Коментар на бившия финансов министър
Всяко нарастване на дълга е неприятно и рано или късно създава проблеми.
Още повече, че не само през последната година, но и малко по-назад ако се върнем, българският държавен дълг се увеличи повече от два пъти. В края на 2014 г. той ще достигне едни стряскащи размери от почти близо 30% от БВП. Погледнато отстрани на фона на европейските държави и на големите икономики в света това, все пак, е един съвсем приличен дълг. Много от тези държави са задлъжнели много над 60% от БВП, а някои дори 100%, а и над това равнище. Но това въобще не трябва да ни успокоява, защото с такова стремително нарастване за 1-2 години, ако тази тенденция не бъде спряна, рискуваме много скоро да влезем в една дългова спирала и да се озовем в ситуация, подобна на тази в Гърция.
Когато говорим за българския дълг трябва да бъдат отбелязани две важни особености.
Този дълг, който сега виждаме да нараства до 22,5 милиарда лева, в най-скоро време ще намалее. Първо - с 1,7 милиарда лева , т.е. онези пари, които бяха изтеглени от финансовите пазари и увеличиха дълга през тази година, ще бъдат изплатени през януари 2015 г. Това е емисията облигации известна като дълга на Милен Велчев от 2001-2002 г. Размерът ще продължи да намалява и след това - с още 2 милиарда лева, които ще бъдат изтеглени сега, но дадени на заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Тези пари подлежат на връщане вкл. с лихвите. Т.е. посочените немалки суми са своеобразен фактор за намаляване и сега дават едно малко изкуствено ниво на външния и вътрешен дълг като цяло.
Парите във фискалния резерв не могат да покрият предстоящите плащания. Това е илюзия. За съжаление, в публичното пространство се пускат бюджетни "локуми", преди всичко от БСП, които нямат нищо общо с действителността. Във фискалния резерв имаме около 8 милиарда лева и тези пари са неприкосновени. Те са целево събрани средства за различни нужди и не могат да се харчат, независимо от причините - бюджетът имал проблеми или ако правителството решава да покрие финансови проблеми със средства от фискалния резерв, който включва и парите за АЕЦ "Козлодуй", Сребърния фонд, Националния фонд, който кореспондира с европейските средства и др.
Но това е едната страна на проблема, втората е още по-важна. Когато дългът нарасне в резултат на някакви обществено значими, национално важни проблеми, които трябва да бъдат решени като този с Корпоративна търговска банка /КТБ/, тогава това донякъде е оправдано, независимо от размерите на дълга, които временно се увеличават, но след това се възстановяват на предишното ниво. Подчертавам - стига целта, за която тези средства се изтеглят да си заслужава. Втората част, обаче, онази, която увеличава дълга безвъзвратно и не се възстановява е финансирането на бюджетния дефицит. Тук вече е големият проблем. Бюджетните дефицити на България нарастват през последните години. Със същите стойности нараства и държавният дълг, защото той финансира повечето разходи, които са направени в бюджета. Бюджетният дефицит се финансира с дълг. Това вече е живот на заем срещу разходи, които другите поколения след нас трябва да връщат. Това е проблемът и тук е голямата отговорност и задача на новите управляващи. През следващите години те рязко трябва да намалят бюджетния дефицит, който е основен източник за нарастване на реалния дълг, при това необратимо и само в посока нагоре.
За да се справи с бюджетния дефицит настоящото правителство може да се обърне към опита, който натрупахме след 1997 г. Тогава България беше направо опожарена. Страната регистрира 10% отрицателен икономически растеж, а бюджетният дефицит достигаше 11%, т.е. разходите превишаваха приходите с огромна сума. Ние за много къс срок от време направихме истински пазарни реформи във всички сфери на икономическия и обществен живот на България. Тези тежки и болезнени реформи в бюджетните сфери и цялата икономика дадоха много бърз резултат и още през 1998 г. вече нямахме бюджетен дефицит, а излишък от 1%. Тази финансова стабилизация, която постигнахме даде началото на едни висок и устойчив икономически растеж, който години след това съпътстваше икономиката на България.
Това трябва да се направи отново днес, защото от онзи момент до днес всички истински реформи бяха спрени. Имитираха се или нищо не се правеше. В резултат и здравеопазването потъна и стигна това жалко ниво, в което се намира днес. Същото важи и за образованието, публичната администрация, съдебната система, държавните предприятия и др.
Всички тези сектори плачат за реформиране, но с истински пазарни инструменти, за да се постигне ефекта на нашето правителство, което работеше при несравнимо по-тежки условия и по-голяма криза, отколкото днешната.
Бих препоръчал на правителството и управляващото мнозинство в бюджета за следващата година да заложат онези необходими структурни реформи в много неефективните бюджетни системи. Това ще намали бюджетния дефицит, за който говорим. Задължително трябва да има реформи в съдебната система и енергетиката, която продължава да трупа огромни дефицити. Дано това бъде направено през следващите няколко години, защото, ако те не се случат сега доброволно, един ден ще трябва да ги правим насила. Но тогава цената ще бъде неописуемо по-висока, отколкото е днес.
Коментарът на бившия финансов министър е от рубриката "Без филтър" на БГНЕС
