За първи път от началото на кризата в България е регистриран ръст от 0.5 процента на брутния вътрешен продукт за второто тримесечие спрямо първото на тази година, съобщи премиерът Бойко Борисов, като се позова на данни на Националния статистически институт. Технически това означава, че страната ни започва да излиза от рецесията, коментира Борисов. Изчисленията са направени по европейска методика, която ще се прилага отсега нататък и ще има информация за всяко тримесечие, обясни председателят на статистическия институт Мариана Коцева. Предстои избирането на нови заместници на шефката на НСИ.
Новата методика на националната статистика показва, че България започва да излиза от кризата, обясни Мариана Коцева. „Това не означава, че автоматично от утре всички започваме да живеем по-добре, тъй като хората обикновено започват да чувстват това, когато има повече работа, по-високи доходи, например Германия регистрира един забележителен ръст, най-високият след войната и въпреки това безработицата продължава да е висока, не е регистрирано чувствително повишаване на доходите, така че работата предстои", каза шефката на НСИ.
Премиерът Бойко Борисов оцени положително постижението в икономиката. „Бих бил по-доволен, ако ръстът е 5 процента, но това показва, че усилията ни за тази една година са дали резултат и това ни амбицира да продължим по този път", категоричен бе премиерът.
Положителният растеж е породен от увеличението на брутната добавена стойност в строителството, търговията, хотелиерството, транспорта и държавното управление, образованието, здравеопазването и други услуги и дейност на неправителствените организации, съобщават от НСИ. Продължава спадът при финансовото посредничество и бизнес услугите. Основен фактор за първия ръст от началото на кризата е износът на стоки и услуги. Продължават да се свиват крайното потребление и инвестициите (бруто капиталообразуване), допълват от статистиката.
От днес НСИ открива нова подрубрика „Тримесечни сезонно изгладени данни" в раздел „Брутен вътрешен продукт" на интернет страницата си. За първи път се публикуват сезонно изгладени тримесечни данни за БВП - общо и по компоненти за периода 1997 - 2010 година. Икономическите явления следват дългосрочна тенденция в своето развитие, но се влияят и от въздействието на сезонни, циклични, календарни и случайни фактори (природни бедствия, ценови шокове). Календарните ефекти се свързват с разликата в броя на работните и почивните дни за определен период, високосните години и празниците с променлива дата (Великден), обясняват от НСИ.
Брутният вътрешен продукт в строителството, селското стопанство, туризма, заетостта винаги се увеличава през второто и третото тримесечие на годината поради по-благоприятните климатични условия, а през зимните месеци спада. За да се установи трайната тенденция и посоката на развитие на явленията, е необходимо да се отстрани влиянието на сезонността. Данните, при които е изчистено влиянието на сезонните фактори и е възможно установяването на посоката и тенденцията на развитие, са сезонно изгладените. Сезонното изглаждане на статистическите показатели в НСИ се провежда по хармонизирана европейска методология.
