Идеята на премиера Бойко Борисов за газов хъб е трудно постижима и около проекта има много въпроси без отговор, каза д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Той изброи пет причини за спирането на „Южен поток".
Първата е, че той не отговаря на европейското законодателство. Според него обаче то допуска освобождаване от изискванията на третия енергиен пакет, но второто препятствие е, че такъв компромис не е направен заради кризата в Украйна. „Ако до кризата в Украйна все пак имаше някакви шансове „Южен поток" да се случи с изключение от правилата, в настоящия геополитически контекст Европейската комисия категорично би отказала такова разрешение поради силно изострените отношения между ЕС и Русия", обясни експертът.
Като трета причина за провала д-р Пламен Димитров изтъкна ограничената финансова база на Газпром заради западните санкции за Русия и вътрешната конкуренция в държавата. На четвърто място идва падането на цените на нефта, а на пето намаляването на потреблението на газ в ЕС, както и изкупуването на дяловете от Газпром на трите компании акционери в „Южен поток транспорт".
А за идеята за газов хъб на Черно море д-р Димитров коментира че тя е анонсирана от премиера след отказа на Русия от „Южен поток", след като Путин е споменал думата хъб, който Русия смята да създаде някъде на турско-гръцката граница, за да бъде продавано синьо гориво от там в Европа. „Склонен съм да мисля, че това първо се е родило във въображението на премиера и той си е задал въпроса „Ако може този хъб да е в Турция, защо да не е в България", коментира специалистът
Той коментира, че съществува заблуждение за инвестиране на ЕК в хъба, а отговорът на Брюксел за това е неясен и посочи кой са въпросите без отговор. Първият е откъде ще идва газ за този хъб. „Имаме ли съгласието на Русия, че тя ще построи подводната част на Южен поток само за да захранва този хъб", попита Димитров. Освен това по думите му тази тръба трябва да излезе някъде на сушата в България, а това би означавало територия на Евросъюза. Като излезе на територията на ЕС, имаме ли съгласието на Еврокомисията, че няма да се прилага третият енергиен пакет за него. Друг въпрос, който възниква, е кой би бил собственик на хъба. „Дали ще бъде българската държава и ако е тя чрез някоя държавна компания, откъде ще се намерят пари за финансирането", пита се експертът. Още един въпрос без отговор е кой ще купува синьо гориво от този хъб.
