Днес е църковният празник Възнесение Господне - Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.
На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. Затова едно време на този ден викали дъжда като обикаляли нивите и пеели обредни песни. Казват, че спасовският дъжд е скъп - капката струва колкото жълтица.
Разпространен бил обичаят ходене по росен. Срещу празника болни от различни болести хора или бездетни жени отивали в гори и ливади, където растяла лековитата билка росен. Смятало се, че от нея русалките си виели венци. Хората носели със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или още една кърпа - дар за русалките и закачвали всичко на клоните. Престоявали до втори петли, а после мълчешком ставали, поръсвали се с водата в стомната и скришом влизали в селото. Вярвало се, че така ще оздравеят.
На Спасовден не се работи. Жените раздават жито и хляб за помен на умрелите, а също и от първите череши. Затова Спасовската задушница се нарича черешова. Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото мисли в момента. Едно време следобед на мегдана се събирали всички и играели „спасовските" хора - само по песни, без музикални инструменти. От хората и веселбите, с които завършвал празника, останала и поговорката „Те ти, булка, Спасовден!", с която се подчертавало неочакваност на някакво събитие.
