Веселин Димитров, 4.06.2008, в.Дневник
Според скромното ни мнение 25-годишният Стефан Стоянов е един от най-талантливите млади футболни журналисти в България. Ако гледате спортни новини, вероятно сте го мяркали като фон на националите или играчите на „Левски”. Той винаги е някъде около тях - най-често оборудван с телефона си, с който предава на живо за „Дарик радио”. Стефан сменя трибуните на българските стадиони с журналистиката преди пет години, когато става част от екипа на вече несъществуващото спортно „Радио Гонг”. Там се налага бързо - най-вече заради работохолизма му, който го кара като репортер да остане до последно на всяко едно събитие.
Днес ефирът на „Дарик радио” би бил немислим без него, а Стефан редовно се изявява и като водещ на „Спортно шоу Гонг” - култовото предаване от 17 часа всеки ден. По време на Европейското първенство по футбол програмата на радиото ще се върти основно около събитието в Австрия и Швейцария. С други думи, между 17 и 24 часа се ослушвайте за Стефан Стоянов.
Избрахте да се занимавате със спортна журналистика, защото...
това е детската ми мечта. Бил съм много малък, сигурно трети-четвърти клас, когато тя се зароди в мен. Футболът ме вдъхновяваше още тогава, а мъжката част на семейството ми са до един фенове на играта и това очевидно ми се е отразило.
Работата ви прави...
невероятно удоволствие, даже аз не съм подозирал колко много. Мислел съм, че ще е интересно, но веднъж занимаваш ли се с нея, те увлича още повече. Понякога е удоволствие е да „хванеш новина”, понякога да направиш интересен материал. Но най-голямо удоволствие ми прави коментирането на мачове. Сякаш най-емоционалният беше този между „Артмедиа” и „Левски” в Братислава преди две години. Беше страшно студено, грозен стадион, грозен терен, но „Левски” би и всичко изглеждаше толкова прекрасно...
За да бъдеш добър спортен журналист, е нужно...
да даваш вид, че си с един ход назад, но очите ти да са отворени на четири. Не знам, де, аз не съм сигурен, че съм добър журналист, това вие го казвате. Аз само се стремя да съм обективен, но това май е невъзможно - всеки един човек, във всяка една ситуация има пристрастия.
Най-много се страхувате от...
това да не бъда подведен. А, да, и да не си помисля, че съм постигнал кой знае колко много.
Любимата част от работата ви е...
да коментирам, това го казах. Като част от сезона обичам трансферния период - тогава се раждат много новини. Като част от деня най-голямата тръпка е в 17, защото тогава започва „Спортно шоу Гонг”.
Големите ви идеи се раждат...
преди да си легна - добре е да имам на какво да си ги запиша.
Примерът в професията, който винаги ще следвате, е...
целият екип на „Гонг” - всички, които са минали оттам. Ясно е, че там всички се учим от Томислав Русев, но и всеки друг ми е помогнал да се оформя като журналист.
През последната една година научихте, че...
„Левски” може да е много слаб отбор - не мислех, че това може да се случи. Не, шегувам се, научих, че като журналист трябва да мериш всяка своя стъпка.
Луксът е...
да бъдеш обективен в тази професия.
Свободата е...
нещо невъзможно. И като журналист, и като човек трябва да спазваш норми. Не че това е нещо лошо...
Лекотата е...
нещо, което идва с края на този разговор. Не съм свикнал да давам интервюта, обикновено ги взимам.
