"Дефицит от 5 до 6 милиона тона" в средносрочен план в света, гласят прогнозите. Напрежението, породило се заради несъответствието между търсене и предлагане на мед, поражда безпокойство за успеха на енергийния преход, тъй като червеният метал играе централна роля в електрификацията и е основен фактор за намаляване на парниковите газове, пише Франс прес.
Защо медта е важна за енергийния преход?
"Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта", твърди индустриален производител от сектора.
Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година.
Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в "Нексан" (Nexans)
Как се развива търсенето?
Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара.
"Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона", уточнява Венсан Десал.
Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от "два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене", според него.
Очертава ли се недостиг?
Използваните от години статистически модели "винаги предвиждат дефицит на предлагането", но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност "по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване". Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света.
Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то "в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона", добавя той.
Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, "блокирани" в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години.
"Колкото по-бързо задействаме този производствен инструмент, толкова по-бързо ще сме в състояние да намалим опасенията, които биха могли да възникнат по повод съответствието между търсене и предлагане", подчертава Шокуале.
"Съществуващите операции обаче все още срещат трудности", тъй като Чили, водещият световен производител, "се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода", а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света.
Има ли решения, за да се избегне подобен сценарий?
Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква "три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона", подчертава Десал.
Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място "има и геополитически елемент - един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара", допълва той.
Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или "около една трета от годишното предлагане". Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини.
И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.
Защо медта е важна за енергийния преход?
"Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта", твърди индустриален производител от сектора.
Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година.
Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в "Нексан" (Nexans)
Как се развива търсенето?
Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара.
"Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона", уточнява Венсан Десал.
Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от "два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене", според него.
Очертава ли се недостиг?
Използваните от години статистически модели "винаги предвиждат дефицит на предлагането", но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност "по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване". Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света.
Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то "в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона", добавя той.
Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, "блокирани" в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години.
"Колкото по-бързо задействаме този производствен инструмент, толкова по-бързо ще сме в състояние да намалим опасенията, които биха могли да възникнат по повод съответствието между търсене и предлагане", подчертава Шокуале.
"Съществуващите операции обаче все още срещат трудности", тъй като Чили, водещият световен производител, "се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода", а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света.
Има ли решения, за да се избегне подобен сценарий?
Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква "три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона", подчертава Десал.
Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място "има и геополитически елемент - един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара", допълва той.
Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или "около една трета от годишното предлагане". Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини.
И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.
