Бюджетът на НЗОК мина на първо четене в Комисията по бюджет и финанси
/
Георги Димитров
С 11 гласа "за" и 6 гласа "против" Комисията по бюджет и финанси в парламента прие на първо четене проекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 година. Проектът е на Министерския съвет.
Бюджетът бе представен от управителя на НЗОК проф. д-р Петко Салчев. "Проектът на бюджет на НЗОК е създаден в съответствие с бюджетната рамка. С него се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в задължителното здравно осигуряване. Проектът предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно", каза още проф. Петко Салчев.
Той посочи, че здравноосигурителните приходи са с 11.1 % повече спрямо миналата година.
"Разходната част на бюджета е увеличена общо с 604 млн. лв., като основно при здравноосигурителните плащания имаме увеличение в първичната извънболнична медицинска помощ с 33.5 %, в специализираната извънболнична медицинска помощ с 31.6 %, в денталната помощ с 15.9 %", изброи проф. Петко Салчев.
"България е една от последните държави, които използва клиничните пътеки, но реформата на тази система трябва да се прави внимателно, за да не избухне финансово", каза пред депутатите министърът на финансите Асен Василев. Има наказателна процедура от ЕС за това, че частните болници не използват Закона за обществените поръчки, макар че ползват публични средства, припомни той.
Георги Димитров
"Политиката ни е във всички държави администрации да не се увеличават заплатите, докато не се прегледат процесите и хората и кои процеси могат да се оптимизират и да се електронизират. След това може да се види колко е нужно да се вдигнат заплатите", допълни министърът.
"Важно е реално да приложим електронното здравно досие и електронната рецепта", каза председателят на комисията Любомир Каримански. "Трудно може да се каже, че сега имаме електронно здравно досие, защото няма ясно проследим процес за диагностика на пациента и на разходването на средства за лечението му", добави той.
Депутатът от ГЕРБ - СДС проф. Асен Балтов коментира, че това, което се вижда от бюджета, не си личи, че по нещо пациентите ще намалят своите плащания.
"Макар и да са увеличени сумите, които ще бъдат давани за първична извънболнична помощ и специализираната извънболнична помощ, те са почти пет пъти увеличени, за сметка на това за болнична помощ, това, което влиза, е много по-малко. Искам да обърна внимание, че три пъти по-малко са средствата, предвидени за COVID-19. Много ни се иска да приключи тази пандемия докрая на април, но едва ли това ще се случи. Не съм убеден, че този бюджет, който е предвиден, е достатъчен", каза още проф. Асен Балтов.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ИТН Любомир Каримански каза, че е необходимо да се наложни дигитализацията в здравното досие и електронната рецепта. Според него тази рецепта трябва да бъде неразделна част от целия процес на лечение и че това може да се направи достатъчно в следващите години.
Отношение към бюджета на НЗОК взе и омбудсманът Диана Ковачева. "Смятам, че е положителна стъпка, че има увеличаване на приходите и съответно на разходите., но този бюджет не е достатъчен за една цялостна реформа в системата, от каквато тя се нуждае", каза още омбудсманът. Тя коментира, че хората са длъжни сами да заплащат част от консултациите и изследванията, което ги ограничава.
По думите й има жалби по отношение на това, че клиничните пътеки приключват преди пациентите да са излекувани и те трябва да до плащат, както и че НЗОК не заплаща престоя в хосписи и в домове за медико-социални грижи.
"Размерът на предвидените разходи за медицински изделия и помощни средства за хора с увреждани остава непроменен. Струва си да се обмисли. Хората с увреждания заслужават по-добро отношение", каза още Диана Ковачева.
"'Хората, работещи в сектора на информационните технологии, не се интересуват много от размера на осигурителния доход, а от това дали имат нормално здравеопазване, образование, дали пътищата изглеждат като лунни пейзажи, дали имат сигурност и някой няма да ги ограби или разбие колата, както и дали си губят времето в сблъсък с държавната администрация, каза министърът на финансите Асен Василев по време на заседание на комисията по бюджет и финанси в НС, която гледа на първо четене бюджета на ДОО. На тези хора времето е стотици пъти по-скъпо от тези 50 или 100 лева. Единственият начин да върнем тези хора тук е да им предоставим по-добри обществени услуги. Никой не се е върнал в държавата заради данъците, добави той. Заради това фирмите правят собствени детски градини и сключват здравни осигуровки", каза Василев.
Дискусията беше за предложението на МС максималният осигурителен доход да се вдигне от 3000 на 3400 лева.
"Ако данъците се ползват да си купим улични лампи на пет пъти по-висока цена, хората не желаят да плащат, защото това е данък "корупция". Ако данъците отиват за смислени политики, хората нямат проблеми да плащат данъци", допълва Василев.
"Последните две години увеличението на бюджета на НОИ е с 4,2 млрд. лева. Увеличението на бюджета на НОИ с вдигането на максималния осигурителен доход ще доведе до 95 милиона лева приходи. Може и да не вдигнем максималния осигурителен доход и това няма да повлияе сериозно на политиките на НОИ, защото тези увеличени приходи идват от подобрената събираемост и спирането на течовете, каза министърът. Но когато се вдига средната работна заплата, а тя нарасна с 20 процента, трябва да се вдигат минималната работна заплата и максималният осигурителен доход, защото това е честният модел за хората, които се осигуряват в България", посочи Василев.
"Минималната работна заплата в земеделието дълго време е потискана по повод вдигането на минималната заплата от 420 на 710 лева. Ако един сектор е с минималната работна заплата, която е под линията за бедност, е изключително лоша порочна практика", каза министърът. Това се прави по чисто политически причини, защото има избиратели на една партия, които работят в сивия сектор и не плащат данъци и осигуровки, посочи министърът. Ако един пчелар не може да си гледа петте кошера, трябва Министерството на земеделието да предприеме политики за помощ на хората, за да може доходът им да покрива поне минималната работна заплата, каза Василев. В бюджета на Министерството на земеделието има заделени 111,5 милиона лева за ликвидна помощ за хората, които по време на пандемия са изправени през внезапен недостиг на пари, и още 8,5 млн. лева по програмата "де минимис", допълни той.
Комисията за бюджет и финанси продължава работа с първо четене на проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Проектът на МС предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2021 г., да се увеличат с 6,1 на сто. Като се прибавят еднократните допълнителни суми към тях, се очаква ръстът на пенсиите да е 13,4 на сто. От 1 юли минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 392,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии през 2022 г. е 1500 лв.
През 2022 г. за изплащане на пенсии са предвидени 14,119 млрд. лв. - с 1,072 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през 2021 г.
Георги Димитров
От 1 април се предлага да се увеличи обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 на 710 лв. От същата дата минималното обезщетение за безработица се повишава от 12 на 18 лв. на ден, а максималният дневен размер се повишава от 74,29 лв. на 85,71 лв.
С проекта се предлага от 1 април максималният осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи от 3000 лв. на 3400 лв. Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв.
Георги Димитров
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" и фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на ДОО на нивото от 2021 г. Без промяна остават и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
