За първи път в България започват да се правят регистри на културно-историческото наследство и на всички паметници на културата, съхранявани във фондовете на български музеи. С тази изключително трудоемка задача се захваща Министерството на културата. И по стария Закон за културно-историческото наследство трябваше да има регистър на предметите, съхранявани в българските музеи, които представляват национално богатство, но самото министерство, оказва се, досега не е спазвало закона, защо такъв централен регистър досега в България не е правен. Информацията по музеите се оказва непълна, разпокъсана. Предметите са недостатъчно добре и професионално описани, а специалистите се оказват твърде малко и твърде зле платени.
Точно това констатира и продължилата повече от година проверка на прокуратурата на фондовете на българските музеи.
Регистрите ще бъдат общо 7:
- публичен регистър на недвижимите културни ценности;
- регистър на музеите;
- регистър на нематериалното културно наследство;
- регистър на декларационните актове;
- регистър на лицата, които могат да извършват дейности по идентификация на културни ценности;
- регистър на движимите културни ценности с описание на музейните ценности;
- регистър на издирваните изнесени и откраднати ценности;
Около 4 милиона предмети и единици трябва да влязат и да се опишат в тези регистри. Най-многобройни сред тях са монетите, керамиката, има много документи и книги. Всички те ще влязат в регистрите с детайлни дигитални изображения. Дигиталното заснемане на всички предмети от музейните експозиции и фондове ще е първата дейност по съставянето на регистрите.
Министерството на културата ще заложи два проекта по ОПАК за следващата година, със средствата от които ще се започнат регистрите.
Как ще стане това, обясни заместник-министърът на културата Тодор Чобанов в предаването „Афера" по Дарик:
Г-н Чобанов, самият вие обявихте в края на българо-италианския проект, че се заемате с идеята за направата на национални регистри, нещо, което 50 години в България е наложително да се направи и никой не е посмял да се започне. Колко и какви регистри, и какво да влезе съответно в тях?
Действително проблемът с регистрите в културното наследство у нас е много сериозен. Той не е от вчера и от днес. Постоянно си говорим как имаме много богато културно наследство, което е самата истина, но и постоянно забравяме да се огледаме и да видим, че обликът на системата, която трябва да го опазва това наследство у нас далеч не е толкова блестящ, колкото би ни се искало. Имаме в закона разписани задължения да документираме, идентифицираме, регистрираме културното наследство. Как, обаче, го правим в практиката това нещо? Съществуват ли в действително разписаните в закона регистър на националното богатство, национален музеен регистър, архив на НИПК. Ако съществуват, в какъв вид се намират. Държавата разполага ли реално с информация за своите колекции и всъщност може ли държавата да заяви спокойно, че тя знае всичко за своите колекции, защото в крайна сметка това, което се съхранява в музеите в огромната си част е държавна колекция. Тъжната истина е, че сме далеч от желаното и че нормативната реалност се разминава с обективната. В закона са разписани неща, говоря за стария закон още, а в практиката тези неща изглеждат малко по-иначе. Още старият закон за паметниците на културата и музеите казваше, че трябва да има регистър на предметите на националното богатство, съхранявани в български музеи. Това са всички археологически предмети, предмети от благородни метали. Това са предмети, които съставляват във всеки музей т.н. основен фонд. Изведнъж се оказва, че ние централен, обобщаваш регистър нямаме и че музеите действително боравят с документация, но много често тя е непълна, неточна, тя се съхранява по странен начин, че често става въпрос за остаряла информация, че нямаме снимки на много от тези предмети, което води до много тежки последствия по опазването на наследството, защото когато недай си Боже се случи нещо, се оказва изведнъж, че ние хем знаем какво е имало в дадения музей, хем не можем да го докажем, защото ни липсва информация, липсва ни съдържанието на този регистър. Той съществува само като една правна рамка, но го няма като съдържание.
Цялото интервю с Тодор Чобанов чуйте в звуковия файл
