/ netinfo
Виктор Шендерович е известен руски писател, драматург, сценарист, публицист, сатирик и журналист в родината си, който се отличава и като активен опозиционер, спрямо управляващите. Той спечели гласовете на журито в международния конкурс „Алеко“ с разказа „Свободна конкуренция“, в надпревара с 58 писатели от 14 страни.  

Впечатляващи карикатури представи Йовчо Савов на Алековите дни в Свищов

Журито, с председател Деян Енев и членове: Михаил Вешим, Румен Белчев, Галя Константинова и Людмил Симеонов, избира разказа на Шендерович сред 96 други, заради това, че се доближава най-много до Алековата традиция, това споделиха оценяващите на пресконференция пред местните медии.

Започват Алековите дни в Свищов

За съжаление, тазгодишният лауреат в конкурса за къс хумористичен разказ „Алеко“ не успя да присъства лично на награждаването, но изпрати поздравително писмо към жителите на Свищов.

„Здравейте, приятели,
За съжаление в момента съм доста далеч от България и нямам никаква възможност да дойда във вашия град. Но все пак бих искал отдалеч да споделя с вас няколко мисли за сатирата, нейното място в обществото, а също и за  конкурсите.

Ако си говорим за мястото на сатирата в съвременното общество, все пак първо се налага да си уточним географското разположение както на обществото, така и на сатирата, тъй като истината, поне така казват, винаги е конкретна.

Американският сатирик Джон Стюарт бе обявен преди години за най-влиятелния човек в САЩ (президентът Обама в тази класация зае едва 20-о място). В същото това време моят ирански колега, сатирикът Ибрахим Набави, се криеше от своите аятоласи някъде в Европа, като при това никак не държеше да се знае къде точно. В родината му вместо хонарари или поне уважение от страна на сънародниците, го чакаше бесилка.

А, ако го бяха открили в Европа – ножът на убиец. Иначе казано – мястото на сатирата в обществото директно ни показва какво е политическото устройство на това общество.

„Сатирата никога няма да спечели конкурс – писа великият Станислав Йежи Лец. – Защото в журитата заседават нейните обекти“. Но на мен ми провървя - с нищо не съм засегнал членовете на журито на конкурса, носещ името на Алеко Константинов. 

Колко хубаво, че не се познаваме!
Е, значи, след като си получа наградата, един ден с чиста съвест ще мога да дойда в прекрасния Свищов.
Ваш Виктор Шендерович“, пише в писмото си автора.

Писмото беше прочетено от Михаил Вешим по време на тържественото честване на 156  годишнината от рождението на Алеко Константинов, в салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ и бе прието с бурни аплодисменти от публиката.

Конкурсът се организира за поредна година от община Свищов, МФ „Алеко Константинов“ и вестник „Стършел“, а разказът на лауреата на тазгодишния международен конкурс бе публикуван във в-к „Стършел“ на 4 август 2018 година. Ето го и него: 

Международен конкурс „Алеко“
Виктор Шендерович, Русия
СВОБОДНА КОНКУРЕНЦИЯ

В офиса напористо влетя делови млад мъж и спря жената, която отваряше вътрешна врата, да влезе в някакво съседно помещение.
-    Здравейте – поздрави я той. – Аз съм представител на фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар.
-    Черен и сив какво?
-    Това нали е предизборния щаб?
-    Да.
-    А вие какво вършите в него?
-    Аз им готвя храната, пакетирам предизборните листовки, поливам цветята…
-    Лелче – прекъсна я нетърпеливо влезлият, - извикай някой грамотен, само че по-бързо, защото нямам време за празни  приказки.
Жената се провикна:
-    Павел Игнатиевич, имате посетител – и изчезна във вътрешното помещение. От там се показа Павел Игнатиевич.
-    Здравейте! – каза новодошлият.  – Аз съм от фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар. Резултатът е гарантиран на сто процента.
-    Може ли по-подробно?
-    За сивия или черния?
-    За черния. Ама да е абсолютно черен.
-    О, бъдете спокоен. Ще продължим пълно морално унищожение вашия конкурент.  Ще му създадем изключителна черна биография, придружена със свидетелства и документи. Детски онанизъм, кражби в училище, изнасилване в университета, шизофрения, членство в сектата Свидетели на Йехова, родоотстъпничество – както си изберете от тях.
-    А какви са цените?
-    От хиляда до сто хиляди.
-    Сто хиляди?
-    За сто хиляди компроматът се излъчва по централните вечерни новини на най-гледаните телевизии.
-    Съгласен съм, но само ако това бъде главната новина?
-    Можем да направим така, че в този ден да няма никакви други новини. Да се занимаван само с него. Но това струва двеста хиляди.
-    А ако поръчам всичко,  което изредихте – онанизъм, кражби, секта,изнасилване, родоотстъпничество, психясване, да му се стовари наведнъж? Така че да го унищожа веднъж завинаги!
-    Може. За един милион.
-    За милион? Това е несериозен разговор.
-    Нали искате да го унищожите веднъж завинаги?
-    Това искам, но … Момент – включва джиесема. – Ало! Стьопа, колко струва унищожаването на един човек? Да, физически, за колко може да пратиш някого в гробището! – Към посетителя: - Сега ще сравним цените. – В телефона: - Какво? Аха, разбрах, благодаря. – Изключва джиесема. Към посетителя: - Губите. За един милион мога да го унищожа завинаги без какъвто и да е пиар, и то заедно с целия му предизборен щаб. Царство им небесно.
-    Това е дъмпинг!
-    Това е пазар.
-    Добре, осемстотин.
-    Това е несериозен разговор.
-    А вие колко предлагате?
-    С всичко накуп?
-    Да!
-    Триста.
-    Това е несериозно. 
-    Триста, и то преко сила.
-    Тогава си тръгвам, отивам при него и след половин час онанизмът ще влезе във вашата биография.
-    Не!
-    Плюс зеленото знаме на исляма, което тайно сте закачил над леглото си в спалнята и няколко случая с педофилия над невръстни момиченца и момченца.
-    Не!
-    Да! Ще го чуете довечера в праймтайма на телевизионните новини.
-    Добре! Петстотин.
-    Освен това ще чуете за вашето блудство с бебенце и содомия с агънце сукалче.
-    Седемстотин хиляди и си стискаме ръцете.
-    Знаех си аз, че ще се разберем.
-    Обаче всичко това: ислямът, содомията и педофилията – също да му пришиете. Защото мръсници като него не бива да имат никакъв шанс в едни честни избори.

Превод: Румен Белчев