Виктор Шендерович е известен руски писател, драматург, сценарист, публицист, сатирик и журналист в родината си, който се отличава и като активен опозиционер, спрямо управляващите. Той спечели гласовете на журито в международния конкурс „Алеко“ с разказа „Свободна конкуренция“, в надпревара с 58 писатели от 14 страни.
Впечатляващи карикатури представи Йовчо Савов на Алековите дни в Свищов
Журито, с председател Деян Енев и членове: Михаил Вешим, Румен Белчев, Галя Константинова и Людмил Симеонов, избира разказа на Шендерович сред 96 други, заради това, че се доближава най-много до Алековата традиция, това споделиха оценяващите на пресконференция пред местните медии.
Започват Алековите дни в Свищов
За съжаление, тазгодишният лауреат в конкурса за къс хумористичен разказ „Алеко“ не успя да присъства лично на награждаването, но изпрати поздравително писмо към жителите на Свищов.
„Здравейте, приятели,
За съжаление в момента съм доста далеч от България и нямам никаква възможност да дойда във вашия град. Но все пак бих искал отдалеч да споделя с вас няколко мисли за сатирата, нейното място в обществото, а също и за конкурсите.
Ако си говорим за мястото на сатирата в съвременното общество, все пак първо се налага да си уточним географското разположение както на обществото, така и на сатирата, тъй като истината, поне така казват, винаги е конкретна.
Американският сатирик Джон Стюарт бе обявен преди години за най-влиятелния човек в САЩ (президентът Обама в тази класация зае едва 20-о място). В същото това време моят ирански колега, сатирикът Ибрахим Набави, се криеше от своите аятоласи някъде в Европа, като при това никак не държеше да се знае къде точно. В родината му вместо хонарари или поне уважение от страна на сънародниците, го чакаше бесилка.
А, ако го бяха открили в Европа – ножът на убиец. Иначе казано – мястото на сатирата в обществото директно ни показва какво е политическото устройство на това общество.
„Сатирата никога няма да спечели конкурс – писа великият Станислав Йежи Лец. – Защото в журитата заседават нейните обекти“. Но на мен ми провървя - с нищо не съм засегнал членовете на журито на конкурса, носещ името на Алеко Константинов.
Колко хубаво, че не се познаваме!
Е, значи, след като си получа наградата, един ден с чиста съвест ще мога да дойда в прекрасния Свищов.
Ваш Виктор Шендерович“, пише в писмото си автора.
Писмото беше прочетено от Михаил Вешим по време на тържественото честване на 156 годишнината от рождението на Алеко Константинов, в салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ и бе прието с бурни аплодисменти от публиката.
Конкурсът се организира за поредна година от община Свищов, МФ „Алеко Константинов“ и вестник „Стършел“, а разказът на лауреата на тазгодишния международен конкурс бе публикуван във в-к „Стършел“ на 4 август 2018 година. Ето го и него:
Международен конкурс „Алеко“
Виктор Шендерович, Русия
СВОБОДНА КОНКУРЕНЦИЯ
В офиса напористо влетя делови млад мъж и спря жената, която отваряше вътрешна врата, да влезе в някакво съседно помещение.
- Здравейте – поздрави я той. – Аз съм представител на фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар.
- Черен и сив какво?
- Това нали е предизборния щаб?
- Да.
- А вие какво вършите в него?
- Аз им готвя храната, пакетирам предизборните листовки, поливам цветята…
- Лелче – прекъсна я нетърпеливо влезлият, - извикай някой грамотен, само че по-бързо, защото нямам време за празни приказки.
Жената се провикна:
- Павел Игнатиевич, имате посетител – и изчезна във вътрешното помещение. От там се показа Павел Игнатиевич.
- Здравейте! – каза новодошлият. – Аз съм от фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар. Резултатът е гарантиран на сто процента.
- Може ли по-подробно?
- За сивия или черния?
- За черния. Ама да е абсолютно черен.
- О, бъдете спокоен. Ще продължим пълно морално унищожение вашия конкурент. Ще му създадем изключителна черна биография, придружена със свидетелства и документи. Детски онанизъм, кражби в училище, изнасилване в университета, шизофрения, членство в сектата Свидетели на Йехова, родоотстъпничество – както си изберете от тях.
- А какви са цените?
- От хиляда до сто хиляди.
- Сто хиляди?
- За сто хиляди компроматът се излъчва по централните вечерни новини на най-гледаните телевизии.
- Съгласен съм, но само ако това бъде главната новина?
- Можем да направим така, че в този ден да няма никакви други новини. Да се занимаван само с него. Но това струва двеста хиляди.
- А ако поръчам всичко, което изредихте – онанизъм, кражби, секта,изнасилване, родоотстъпничество, психясване, да му се стовари наведнъж? Така че да го унищожа веднъж завинаги!
- Може. За един милион.
- За милион? Това е несериозен разговор.
- Нали искате да го унищожите веднъж завинаги?
- Това искам, но … Момент – включва джиесема. – Ало! Стьопа, колко струва унищожаването на един човек? Да, физически, за колко може да пратиш някого в гробището! – Към посетителя: - Сега ще сравним цените. – В телефона: - Какво? Аха, разбрах, благодаря. – Изключва джиесема. Към посетителя: - Губите. За един милион мога да го унищожа завинаги без какъвто и да е пиар, и то заедно с целия му предизборен щаб. Царство им небесно.
- Това е дъмпинг!
- Това е пазар.
- Добре, осемстотин.
- Това е несериозен разговор.
- А вие колко предлагате?
- С всичко накуп?
- Да!
- Триста.
- Това е несериозно.
- Триста, и то преко сила.
- Тогава си тръгвам, отивам при него и след половин час онанизмът ще влезе във вашата биография.
- Не!
- Плюс зеленото знаме на исляма, което тайно сте закачил над леглото си в спалнята и няколко случая с педофилия над невръстни момиченца и момченца.
- Не!
- Да! Ще го чуете довечера в праймтайма на телевизионните новини.
- Добре! Петстотин.
- Освен това ще чуете за вашето блудство с бебенце и содомия с агънце сукалче.
- Седемстотин хиляди и си стискаме ръцете.
- Знаех си аз, че ще се разберем.
- Обаче всичко това: ислямът, содомията и педофилията – също да му пришиете. Защото мръсници като него не бива да имат никакъв шанс в едни честни избори.
Превод: Румен Белчев
Впечатляващи карикатури представи Йовчо Савов на Алековите дни в Свищов
Журито, с председател Деян Енев и членове: Михаил Вешим, Румен Белчев, Галя Константинова и Людмил Симеонов, избира разказа на Шендерович сред 96 други, заради това, че се доближава най-много до Алековата традиция, това споделиха оценяващите на пресконференция пред местните медии.
Започват Алековите дни в Свищов
За съжаление, тазгодишният лауреат в конкурса за къс хумористичен разказ „Алеко“ не успя да присъства лично на награждаването, но изпрати поздравително писмо към жителите на Свищов.
„Здравейте, приятели,
За съжаление в момента съм доста далеч от България и нямам никаква възможност да дойда във вашия град. Но все пак бих искал отдалеч да споделя с вас няколко мисли за сатирата, нейното място в обществото, а също и за конкурсите.
Ако си говорим за мястото на сатирата в съвременното общество, все пак първо се налага да си уточним географското разположение както на обществото, така и на сатирата, тъй като истината, поне така казват, винаги е конкретна.
Американският сатирик Джон Стюарт бе обявен преди години за най-влиятелния човек в САЩ (президентът Обама в тази класация зае едва 20-о място). В същото това време моят ирански колега, сатирикът Ибрахим Набави, се криеше от своите аятоласи някъде в Европа, като при това никак не държеше да се знае къде точно. В родината му вместо хонарари или поне уважение от страна на сънародниците, го чакаше бесилка.
А, ако го бяха открили в Европа – ножът на убиец. Иначе казано – мястото на сатирата в обществото директно ни показва какво е политическото устройство на това общество.
„Сатирата никога няма да спечели конкурс – писа великият Станислав Йежи Лец. – Защото в журитата заседават нейните обекти“. Но на мен ми провървя - с нищо не съм засегнал членовете на журито на конкурса, носещ името на Алеко Константинов.
Колко хубаво, че не се познаваме!
Е, значи, след като си получа наградата, един ден с чиста съвест ще мога да дойда в прекрасния Свищов.
Ваш Виктор Шендерович“, пише в писмото си автора.
Писмото беше прочетено от Михаил Вешим по време на тържественото честване на 156 годишнината от рождението на Алеко Константинов, в салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ и бе прието с бурни аплодисменти от публиката.
Конкурсът се организира за поредна година от община Свищов, МФ „Алеко Константинов“ и вестник „Стършел“, а разказът на лауреата на тазгодишния международен конкурс бе публикуван във в-к „Стършел“ на 4 август 2018 година. Ето го и него:
Международен конкурс „Алеко“
Виктор Шендерович, Русия
СВОБОДНА КОНКУРЕНЦИЯ
В офиса напористо влетя делови млад мъж и спря жената, която отваряше вътрешна врата, да влезе в някакво съседно помещение.
- Здравейте – поздрави я той. – Аз съм представител на фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар.
- Черен и сив какво?
- Това нали е предизборния щаб?
- Да.
- А вие какво вършите в него?
- Аз им готвя храната, пакетирам предизборните листовки, поливам цветята…
- Лелче – прекъсна я нетърпеливо влезлият, - извикай някой грамотен, само че по-бързо, защото нямам време за празни приказки.
Жената се провикна:
- Павел Игнатиевич, имате посетител – и изчезна във вътрешното помещение. От там се показа Павел Игнатиевич.
- Здравейте! – каза новодошлият. – Аз съм от фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар. Резултатът е гарантиран на сто процента.
- Може ли по-подробно?
- За сивия или черния?
- За черния. Ама да е абсолютно черен.
- О, бъдете спокоен. Ще продължим пълно морално унищожение вашия конкурент. Ще му създадем изключителна черна биография, придружена със свидетелства и документи. Детски онанизъм, кражби в училище, изнасилване в университета, шизофрения, членство в сектата Свидетели на Йехова, родоотстъпничество – както си изберете от тях.
- А какви са цените?
- От хиляда до сто хиляди.
- Сто хиляди?
- За сто хиляди компроматът се излъчва по централните вечерни новини на най-гледаните телевизии.
- Съгласен съм, но само ако това бъде главната новина?
- Можем да направим така, че в този ден да няма никакви други новини. Да се занимаван само с него. Но това струва двеста хиляди.
- А ако поръчам всичко, което изредихте – онанизъм, кражби, секта,изнасилване, родоотстъпничество, психясване, да му се стовари наведнъж? Така че да го унищожа веднъж завинаги!
- Може. За един милион.
- За милион? Това е несериозен разговор.
- Нали искате да го унищожите веднъж завинаги?
- Това искам, но … Момент – включва джиесема. – Ало! Стьопа, колко струва унищожаването на един човек? Да, физически, за колко може да пратиш някого в гробището! – Към посетителя: - Сега ще сравним цените. – В телефона: - Какво? Аха, разбрах, благодаря. – Изключва джиесема. Към посетителя: - Губите. За един милион мога да го унищожа завинаги без какъвто и да е пиар, и то заедно с целия му предизборен щаб. Царство им небесно.
- Това е дъмпинг!
- Това е пазар.
- Добре, осемстотин.
- Това е несериозен разговор.
- А вие колко предлагате?
- С всичко накуп?
- Да!
- Триста.
- Това е несериозно.
- Триста, и то преко сила.
- Тогава си тръгвам, отивам при него и след половин час онанизмът ще влезе във вашата биография.
- Не!
- Плюс зеленото знаме на исляма, което тайно сте закачил над леглото си в спалнята и няколко случая с педофилия над невръстни момиченца и момченца.
- Не!
- Да! Ще го чуете довечера в праймтайма на телевизионните новини.
- Добре! Петстотин.
- Освен това ще чуете за вашето блудство с бебенце и содомия с агънце сукалче.
- Седемстотин хиляди и си стискаме ръцете.
- Знаех си аз, че ще се разберем.
- Обаче всичко това: ислямът, содомията и педофилията – също да му пришиете. Защото мръсници като него не бива да имат никакъв шанс в едни честни избори.
Превод: Румен Белчев
