Броят на преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Европа са със спад от 4% за 2018 година и достигат 6356, отича изследване на компанията "Ърнст и Янг".
Независимо от този спад, нивата на инвестициите остават на второто си най-високо ниво от 2000 г. насам, когато компанията започва да събира тези данни. Нагласата на инвеститорите обаче е песимистична - едва 37 на сто от компаниите, обект на проучването, предвиждат повишаване на атрактивността на Европа през следващите три години. Това е спад спрямо прогнозата от миналата година, когато 50 на сто от инвеститорите са предвиждали повишаване на привлекателността на Европа.
iStock/Getty Images
Технологичният сектор отчита обаче друга тенденция. През 2018 г. броят на проектите от ПЧИ скача до рекордно ниво от 1227 (увеличение от 5 на сто спрямо предходната година). Растежът се движи основно от компании от САЩ, откъдето идват 37 на сто от дигиталните проекти за ПЧИ в Европа през миналата година. ПЧИ са силни също и в традиционни за Европа сектори - транспорт, машиностроене и химическа промишленост.
За да продължи да привлича ПЧИ и да запази инвестиционната енергия, Европа трябва да продължи да развива силните си страни: защита на неприкосновеността на данните, плановете за единен дигитален пазар и стабилен данъчен режим, твърдят от "Ърнст и Янг". Европа трябва да продължи да инвестира в технологии и да предоставя достъп до гъвкава и квалифицирана работна сила, което представлява двигателят на ПЧИ. Това означава на първо място инвестиции в дигитални умения за бъдещето и създаването на физическата инфраструктура, от която се нуждаят технологичните компании, като например супер скоростна интернет свързаност, посочват от компанията. Европа бележи огромен напредък, но все още има какво да направи, за да запълни пропуските в технологичните умения и в регулацията на технологичния сектор.
Ако може да се постигне това, Европа ще привлече повече инвестиции, ще създаде повече работни места и ще се радва на икономически просперитет, коментира Анди Болдуин, управляващ съдружник на EY за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка.
Броят на проектите, създадени от ПЧИ в България през 2018 г., е 43. Като цяло България отчита повишение на броя проекти спрямо 2017 г., когато проектите са били 33. Създадените нови работни места вследствие на ПЧИ в България са 7398, през 2017 година работните места, създадени от ПЧИ в България са били 2739. Традиционно, най-големите инвеститори в България са Германия, която създава през миналата година 5375 работни места, САЩ с 618 работни места и Великобритания със 195 работни места. Новосъздадените работни места от ПЧИ в България са предимно в сферата на бизнес услугите, информационните технологии, транспорта и логистиката, посочват от компанията.
В България ПЧИ в дигиталния сектор през 2018 година са 15, като така страната ни изпреварва някои държави членки на Европейския съюз като Дания, Италия, Чехия, както и Турция, пишат от Ърнст и Янг.
Двете най-големи икономики в Европа, Великобритания и Германия, които заедно привличат приблизително една трета от ПЧИ в Европа, са привлекли 13 на сто по-малко инвестиции, отколкото през предходната година (съответно 1054 и 973 проекти за ПЧИ).
Франция, която отчита растеж в ПЧИ от 31 на сто през 2017 г., отбеляза едва 1 на сто растеж през 2018 г. За първи път, обаче, през последната година във Франция са били създадени повече проекти за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) и производство (съответно 144 и 339), отколкото в която и да било друга европейска държава.
iStock/Getty Images
Обратно, ПЧИ се проявява като основна движеща сила за работните места в други западноевропейски и централно- и източноевропейски държави - независимо от политическата несигурност в някои страни, посочват експертите. Сред първите 10 европейски дестинации за ПЧИ забележими позитивни резултати се отчитат от: Испания (32 на сто), Белгия (29 на сто), Полша (38 на сто), Турция (14 на сто) и Ирландия (52 на сто). Италия отчита увеличение от 63 на сто в ПЧИ спрямо предходната година, което представлява най-бързия ръст на ПЧИ сред първите 20 държави в Европа, сочи анализът.
Редица държави отчитат голям, двуцифрен спад в ПЧИ: Холандия, (- 32 процента), която, въпреки спада, запазва мястото си сред първите десет инвестиционни дестинации; Швеция, (-32 процента); и Чехия, (-51 процента).
За да се конкурира с огромните суми, които се инвестират в технологии в САЩ и Китай, Европа трябва да се разграничи и да засили своята конкурентоспособност. Европейските компании и държавни лидери трябва да се фокусират върху създаването на конкурентна и стабилна среда, основана на балансирани регулации. Правителствата и бизнесът трябва да обединят сили и да действат целенасочено, за да се справят с недостига на квалифицирани кадри в Европа и да подсигурят подходящите технологични умения на съществуващата работна сила, посочват още от компанията.
Наличието на дигитални умения е най-важният фактор за перспективите за растеж и рентабилност. Европа трябва да гледа на това като на възможност и да създаде среда, която привлича таланти с изключителни дигитални умения. В момента европейските компании търсят конкретно хора с умения в областта на киберсигурността, големите бази данни и анализа на данни, изкуствения интелект и роботиката. Недостигът е именно на хора с подобни умения, които са от критично значение за дигиталната трансформация. Ако компаниите не отдадат същия приоритет по отношение на кадрите, какъвто отдават на дигиталната трансформация на бизнесите, те са изправени пред сериозен риск да се превърнат в морално изостанали компании, отбелязват експертите.
