Община В. Търново започва процедура за придобиване на частица от мощите на Света Петка Търновска, съобщи кметът Даниел Панов. Подкрепа оказват великотърновската митрополия и изпълняващият длъжността посланник на България в Румъния Александър Филипов. В момента мощите на светицата се пазят в румънския град Яш, с който В. Търново има споразумение за сътрудничество.
Чуйте още по темата от Даниел Панов в звуковия файл.
Света Петка е живяла през втората половина на Х век във византийска Тракия. Родното и място е селището Епиват. Канонизирана е през ХІІ век, заради отказа си от земно богатство и отшелнически подвизи.
След битката при Клокотница, на 9 март 1230 г., цар Иван Асен ІІ изискал мощите и от Латинската империя и ги пренесъл тържествено в столицата Търново. Още по негово време било съставено българско житие на преподобната, като бил написан и разказ за пренасянето на нетленното и тяло в Търново. Най- големият връх в увековечаването на Света Петка обаче е сътвореното от Свети Патриарх Евтимий нейно житие. След падането на Търново под турска власт през 1393 г. мощите на Света Петка, наричана вече Търновска или Българска, били измолени от султан Баязид от владетеля на видинското царство- Константин ІІ Асен, син на Иван Срацимир и пренесени във Видин. Там остават до 1397 г., когато Баязид превзема града и ги подарява на друг свой васал- сръбският княз Стефан Лазаревич. Мощите на светицата пребивавали в Белград до 1521 г., след което заминали за Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила мощите, по молба на молдовския княз Василий Лупу, в столицата му Яш. Там се пазят и днес в църквата "Три светители".
Сред миряните има разспространена и друга версия за пътя на най- титулованата балгарска светица до румънския град. Според нея костите се местят във Видин, за да се бъдат спасени от поробителите. Когато турците превземат града са дадени на сърбите да ги съхраняват до отблъскване на неприятеля. Сърбите обаче имали голям дълг към власите и решили да го уредят срещу мощите.
Днес Даниел Панов е подписал официалните писма до Светия синод на Румъния и кмета на Яш, с които е поискал частица от мощите и се надява, ако не за празника на В. Търново 22 март, то поне за деня на светицата 14 октомври реликвата да е в старата столица.
