През 2019 година растежът на външното търсене на български стоки и услуги ще се забави, пише във втория брой на Икономически преглед на БНБ, публикуван от Централната банка. Данните за икономиката на страната в него са към 24 юни тази година.
Забавянето на външното търсене на наши стоки е поради продължаващото отслабване на растежа на световната търговия, повишената несигурност, свързана с международните външнотърговски конфликти и Брекзит, неблагоприятната икономическа ситуация в Турция, както и поради очакванията за забавяне на икономическия растеж в Румъния и в някои страни от Еврозоната, посочват от БНБ.
Размерът на фискалния резерв към 30 юни е 11,7 млрд. лв.
С изчерпването на негативния принос на Турция БНБ прогнозира растежа на външното търсене на български стоки и услуги да се ускори през 2020 - 2021 г.
За периода 2019 - 2021 г. експертите на Централната банка очакват цената на петролните продукти в долари да се понижи спрямо 2018 г., докато цените на неенергийните продукти в долари първоначално да се понижат през 2019 г., но впоследствие да се повишат през 2020 г. и 2021 г.
БНБ прогнозира, че през 2019 г. темпът на нарастване на реалния БВП на България да се ускори спрямо 2018 г. и ще възлезе на 3.7%. За периода 2020-2021 г. БНБ очаква растежът на реалния БВП да се забави плавно спрямо 2019 г. и да достигне 3.4 на сто през последната година на прогнозния хоризонт.
Годишната инфлация, чиято динамика до голяма степен се влияе от международните цени на петрола и храните в евро, се очаква да се ускори слабо в края на 2019 г., възлизайки на 2.6 на сто, след което да се забави и да остане на нива близо до 2% до края на прогнозния хоризонт.
Икономист: 15 млрд. евро повече са „изтекли“ от България за 10 години
Рисковете за макроикономическата прогноза клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда, където има рискове от по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги. Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции.
Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията произтичат най-вече от възможността за по-висока цена при енергийните продукти и при базисните компоненти.
Забавянето на външното търсене на наши стоки е поради продължаващото отслабване на растежа на световната търговия, повишената несигурност, свързана с международните външнотърговски конфликти и Брекзит, неблагоприятната икономическа ситуация в Турция, както и поради очакванията за забавяне на икономическия растеж в Румъния и в някои страни от Еврозоната, посочват от БНБ.
Размерът на фискалния резерв към 30 юни е 11,7 млрд. лв.
С изчерпването на негативния принос на Турция БНБ прогнозира растежа на външното търсене на български стоки и услуги да се ускори през 2020 - 2021 г.
За периода 2019 - 2021 г. експертите на Централната банка очакват цената на петролните продукти в долари да се понижи спрямо 2018 г., докато цените на неенергийните продукти в долари първоначално да се понижат през 2019 г., но впоследствие да се повишат през 2020 г. и 2021 г.
БНБ прогнозира, че през 2019 г. темпът на нарастване на реалния БВП на България да се ускори спрямо 2018 г. и ще възлезе на 3.7%. За периода 2020-2021 г. БНБ очаква растежът на реалния БВП да се забави плавно спрямо 2019 г. и да достигне 3.4 на сто през последната година на прогнозния хоризонт.
Годишната инфлация, чиято динамика до голяма степен се влияе от международните цени на петрола и храните в евро, се очаква да се ускори слабо в края на 2019 г., възлизайки на 2.6 на сто, след което да се забави и да остане на нива близо до 2% до края на прогнозния хоризонт.
Икономист: 15 млрд. евро повече са „изтекли“ от България за 10 години
Рисковете за макроикономическата прогноза клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда, където има рискове от по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги. Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции.
Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията произтичат най-вече от възможността за по-висока цена при енергийните продукти и при базисните компоненти.
