Това е историята на най-голямото село в Община Бяла Слатина - село Търнава. През годините, за които има сведения, че е съществувало населеното място, то никога не променя името си и има повече от 390-годишна история. По данни на ГРАО към началото на тази година в селото живеят към 2500 души. Населеното място е само на около 5 километра от общинския център Бяла Слатина и на 40 от Враца. В природен план то се намира между поречието на двете реки - Скът и Грезницa. За него ни разказва Полина Тацинска, любител-историк проучил внимателно всяко парченце от историята на Търнава.
„Население около Търнава е имало още по времето на траките. Тук най-вероятно е било заселено тракийското племе „Трибали". Което е живяло в този регион, около днешен Видин, днешна Южна Сърбия и части от Югозападна Румъния. От тогава датират могилите, които се намират около селото. По видимите са събрани в местност, която се нарича „9-те могили". Но това далеч не са всички, защото в покрайнините на Търнава е осеяно с още от тях, но през различните периоди са разкопавани.
Парченца от керамика излизат и до ден днешен след дълбока оран в полята и в дворовете на жителите.
В по-късен период по тези земи вероятно са живели славяни. Това личи най-вече от името на малката рекичка, която тече от южната страна на селото. Казва се „Грезница". На старославянски „гряз" озн. „кал", оттам и малка, мътна рекичка, кална, която и до днес е запазила името си.
След това тук се заселват прабългарите, според запазени легенди. В една от тях се описва живота по време на направата на отбранителните окопи. Те са се правили около поречието на р. Дунав. Новообразуваната, тогава, държава е правела такива валове известни като „Аспарухов вал", „Шишманов вал" и т.н.
През средновековието, най-вероятно, Търнава се е намирала по-на запад от днешното ѝ местоположение. Говори се, че по време на чумата се е преселило на днешното място.
Първите писмени сведения за селото са намерени в турски документи от тогавашната Ореховска кааза, от 1632 година. В тях са описани хора, които са давали данък „Джизие". Турски данък, който всеки мъжки гражданин над 15 години, тогава, е бил задължен да плаща. В този документ са описани около 90 души с подобен данък и по това може да се съди, че е имало население.
Името ‚Търнава" най-вероятно е дадено заради наличието на много трънаци (бел. ред. „трънаци" озн. „трънки" на диалект. ) и така от „тръни" се оформя името „Търнава".
По-късно по време на бунтовническите времена и по време на управление на Осман Пазван Тоглу до Освобождението части от населението са бягали във Влашко и след Освобождението се връщат отново. През години и власи са се заселвали в селото. По време пък на Руско-Турската освободителна война е имало и опълченци, които са участвали в боевете за свободата на България.
След като България се установява като държава в Търнава започва полека растеж. Построяват се две цигларници, има няколко воденици, по поречието на р. Скът (по-голямата река в селото), имало е занаятчии, ковачи, дърводелци, шивачи и др. Започва разработването на все повече земи, идват преселници от балканските села и така населено място започва да става все по-голямо.
През 1885 г. започва строеж на църква, до старата такава е имало около 1840 година малък параклис и до него се изгражда днешния храм. В строежа ѝ взема участие почти цялото село - с дарения, с труд и кой с каквото може. В селото вече има килийно училище, читалищна сграда и така населението постепенно се ограмотява.
След 1924 г. се построяват сгради, големи, за училища. Първо две начални, а след това и прогимназиална, които съществуват и до наши дни. Вече в по-новите времена се строи и първият селски стадион в България.
В околностите на селото има няколко кладенчета. „Смръдливото кладенче", „Ручовеца" и един лековит кладенец, който е имал лечебна сила. За „Лековият кладенец" има легенда, в която се разказва, че младо биволарче води биволите на водопой. Между тях е имало сляпо, младо животно, което след като всеки ден е пило вода от там проглежда. Всяка година на Спасовден се е правило, а понякога и на Гергьовден, голям курбан, в който са идвали хора от околностите. В момента там има чешма, правена през 30-те години на миналия век, с чучури, но е занемарена и обрасла, затова почти не се използва вече.
Един от начините да се върнете назад във времето е чрез посещение на наскоро реставрираният и отново отворен музей в селското Народно читалище „Напредък 1898"."
Към днешна дата в Търнава има няколко традиционни събития. Първото от тях е на 1 ноември. Всяка година на този ден се провежда традиционният събор и се организират различни мероприятия, свързани с „рождения ден" на селото. Друг, важен празник появил се в последните години и провеждащ се в средата на август е Общинския фолклорен фестивал „Ехо в родния край"- Георги Горелски".
Той е в памет на Георги Горелски, който е български народен певец и учител, рядък талант с близо 300 северняшки бисера в репертоара си, роден именно във врачанското село Търнава. Населеното място е популярно с танцовия си състав, театралната трупа и така наречените „Търнавски кокони". Това са изпълнителките от пенсионерски клуб „Здравец", които изпълняват „Песен за Търнава", превърнала се химн на селото, по текст на Радослав Линковски.
