През 45- градусова жега, тайфун, комари и скорпиони трябваше да премине Антония Грозданова при посещението си в Мексико. Десетокласничката от Езикова гимназия "Проф. д- р Асен Златаров" бе единствената българка, участвала в международната експедиция "Пътят на Кацал". В продължение седем седмици дъщерята на заместник- кмета на старата столица Йордан Грозданов, съвместно със свои връстници от цял свят, изучава паметниците на културата на Мексико и Испания. Проектът "Пътят на Кацал" е създаден от Мигел де ля Куадро, с цел млади хора да опознават историята и традициите на определени места от бившата колониална империя, и да засилят интереса си към езика. "Въпреки, че вече е доста възрастен Мигел де ля Куадро често бе с нас и се радваше на огромна популярност в градовете, които посещавахме. Хората буквално го спираха по улиците и го поздравяваха за това което е направил", започна разказа си Антония Грозданова.
Общо 270 тинейджъри, родени през 1993 и 1994 г., от 54 държави са участвали в поредното издание на своеобразния сървайвър. Те са били екипирани с всичко необходимо от Кралство Испания, като задължително са носили само подарените им дрехи. Издръжката на всеки един от участниците е била 16 000 евро. Според правилата на експедицията те не са имали право да се свързват с близките си и за 45 дни Антония е разговаряла с родителите си само 4 пъти. Те от своя страна са можели да и изпращат по един имейл седмично, който е получавала разпечатан на хартия. На специален сайт близките на участниците в пътешествието са се информирали за това къде са децата им и какво правят. Младежите не са имали достъп до мобилни телефони и интернет.
"Още на летището във Веракрус разбрахме, че няма да е лесно. Посрещнаха ни жега, имаше дни в които живакът на термометъра сочеше 45 градуса над нулата, висока влажност на въздуха и голяма часова разлика. Предупредиха ни да внимаваме за опасни насекоми, змии и за прочутите мексикански комари, които са направо огромни. Една нощ вдигнаха под тревога лагера, защото командирът бе открил скорпион и започнахме да претърсваме багажа и палатките", разказа Антония Грозданова. Младите хора, сред които са преобладавали девойките, са били разделени в отряди от по 18 души, като великотърновката е била в една палатка с испанка и еквадорка, но най- много се е сближила с французойка и малтийка. В екипа е имало и момичета от Колумбия, Никарагуа, Аржентина, Доминиканската република и т.н.
"Събуждаха ни рано сутрин, като по мегафон ръководителят на експедицията обявяваше, че това ще бъде най- хубавия ден в живота ни и сме го чакали през всичките дни до този момент. После ни пускаше песнички по уредбата и започвахме да прибираме палатките и да почистваме района. След това или тръгвахме с автобус, или започваше преход. През целия ден и до късно вечерта посещавахме културни и исторически забележителности. После започвахме да изграждаме новия лагер и така всеки ден. Към края вече не вярвахме на обещанията за най- хубав ден. По време на конференциите дори заспивахме, защото това бе възможност да поседнем. За нас европейците бе трудно да свикнем и с мексиканската кухня. Хранеха ни тортиляс и томаляс, направени от царевично брашно, естествено обилно поляти с чили", разказва още Антония Грозданова.
Най- труден в Мексико е бил 25- километров преход през джунгла в района на Колемджа.
"Валеше непрекъснато дъжд и затъвахме до кръста в кал. Трябваше да преминаваме и през придошли реки, които на бродовете буквално ни заливаха до шията с вода. Когато стигнахме до края просто изхвърлихме дрехите си, защото не ставаха за нищо. Изминахме маршрута за 20 часа, с малки почивки. Тъй като в лагера нямаше баня пристигнаха коли на пожарната и навън ни окъпаха направо с маркучите. Това всъщност се случваше почти непрекъснато. В Мексико само няколко пъти сме се къпали в бани, когато спяхме в чувалите на пода на спортни зали. В единят случай това бе принудително, тъй като тайфун разруши лагера и цяла нощ командирите обикаляха да събират разпръснатите палатки, а нас ни отведоха да почиваме в спортния център", спомня си Антония Грозданова. Труден, но и доста емоционален е бил нощният преход от 28 км. по плажна ивица, по която са излизали редки видове морски костенурки, които могат да бъдат видени само там.
Въпреки, че е активна спортистка и има медали от държавни първенства по плуване и петобой, както и от турнири по водно спасяване, тя също е усещала огромна умора в определени моменти. Именно резултатите в спорта и учението са били определящи при избора на испанците на участниците в "Пътят на Кацал".
Антония, обаче не съжалява ни най- малко за пътешествието, защото се е докоснало до останките на една от най- древните цивилизации,тази на маите. Те са народ обитавал Южно Мексико, Гватемала, Белиз и части от Салвадор и Хондурас. Младежите са видели и са се качили на пирамидите построени от маите преди векове. Посетили са древните градове Чиченица, Изамел и Кампиече.
Влезли са в храмовете и са научили много интересни неща.
"Все още има хора, които говорят езика на маите и пазят традициите им. На пазарите дори ни казваха, че ако кажем нещо на древният език ще ни продадат по- евтино. Те наистина са били доста жестоки, защото са принасяли в жертва на боговете на царевицата, която е издигната в култ, дори загубилите игрите с топка. Разказаха ни, че светът няма да свърши през 2012 г., както се интерпретира в нашумелия филм, а в същност започва нова епоха, според календара на маите", споделя впечатленията си ученичката в Езикова гимназия. Естествено тя си е купила сувенири с магнетичните маски на маите. Внимавала е обаче с покупките, защото двайсеткилограмовата раница с багажа си я е носила лично по време на преходите. В последния ден от престоя в Мексико домакините организирали страхотен купон на плажа в Канкун за гостите си.
След това пътешествениците се прибрали в Мадрид за следващите три седмици на испанска територия, където посетили градовете Кадис, Ла Коруня, Мерида, Авиля и разбира се Сантяго де Компостеля. Това е главния град на испанската автономна провинция Галисия. В местната катедрала се съхраняват мощите на апостол Яков. Там завършва прочутия най- древен поклоннически маршрут, тръгващ от Южна Франция и продължаващ 800 километра. Експедицията преминала трийсетина километра, през планински район от пътя на пилигримите, които от хилядолетие всяка година вървят да гроба на апостол Яков в Сантяго де Компостеля, за да получат пълна индулгенция. Тази година пристигането на участниците в "Пътят на Кацал" съвпаднало с празника на града и на площада пред катедралата великотърновката стояла съвсем близо до испанският крал Хуан Карлос.
Без премеждия не минало и на испанска територия или по скоро на борда на фрегатата "Галисия", с която младежите обиколили крайбрежието и посетили Лисабон. Огромна вълна ги ударила по време на плаването и след като ги съборила на палубата повредила фотоапаратите и отнесла очилата на много от тях.
"Всички загубихме доста вещи по време на това пътуване, но пък намерихме нови приятели и научихме много нови неща. След 45 дни говорене на испански със сигурност овладяхме езика много повече отколкото ако го учех само от учебниците", завършва Антония Грозданова.
Чуйте част от нейният разказ в звуковия файл.
