко IT - специалисти напуснаха държавата?", попита Василев.
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков коментира твърдението на ГЕРБ да не се вдига максималния осигурителен доход, а в същото време са против увеличаване на трансфера от страна на държавния бюджет към ДОО - Фонд "Пенсии". Как се връзва това? Това означава, че трябва да намаляваме пенсиите", коментира Гьоков.
Байрам Байрам от ДПС коментира, че от групата му няма да подкрепят бюджета, защото имат сериозни резерви към увеличаването на максималния размер на осигуровките.
"Може част от лицата, осигурени на по-високи доходи, да преминат в сивия сектор.
Той заяви, че ДПС са силно притеснени от увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските производителите и тютюнопроизводители.
Според него ще има масова дерегистрация на земеделски стопани. Той попита и дали има план при такъв сценарий.
На това вицепремиерът Асен Василев заяви, че ако има допълнителни доходи за тези хора да става през политика на МЗХ, а министър Гьоков каза, че също се притеснява от това рязко увеличение. Той заяви, че решението трябва да се търси не през пенсионно-осигурителната система, а през МЗХ.
Георги Ганев каза, че като цяло "Демократична България" ще подкрепи бюджета на ДОО, но с нюанси.
По думите му това, че не се вдига данъчна ставка, не значи, че няма да се увеличи данъка. Той заяви, че ДБ имат проблем с увеличаването на максималния осигурителен доход.
Искрен Митев от ПП също се включи в дебатите по бюджета. Той благодари на вицепремиера Асен Василев, че е разсеял внушението, че в България има галопираща инфлация и изрази съгласие и с думите на проф. Румен Гечев.
Председателят на комисията по бюджет и финанси на НС Любомир Каримански посочи на заседание на комисията, че ще поиска между първо и второ четене от проекта за държавен бюджет да отпаднат параграфите между 10 и 104 от преходните и заключителни разпореди, които предполагат промени в други закони. Тези промени следва да минат през нормалната процедура на законопроекти с необходимата оценка на въздействие и на обществено обсъждане, каза Каримански.
Министърът на финансите изрази съгласие да отпаднат посочените параграфи.
В бюджета са предвидени увеличаване на някои доходи от 1 април. Сред тях са максималният осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв., минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв., минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. – 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват от 1 юли 2022 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по Кодекса за социално осигуряване. При текущите параметри на макроикономическата прогноза, заложеният при разработване на проекта на бюджет на ДОО за 2022 г. процент по кодекса е 6,1 на сто. Процентът е изчислен при допускане за ръст с 9,3 на сто на средния осигурителен доход и средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,9 на сто за 2021 г. За периода от 1 януари до 30 юни 2022 г., минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е 370 лв., при 300 лв. за периода от 1 януари до 24 декември 2021 г. и 370 лв. за периода от 25 до 31 декември 2021 г. От 1 юли 2022 г. размерът ѝ се увеличава с 6,1 на сто , достигайки до 392,57 лв. за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г.
Бюджетът на НЗОК мина на първо четене в Комисията по бюджет и финанси
Бюджетът на ДОО за 2022 г. бе представен от управителя на НОИ Ивайло Иванов.
"На първо място бих искал да отбележа, че включените в законопроекта бюджетни показатели са разчетени за цялата календарна година, каквото е изискването при съставянето на бюджетните закони. Взети са предвид и предложения за промени в параметрите по приходите и разходите, както е изискването на действащата нормативна уредба", заяви още Ивайло Иванов. По думите му в общите разходи доминират разходите за пенсии и тяхната динамика е повлияна от демографската картина.
"Пенсионната възраст нараста от 1 януари на всяка календарна година с два месеца за жените и с един месец за мъжете до достигане на 63 години за жените и 65 години за мъжете през 2029 г.", каза още той. По думите му през 2022 г. условията за пенсиониране са навършена възраст от 61 години и 10 месеца за жените, а за мъжете възраст от 64 години и 5 месеца. Той обобщи, че разходите за пенсии нарастват с 2.4 млрд. лв- или 20.6 % спрямо предварителния отчет за 2021 г.
Александър Иванов от ГЕРБ - СДС коментира, че в бюджета има ключови елементи. "Това, което ги интересуват всички работещи е минималния месечен размер на трудовите възнаграждения, но този, който повдигна обществен дебат е за максималния размер. Предложението, което Министерски съвет е внесло е този максимален осигурителен праг да бъде увеличен на 3400 лв. Има две изказвания в тази насока. Едното, от което се очакват по-големи приходи в държавата, но тук трябва да си зададем следния въпрос , дали от НОИ или Министерство на финансите са успели да направят прогнози анализи дали ще има по-голяма събираемост или това ще подтикне българските граждани да се опитат да не се осигуряват на реалните си доходи", заяви още Иванов. Той посочи, че ГЕРБ като опозиция няма да подкрепи този бюджет, тъй като са против вдигането на данъците.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ИТН Любомир Каримански каза, че не става въпрос за вдигане на данъци, а за осигуровки.
В дебата се намеси и проф. Румен Гечев от "БСП за България". Той каза, че хората, които имат високи доходи имат интерес да плащат по-високи осигуровки. Той отбеляза, че това е и социално справедливо.
"Нека си зададем въпроса- ако един IT специалист взима 6000 лв., когато се пенсионира ще взима 1500 лв. Европейската практика каква е-че той трябва да взима поне 70 на сто от заплатата си. От къде ще я вземе като той не е внасял. Обратното - хората с високи доходи по целия свят имат интерес да правят големи вноски при условие, че те ще получават високи пенсии", каза още проф. Гечев.
В този дебат се включи и вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев .
"Този бюджет данъци не вдига, нито осигуровки. Може ли всички като махнем политиката, реално да погледнем какви са параметрите, заложени в бюджета и да ми кажете как точно се вдигат данъци? Вторият ми въпрос към вас е, когато преди три години се вдигна от 2600 на 3000 максималният осигурителен доход-колко IT - специалисти напуснаха държавата?", попита Василев.
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков коментира твърдението на ГЕРБ да не се вдига максималния осигурителен доход, а в същото време са против увеличаване на трансфера от страна на държавния бюджет към ДОО - Фонд "Пенсии". Как се връзва това? Това означава, че трябва да намаляваме пенсиите", коментира Гьоков.
Байрам Байрам от ДПС коментира, че от групата му няма да подкрепят бюджета, защото имат сериозни резерви към увеличаването на максималния размер на осигуровките.
"Може част от лицата, осигурени на по-високи доходи, да преминат в сивия сектор.
Той заяви, че ДПС са силно притеснени от увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските производителите и тютюнопроизводители.
Според него ще има масова дерегистрация на земеделски стопани. Той попита и дали има план при такъв сценарий.
На това вицепремиерът Асен Василев заяви, че ако има допълнителни доходи за тези хора да става през политика на МЗХ, а министър Гьоков каза, че също се притеснява от това рязко увеличение. Той заяви, че решението трябва да се търси не през пенсионно-осигурителната система, а през МЗХ.
Георги Ганев каза, че като цяло "Демократична България" ще подкрепи бюджета на ДОО, но с нюанси.
По думите му това, че не се вдига данъчна ставка, не значи, че няма да се увеличи данъка. Той заяви, че ДБ имат проблем с увеличаването на максималния осигурителен доход.
Искрен Митев от ПП също се включи в дебатите по бюджета. Той благодари на вицепремиера Асен Василев, че е разсеял внушението, че в България има галопираща инфлация и изрази съгласие и с думите на проф. Румен Гечев.
Председателят на комисията по бюджет и финанси на НС Любомир Каримански посочи на заседание на комисията, че ще поиска между първо и второ четене от проекта за държавен бюджет да отпаднат параграфите между 10 и 104 от преходните и заключителни разпореди, които предполагат промени в други закони. Тези промени следва да минат през нормалната процедура на законопроекти с необходимата оценка на въздействие и на обществено обсъждане, каза Каримански.
Министърът на финансите изрази съгласие да отпаднат посочените параграфи.
