Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и българският му колега Румен Радев се срещнаха с представители на български и германски компании у нас. Работната среща бе организирана от Германо-Българската индустриално-търговка камара (ГБИТК) и бе част от официалната визита на Федералния президент в София на 04.04.2019 г.
„България се развива като една много интересна бизнес дестинация“, каза в приветственото си слово президентът на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Тим Курт.
„8,5% от всички преки инвестиции в страната идват от Германия, така Федералната република се превръща във втория най-голям инвеститор в страната с 3,5 млрд евро преки инвестиции, съгласно нашето проучване“, каза той. Курт изтъкна предимствата на България като бизнес дестинация, а именно – стратегическо географско положение в Югоизточна Европа, близостта до германския пазар, членството в НАТО и ЕС, стабилната валута и едни от най-ниските данъци в Европейския съюз.
„Резултатът от това е, че 88% от фирмите членове на ГБИТК заявяват в последната годишна анкета на Камарата, че биха инвестирали отново в България“, каза той. „Нужни са още реформи особено по отношение на съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност, както и зачитането на медийната свобода“. „Германските предприятия са заинтересовани от това да има политическа стабилност, сигурни цени и доставка на електроенергията, инвестиции в инфраструктурата и имплементиране на модела на дуалното професионално обучение в страната“, допълни още той.
„Увеличението на стокообмена е впечатляващо“, каза федералният президент Щайнмайер и подчерта поредния рекорд в двустранния стокообмен, който за 2018 г. надхвърля 8 млрд. евро, както и търговския излишък в полза на България. Президентът Щайнмайер благодари за възможността за среща на политиката с представители на германския и българския бизнес и призова представителите на бизнеса към открит разговор за очакванията им към българската и немската страна за подобряване на инвестиционната среда. „Без съмнение германските предприятия не биха били тук, ако България не се бе превърнала в атрактивна бизнес дестинация. Това включва и желанието да се вложи много енергия в обучението на младите хора“, каза той. „От немска страна сме готови с удоволствие да ви подкрепим по вашия път към дуално професионално обучение“, допълни Щайнмайер.
„Немският бизнес в България има устойчиво и силно присъствие“, отбеляза президентът Румен Радев. „Над 5000 германски фирми имат присъствие в България. 30% от стоте най-големи инвеститори в България са немски фирми“, подчерта той. Радев уточни, че германските инвестиции са основно в индустрията, което гарантира устойчив икономически растеж. „Немският бизнес налага много силни стандарти по отношение на качеството и по отношение на самата бизнес среда в България“, категоричен бе той. Българският президент увери присъстващите, че в системата на българското образование текат сериозни трансформации, целящи засилване на връзките между бизнеса и образованието. „В момента тече един всеобхватен процес на по изграждане на предвидима, устойчива, прозрачна бизнес среда“ категоричен бе той. Президентът изтъкна като важен фактор и младите хора в страната. Седеммилионна България заема шесто място в света като сбор на медали във всички олимпиади по природни науки. „Ние сме далеч преди Германия в това отношение“, посочи президентът Радев, който определи това като огромен потенциал, който вече се реализира.
„Такива високопоставени политически посещения действат като катализатор в нашата страна и дават важни ползи на икономиката“, каза д-р Митко Василев, главен управител на ГБИТК, който откри последващата дискусията, в която основни теми бяха липсата на работна ръка, професионалното образование, правната сигурност, здравеопазването, секторът на автомобилните поддоставчици, инфраструктурата и енергетиката, дигитализацията и иновациите.
Дефицитът на специалисти бе една от основните темите по време на кръглата маса. Бизнесът изтъкна необходимостта от интеграция на малцинствата в работния процес, като мярка за справяне с липсата на достатъчно кадри в страната. Друг източник на работна сила са българите в чужбина. За да бъдат убедени, че в България се предлагат добри кариерни възможности, е необходимо добрите примери да получават гласност в медиите, категорични бяха компаниите.
Представителите на германски фирми, развиващи дуалната форма на професионално обучение, изразиха загрижеността си, че тригодишното дуалното професионално обучение не е атрактивно за младите хора в България и не се поощрява в семействата. Според тях евентуално националното признаване на този вид квалификация би било мотивиращо за младите хора.
Германските предприятия нямат реален достъп до обществени поръчки. Големите обществени поръчки, в строителството например, се получават от едни и същи фирми, споделиха немските инвеститори. Налице е известен напредък по отношение върховенство на закона, но съдебната система все още е много бавна. Законите в България са добри, но прилагането им е проблем.
По време на кръглата маса инвеститорите споделиха, че при стъпване на българския пазар срещат отлична подкрепа, включително и политическа. Системата на здравеопазването има нужда от реформи, за да работи ефективно. От инвестиционна гледна точка това означава много възможности.
Друга тема на дискусията бе развитието на автомобилна индустрия в страната. Производството на части и компоненти в България многократно се е увеличило, споделиха представителите на бранша. За новите играчи на пазара България е една многообещаваща локация, категорични бяха те.
Бизнесът в България се стреми към развитие по отношение на дигитализацията. В индустрията и енергетиката има много възможности за инвестиране и растеж. В дигитализацията се крие един от най-големите потенциали за икономически ръст в България. Страната е номер едно ИТ аутсорсинг дестинация в Европа и трета в света със силно развиваща се стартъп сцена. Причините за това е талантът, базиран в страната и качественото образованието в областта на информационните технологии.
„България се развива като една много интересна бизнес дестинация“, каза в приветственото си слово президентът на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Тим Курт.
„8,5% от всички преки инвестиции в страната идват от Германия, така Федералната република се превръща във втория най-голям инвеститор в страната с 3,5 млрд евро преки инвестиции, съгласно нашето проучване“, каза той. Курт изтъкна предимствата на България като бизнес дестинация, а именно – стратегическо географско положение в Югоизточна Европа, близостта до германския пазар, членството в НАТО и ЕС, стабилната валута и едни от най-ниските данъци в Европейския съюз.
„Резултатът от това е, че 88% от фирмите членове на ГБИТК заявяват в последната годишна анкета на Камарата, че биха инвестирали отново в България“, каза той. „Нужни са още реформи особено по отношение на съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност, както и зачитането на медийната свобода“. „Германските предприятия са заинтересовани от това да има политическа стабилност, сигурни цени и доставка на електроенергията, инвестиции в инфраструктурата и имплементиране на модела на дуалното професионално обучение в страната“, допълни още той.
„Увеличението на стокообмена е впечатляващо“, каза федералният президент Щайнмайер и подчерта поредния рекорд в двустранния стокообмен, който за 2018 г. надхвърля 8 млрд. евро, както и търговския излишък в полза на България. Президентът Щайнмайер благодари за възможността за среща на политиката с представители на германския и българския бизнес и призова представителите на бизнеса към открит разговор за очакванията им към българската и немската страна за подобряване на инвестиционната среда. „Без съмнение германските предприятия не биха били тук, ако България не се бе превърнала в атрактивна бизнес дестинация. Това включва и желанието да се вложи много енергия в обучението на младите хора“, каза той. „От немска страна сме готови с удоволствие да ви подкрепим по вашия път към дуално професионално обучение“, допълни Щайнмайер.
„Немският бизнес в България има устойчиво и силно присъствие“, отбеляза президентът Румен Радев. „Над 5000 германски фирми имат присъствие в България. 30% от стоте най-големи инвеститори в България са немски фирми“, подчерта той. Радев уточни, че германските инвестиции са основно в индустрията, което гарантира устойчив икономически растеж. „Немският бизнес налага много силни стандарти по отношение на качеството и по отношение на самата бизнес среда в България“, категоричен бе той. Българският президент увери присъстващите, че в системата на българското образование текат сериозни трансформации, целящи засилване на връзките между бизнеса и образованието. „В момента тече един всеобхватен процес на по изграждане на предвидима, устойчива, прозрачна бизнес среда“ категоричен бе той. Президентът изтъкна като важен фактор и младите хора в страната. Седеммилионна България заема шесто място в света като сбор на медали във всички олимпиади по природни науки. „Ние сме далеч преди Германия в това отношение“, посочи президентът Радев, който определи това като огромен потенциал, който вече се реализира.
„Такива високопоставени политически посещения действат като катализатор в нашата страна и дават важни ползи на икономиката“, каза д-р Митко Василев, главен управител на ГБИТК, който откри последващата дискусията, в която основни теми бяха липсата на работна ръка, професионалното образование, правната сигурност, здравеопазването, секторът на автомобилните поддоставчици, инфраструктурата и енергетиката, дигитализацията и иновациите.
Дефицитът на специалисти бе една от основните темите по време на кръглата маса. Бизнесът изтъкна необходимостта от интеграция на малцинствата в работния процес, като мярка за справяне с липсата на достатъчно кадри в страната. Друг източник на работна сила са българите в чужбина. За да бъдат убедени, че в България се предлагат добри кариерни възможности, е необходимо добрите примери да получават гласност в медиите, категорични бяха компаниите.
Представителите на германски фирми, развиващи дуалната форма на професионално обучение, изразиха загрижеността си, че тригодишното дуалното професионално обучение не е атрактивно за младите хора в България и не се поощрява в семействата. Според тях евентуално националното признаване на този вид квалификация би било мотивиращо за младите хора.
Германските предприятия нямат реален достъп до обществени поръчки. Големите обществени поръчки, в строителството например, се получават от едни и същи фирми, споделиха немските инвеститори. Налице е известен напредък по отношение върховенство на закона, но съдебната система все още е много бавна. Законите в България са добри, но прилагането им е проблем.
По време на кръглата маса инвеститорите споделиха, че при стъпване на българския пазар срещат отлична подкрепа, включително и политическа. Системата на здравеопазването има нужда от реформи, за да работи ефективно. От инвестиционна гледна точка това означава много възможности.
Друга тема на дискусията бе развитието на автомобилна индустрия в страната. Производството на части и компоненти в България многократно се е увеличило, споделиха представителите на бранша. За новите играчи на пазара България е една многообещаваща локация, категорични бяха те.
Бизнесът в България се стреми към развитие по отношение на дигитализацията. В индустрията и енергетиката има много възможности за инвестиране и растеж. В дигитализацията се крие един от най-големите потенциали за икономически ръст в България. Страната е номер едно ИТ аутсорсинг дестинация в Европа и трета в света със силно развиваща се стартъп сцена. Причините за това е талантът, базиран в страната и качественото образованието в областта на информационните технологии.
