Според българския външен министър Кристиян Вигенин значението на резолюцията на Европейския парламент, която препоръчва спирането на "Южен поток", не бива да се преувеличава. Резолюцията е плод на емоционалния израз на Европейския парламент за по-бърза политическа и икономическа стабилизация на Украйна, смята Вигенин, цитиран от БГНЕС.
"Не "Южен поток" е проблемът на Украйна", подчерта външният министър. Той добави, че в България, за разлика от други въпроси по темата за "Южен поток" има единодушие на управляващите и опозицията. "Това е важен национален проект, който ще гарантира сигурността на гражданите", категоричен е Вигенин.
Външният министър припомни газовата криза от началото на 2009 година, в резултат на която бяха спрени доставките на синьо гориво за България. Той заяви, че нестабилността на Украйна е била една от причините за избухването на тази криза. "Сигурността на доставките и диверсификацията на източниците ще дадат сигурност", каза Вигенин, който с представители на дипломатическия корпус засади около 40 дръвчета в Студентски град. Инициативата беше посветена на Деня на Земята.
Миналата седмица Европарламентът прие резолюция срещу изграждането на Южен поток. Резолюцията няма задължителен характер и единствено отразява становището на депутатите преди евровота през май. Сабина Бергер, говорителка на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, заяви, че проектът "Южен поток" не е приоритет за ЕС. Тя отбеляза, че за момента в работната група, създадена в началото на тази година, се разменят единствено мнения по технически и юридически въпроси. Преговори на политическо равнище още няма, каза Бергер и добави, че този политически процес е бил замразен заради действията на Русия в Украйна.
Проектът за газопровод "Южен поток" има за цел да диверсифицира доставките на руски газ за страните от Европейския съюз, като се заобикаля Украйна. Тръбата е с капацитет от 63 милиарда куб. м. годишно. Очаква се газ по нея да потече в края на 2015-а или началото на 2016 година. Проектът има морска и сухоземна част. Морската ще свърже руския и българския черноморски бряг. Подводната отсечка ще бъде собственост на "Газпром" /50%/, италианската ЕНИ /20%/, германската "Винтерсхал" /15%/ и френската "Електрисите дьо Франс" /15%/. От България газопроводът ще продължи за страните от Балканите и Централна Европа.
