"Думата е езикова единица, която символизира и предава смисъл. В текста, думите се отделят при изписването им чрез интервал. Те са най-малката градивна единица на изречението". Това съвсем накратко е определението за дума, което ще намерите в интернет търсачките. Пак там ни уверяват, че "езикът е средство за общуване, код, който е споделен между двама или повече души. Чрез него се обменят информация и мисли. Езиковите знаци се наричат думи, а системата на организацията им - граматика".
Независимо дали сме запознати с тези определения, всеки от нас неминуемо ги използва в ежедневието си. По света има повече от 6 000 езика, които обаче могат да изчезнат до края на века. Това предупреждава специализираната организация за култура към ООН ЮНЕСКО.
Причината е, че понастоящем 72 % от Интернет страниците са на английски език, следвани от 7 % на немски, и по 3 % - на френски, испански и японски език. 90 % от използваните в света езици не са представени в световната мрежа.
Същевременно 20 % от всички езици нямат писмен вариант. В Африка, където се говорят една трета от световните езици, 80 % от наречията са напълно в устен вариант и следователно са заплашени от изчезване, добавят от ЮНЕСКО. Но ако оставим Африка и погледнем към Европа, тук в нашата родна България ще установим, че българският език също върви към изчезване.
Заедно с новите технологии, у нас постепенно, но много упорито, навлизат непознати и нищо неговорещи на баба и дядо думи. Те са толкова пробивни и адаптивни, че веднъж научил ги и повторил ги десетина пъти, човек дори забравя тяхното родно българско съответствие. Разбира се, огромен процент от модерните чуждици навлизат в ежедневието ни чрез глобалната мрежа - Интернет, която простичко и удобно наричаме «нет».
От нета започва всичко! От него тръгва речника на българския модерен човек, който не губи време да търси нашето значение на командите copy и paste, а просто "копва" и "пейства". Съвременният тийнейджър не влиза в "преписката", в която може да срещне приятели от цял свят, а "чати" с "френдовете". В днешно време, за да влезеш в най-якия клуб, който почти винаги носи чуждоземско име, трябва да си "фешън" и задължително минаваш "фейс контрол" от "гардовете".
Точно по тази причина да имаш добър и подходящ "стайлинг" е особено важно. А това се постига как? - С редовен "шопинг", който е "турбо фешън" сред "гърлите". Естествено, не само младите са заразени от вируса, наречен "модни чуждици".
Такива, къде умело, къде не, се използват често и в политиката, медиите, търговията. Управляващите започнаха да работят по "екшън план", който простосмъртните разбраха, тъй като отдавна у нас гледаме американски филми. Големият новинарски шок дойде, когато партиен лидер поиска "импийчмънт" на президента.
Сложната думичка веднага се хареса на медиите и така неколцина българи над 60 години разбраха, че политиците искали предсрочно прекратяване правомощията на президента. Хората, управляващи различни предприятия и фирми, пък започнахме да наричаме с тежкото и звучно "бизнесмен".
Още по-смешно обаче изглеждаше публикация в местния печат, която рисуваше известна богата дама с невъзможния епитет "бизнесменка". За добро или лошо, някои чуждици успяха да улеснят все по-забързания живот на българина като съкратиха словосъчетанията и направиха от почивните дни "уикенд".
Защо обаче тегленето и свалянето стана "даунлоудване", а подобряването - "ъпгрейдване" ... това навярно знаят само "хайтек" хората. На нас, нискотехнологичните, винаги ще си бъде загадка.
