Съседството на страната ни с Гърция бъркало направо в джоба на българина. Това каза управителят на БНБ Иван Искров. Анализаторите често ни причислявал към държави от региона като южната ни съседка. Така бизнесът зад граница си правел грешни изводи за състоянието на България и не инвестирал у нас. Искров посъветва страната ни да не прибързва с влизането в общ банков съюз с държавите от еврозоната.
Кризата в Гърция оказвала влияние на доходите и жизнения стандарт на обикновените българи. Това каза управителят на БНБ Иван Искров по време на кръгла маса за стабилността на банковата система. „Когато се създават негативни схващания за района, защото сме непосредствен съсед на Гърция, веднага инвеститорите от Лондон, Ню Йорк започват да правят некоректни изводи и това пречи на инвестициите, пречи и на растежа", коментира Искров. Той допълни, че няма нито една банка субсидиар в Гърция и нямаме експозиции в тях, нямаме и едно евро в гръцки суверенен дълг.
Момчил Андреев представи статистика за печалбите на банките у нас. „Банковата система продължава да генерира печалби. Ако през 2008 година възръщаемостта за акционерите беше около 15 процента, печалбата беше около 1,4 млрд. лв., към 2011-а тази печалба се е свила с 60 процента – около 600 млн. лв., а възвръщаемостта за акционерите е около 6-7 процента. Акционерите на банките в България получават осреднена доходност колкото по един банков депозит", каза той.
Искров посъветва страната ни да не прибързва с присъединяването към общ банков съюз със държавите от еврозоната. „Защо трябва да се централизира вземането на решения на централно ниво, при положение че отговорностите си остават на страните. Вероятно повечето правителства ще подкрепят такива предложения, но е много важно тези, които не са в еврозоната като нас, да е ясно, че става въпрос за еврозоната", коментира управителят на БНБ.
Финансовите институции събирали в рамките на 3 години 30 на сто проблемните кредити, като разходите им за това възлизали на 10 процента от стойността на заема.
