Православната църква чества паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница . Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Според народните представи от Димитровден започва зимата. Народната поговорка гласи: "Георги лято носи, Димитър - зима". Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. "Дойде ли Димитровден, идва и снегът" - казват българите. Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.
В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден "полазника", т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
Тази вечер започва подготовката за утрешния „Мишинден". Премита се цялата къща и двора, Разтребва се всичко. Омесва се и се опича прясна питка / турта/, парченца от нея се слагат във всички ъгли, за да „си хапнат мишките и да бъдат милостиви".
