Историята ни разказа майсторът на спорта Емил Кирков - капитан и впоследствие треньор на мъжкия вълчедръмски баскетболен отбор от 1959 до 1989. В ръцете си Кирков държи метален приз за развитие на спорта във Вълчедръм.
Даден му е на празника по повод международния ден на спорта, който Общината и Центърът за работа с деца организират на 15 май всяка година. На първия ред пред сцената на читалище „Рало – 1891”, на която малки момиченца и момченца танцуват и пеят, седят бивши състезатели на баскетболния отбор – почетни гости. Сред тях е и Славко Димитров – треньор на женския баскетболен отбор на Монтана.
Той е бил състезател във Вълчедръм през 1984 година. Мъжете отдавна не са се виждали, редиците са оредели, много от съотборниците им вече са си отишли от този свят. Събрали са се всичко на всичко седем души.
Спомените идват и на лицата им грейват усмивки. Разказват с гордост как през 1965 година във Вълчедръм идва първият, всепризнат,, най-голям баскетболен треньор на България Веселин Темков.
„Гледа ни на мача срещу Ботевград за купата на Народна Република България - разказва Кирков. Тогава ги бихме. Иван Колев /тогава треньор на Ботевград/ се уплаши да не загубят купата, все пак Темков ни даваше съвети по време на мача."
Темков вижда любовта на тези горди мъже към баскетбола и през 1965 идва във Вълчедръм за две седмици да ги тренира. И сега, когато си спомнят за него в очите им искри възхищение. Отборът влиза в „Б” група и играе срещу отбори на големите градове на страната.
Една от показателните случки за характера на тези мъже, става след една от срещите в Търговище. Играта се развива много трудно. Отборът на Вълчедръм води, но домакините искат на всяка цена да спечелят, дори спират електричеството по време на мача.
Баскетболистите на Вълчедръм все пак побеждават. След срещата запалянко от публиката идва при треньора Боян Рашков тогава и го пита : „ Добре де толкова ли важно беше да ни биете?", а Боян му отговаря: „ Е как ще се върнем във Вълчедръм и ще кажем, че сме загубили от Търговище?”
Какъв човек е бил големият треньор Веселин Темков четем на уеб страницата на Националната спортна академия:
„Не е лесно да се сравнява ролята на Темков с тази на другите създатели на българския баскетбол - това е неблагодарна задача, защото всички са дали толкова много от себе си!
Но все пак той си остава най-големият! Ролята на Темкича в развитието на баскетбола в България е неоценима.
Всички специалисти по баскетбол са му ученици. Създал е много от най-известните ни баскетболисти и треньори. Дълги години е треньор на Националния отбор. Има следните постижения като треньор на Националния отбор по баскетбол (мъже):
1951 - Европейско първенство в Париж - 4 място
1952 - Олимпийски игри в Хелзинки - 7 място
1953 - Европейско първенство в Москва - 9 място
1961 - Европейско първенство в Белград - 3 място и бронзови медали. Отборът му е в състав: Цеко Барчовски, Виктор Радев, Илия Мирчев, Насо Пейчински, Стойков, Димов, Георги Панов, Любомир Панов, Златев, Донев, Цветков.
Даден му е на празника по повод международния ден на спорта, който Общината и Центърът за работа с деца организират на 15 май всяка година. На първия ред пред сцената на читалище „Рало – 1891”, на която малки момиченца и момченца танцуват и пеят, седят бивши състезатели на баскетболния отбор – почетни гости. Сред тях е и Славко Димитров – треньор на женския баскетболен отбор на Монтана.
Той е бил състезател във Вълчедръм през 1984 година. Мъжете отдавна не са се виждали, редиците са оредели, много от съотборниците им вече са си отишли от този свят. Събрали са се всичко на всичко седем души.
Спомените идват и на лицата им грейват усмивки. Разказват с гордост как през 1965 година във Вълчедръм идва първият, всепризнат,, най-голям баскетболен треньор на България Веселин Темков.
„Гледа ни на мача срещу Ботевград за купата на Народна Република България - разказва Кирков. Тогава ги бихме. Иван Колев /тогава треньор на Ботевград/ се уплаши да не загубят купата, все пак Темков ни даваше съвети по време на мача."
Темков вижда любовта на тези горди мъже към баскетбола и през 1965 идва във Вълчедръм за две седмици да ги тренира. И сега, когато си спомнят за него в очите им искри възхищение. Отборът влиза в „Б” група и играе срещу отбори на големите градове на страната.
Една от показателните случки за характера на тези мъже, става след една от срещите в Търговище. Играта се развива много трудно. Отборът на Вълчедръм води, но домакините искат на всяка цена да спечелят, дори спират електричеството по време на мача.
Баскетболистите на Вълчедръм все пак побеждават. След срещата запалянко от публиката идва при треньора Боян Рашков тогава и го пита : „ Добре де толкова ли важно беше да ни биете?", а Боян му отговаря: „ Е как ще се върнем във Вълчедръм и ще кажем, че сме загубили от Търговище?”
Какъв човек е бил големият треньор Веселин Темков четем на уеб страницата на Националната спортна академия:
„Не е лесно да се сравнява ролята на Темков с тази на другите създатели на българския баскетбол - това е неблагодарна задача, защото всички са дали толкова много от себе си!
Но все пак той си остава най-големият! Ролята на Темкича в развитието на баскетбола в България е неоценима.
Всички специалисти по баскетбол са му ученици. Създал е много от най-известните ни баскетболисти и треньори. Дълги години е треньор на Националния отбор. Има следните постижения като треньор на Националния отбор по баскетбол (мъже):
1951 - Европейско първенство в Париж - 4 място
1952 - Олимпийски игри в Хелзинки - 7 място
1953 - Европейско първенство в Москва - 9 място
1961 - Европейско първенство в Белград - 3 място и бронзови медали. Отборът му е в състав: Цеко Барчовски, Виктор Радев, Илия Мирчев, Насо Пейчински, Стойков, Димов, Георги Панов, Любомир Панов, Златев, Донев, Цветков.
