Южнокорейци, японци и китайци са сред най-големите ценители на български рапани. В последните години страната ни е сред предпочитаните доставчици на деликатеса, а този бизнес у нас се развива и с помощта на европейско финансиране, отбелязва БНТ.
Във ферма за рапани процесът на преработка на деликатеса от водата до трапезата изисква като начало те да се сварят за 20 минути. След това суровината се охлажда. После морският охлюв се отделя от черупката на ръка. Най-сръчните работници в роден цех могат да почистят до 150 килограма на ден.
След като се сварят и се извадят от черупката, от месото се отделят вътрешностите на рапана и след това се сортират. После рапаните се претеглят, за да се опаковат по размер. След дезинфекциране в отделна вана, морските охлюви се потапят в „джакузи за рапани“, като процесът на аериране е с цел да се отделят фините частици от пясъка, които може да са попаднали в рапаните по някакъв начин, обясняват във специализираната ферма. След това продукцията се замразява и опакова, за да потегли на изток.
ThinkStock/Getty Images
Пет тона суровина се преработват в тон готов продукт.
