/ Thinkstock/Getty Images
Европейската комисия (ЕК) повиши очакванията си за растежа на българската икономика до 3,9% през 2017 г. и 3,8% през 2018 г., в сравнение с очакван ръст съответно от 2,9% и 2,8% според пролетната прогноза, съобщава Министерството на финансите.
 
Ревизията се дължи както на доброто представяне на икономиката през първата половина на годината, така и на ревизията на данните за БВП за 2016 г.
Вътрешното търсене ще има основен принос за растежа на БВП през 2017 г., подкрепено от силното представяне на частното и публичното потребление и възстановяването на растежа на инвестициите.
 
Със 126 гласа "за" Бюджет 2018 г. мина на първо четене в парламента

Вътрешното търсене ще остане водещо за ръста на БВП през целия прогнозен период, като се очаква забавяне на растежа на частното потребление през 2018 г. и 2019 г. По-високият внос, движен от силното вътрешно търсене, ще доведе до намаление на излишъка по текущата сметка през 2017 г. до 3% от БВП.
 
Тази динамика на вноса се очаква да продължи през 2018 г. и да се пречупи през 2019 г. В резултат се очаква свиване на положителното салдо по текущата сметка до 2,4% от БВП през 2018 г. и 2,3% през 2019 г.
 
През 2017 г. ЕК очаква средногодишната инфлация в България да достигне 1%, като сред основните фактори за това са посочени силното вътрешно търсене, поскъпването на комуналните услуги и възстановяването при цените на енергийните стоки и основните суровини. Прогнозата е средногодишната инфлация да се ускори до 1,5% през 2018 г. и 1,6% през 2019 г.
 
Горанов: Бюджетът е за 100% от българските граждани

Очакванията на ЕК са положителните развития на пазара на труда да се запазят в средносрочен хоризонт. Растежът на заетостта през 2017 г. се прогнозира да бъде 0,7%, подкрепен от вътрешното търсене и най-вече инвестициите. За следващите две години ЕК очаква темпът на нарастване на заетите да се забави до 0,4% и 0,3%, поради ограниченото предлагане на труд. Нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,4% през 2017 г. и постепенно да достигне 5,7% през 2019 г.
 
В условията на намаление на безработицата, растежът на доходите от труд ще остане висок, като повишението на заплатите в публичния сектор няма да окаже риск за бюджетната позиция на икономиката.
 
Оценката на Комисията за бюджетното салдо на сектор "държавно управление" съвпада с целите на фискалната политика, заложени в тригодишната бюджетна прогноза 2018 - 2020 г., а именно: балансиран бюджет през 2017 и 2018 г. и излишък през 2019 г. Предвижда се доброто приходно изпълнение да компенсира повишеното ниво на разходите за персонал и инвестиции, посочват от МФ.
 
През настоящата година Комисията очаква дългът на сектор "държавно управление" да се понижи съществено (от 29% от БВП през 2016 г. до 25,75 от БВП), в резултат от реализираните първични бюджетни излишъци и изплащането на дълг в размер на 2 процентни пункта от БВП. Като се има предвид превишението на приходите над разходите в първичния баланс, както и ниската цена на дълга, прогнозата е индикаторът да продължи да се свива до 24,3% и 22,8% от БВП, съответно през 2018 и 2019 г.