"Ефектът от мерките, които управляващото мнозинство е решило да отпаднат от новия проект на бюджета за 2026 година, ще създаде необходимост от намирането на близо 1,5 млрд. лв., които ще се търсят чрез намаляване на разходната част в бюджета в частта на капиталовите инвестиции, както и мерки в приходната част" - това стана известно от думите на министъра на финансите Теменужка Петкова по време на среща със социалните партньори в лицето на работодателските организации и синдикатите в сградата на Министерството на финансите.
Петкова посочи, че управляващото мнозинство се отказва от увеличаването на данък дивидент, от вдигането на осигурителните вноски с 2 процентни пункта, от предложението за използване на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обект (СУПТО), като ще се предложи и да отпадне механизмът за обвързване на възнагражденията в дадени области с размера на средната работна заплата в страната.
На база решенията, които управляващата коалиция взе, това което търсим са 1,492 млрд. евро, каза Петкова. По думите ѝ, тази сума няма да се компенсира с нов дълг, а ще се направи преглед на капиталовата програма на министерствата с най-големи капиталови разходи и ще се търсят възможности там, както и с мерки в приходната част.
Теменужка Петкова отбелязва, че изтегленият проект на бюджет е на база политики от преходните години, като трябва да се вземе предвид, че управляващата коалиция работи от едва 11 месеца. Тя отчете като постижение на правителството членството в еврозоната и спасяването на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), представи исканията на бизнеса. Сред тях са отпадане на увеличението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2 пр. пункта, отпадането на данък дивидент, отпадането на СУПТО, както и разширяването на списъка със стоки с повишен фискален риск. Бизнесът предлага и увеличението на максималния осигурителен доход да е до 4430 лева, а не до 4600 лева както се предлагаше, като предлага и отпадане на автоматичните механизми при определяне на възнагражденията у нас.
Пламен Димитров, президент на КНСБ, посочи, че трябва да се прави разлика между автоматични формули за увеличение на възнагражденията и политики за увеличение на доходите, като даде пример повишаването на възнагражденията в образователния сектор.
Той изтъкна че КНСБ е "за“ увеличаването на максималния осигурителен доход до предвидения първоначално размер, тъй като това увеличение отразява ръста на средния осигурителен доход. Подобна позиция защитиха и от КТ „Подкрепа“.
Синдикатите посочиха, че увеличението на доходите е нещо от което правителството не може да се откаже, като Пламен Димитров открои сектори като "БДЖ Пътнически превози“, градския транспорт в София и служителите в "Български пощи“. От КТ „Подкрепа“ настояха за увеличаване на обезщетенията за безработица, както и обезщетенията при отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
На срещата присъства и премиерът Росен Желязков, който подчерта, че диалогът със социалните партньори е възстановен, посочвайки, че е по-добре това да се случи късно, отколкото никога.
"Смисъл от съществуването на което и да било правителство, което се ползва с парламентарна подкрепа, е да съумява да предлага такава финансова рамка, която отговаря на възможностите на икономиката и потребностите на обществото“, каза той.
Желязков посочи, че се оптимизирането на администрацията е тема, която се разглежда, но това трябва да се случи там където има фискален принос, а такъв няма когато се съкращават незаети щатни бройки.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев заяви, че работодателите не са за масови съкращения в администрацията, а за съкращение там където има незаети щатни бройки и служители, навлезли в пенсионна възраст.
Петкова обобщи, че диалогът се запазва и ще бъде обменена информация в бъдеще относно новия проект на бюджета за 2026 година. По думите ѝ, още тази седмица може да има нова среща в същия формат и когато мерките са изяснени, ще се проведе и Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
По предложение на премиера Желязков новата работна среща ще бъде в петък, а на НСТС през следващата седмица.
