Като коледен подарък приемат в Горна Оряховица, че именно техният суджук е първият български продукт с географски патент за пазара на Европейския съюз.
На 21 декември с регламент на Европейската комисия "Горнооряховски суджук" беше приет за българско защитено географско указание. От тук нататък на практика той ще може да се произвежда само на територията на Горна Оряховица от три фирми, основали преди години сдружение "Раховец- 2007". Именно те защитиха патента пред Брюксел, като борбата им продължи близо три години.
Горнооряховски суджук се произвежда със сигурност поне от 1538 година, разказа Румяна Добрева, собственичка на една от фирмите. Тогава известният Рустем паша, на път за Цариград, се отбил да пренощува в Горна Оряховица. Пашата бил толкова впечатлен от вкуса на непознатия за него до този момент суджук, че поискал да му дадат да отнесе от него и на султана. Той пък бил толкова възхитен, че издал специален ферман, с който към земите на село Раховиче прибавил и съседните земи на днешна Долна Оряховица, Лясковец и Арбанаси и ги подарил на Рустем паша, заедно с данъците от производство на суджуци.
В книгата си "Горнооряховски суджук" уредникът на историческия музей в града- Елза Гарабедян цитира писмени извори от 1820 г., според които синът на Мирчо войвода- касапинът Цоньо, работил на прочутия в града Сърпазар и правел емблематичния суджук от биволско месо. Елза Гарабедян разказва още, че през 19- ти и 20- ти век в Горна Оряховица се произвеждали два вида суджук - "Сара" и "Смарлама". Първият се приготвял само от най- хубавото и вкусно месо, а във втория към месото се прибавяли още лой и изрезки.
"Характерното за истинския горнооряховски суджук е, че той е само от говеждо месо. При това животните се хранели и отглеждали по специален начин, за да се угоят и за да стане месото им крехко и вкусно. Животните се колели в т.нар. салхани. След това месото не се мелело с машинка, а се кълцало с касапски сатър и се пълнело не с фуния, а с обикновена турска керемида.
През 19-и век освен традиционния суджук, имало и с канела, с лук, с бял и черен пипер. Цената му била три гроша оката. Суджукът обикновено се произвеждал през есента - от август до ноември. От запазените в музея търговски тефтери от онова време се вижда, че за тези 4 месеца в Горна Оряховица се произвеждали около 40- 50 тона суджук.
През 1861 г. „Горнооряховският суджук" на местния производител и търговец Михаил Николов е отличен с медал от международното изложение в Торино, Италия. Австро-унгарският етнограф Феликс Филип Каниц описва в книгата си „Дунавска България и Балканът" (1882) традициите на горнооряховчани, свързани със соватчийството (добив на месо и производство на суджуци.
Празникът на „Горнооряховския суджук" бе възстановен през 2007 г. и се провежда на 27 май в навечерието на Деня на града. В миналото празникът се е наричал „Варакосване". Името му идва от увитите с варак рога на биволите, които заедно с касапите и месопродавците, са участвали в празничното шествие. В наши дни на тържеството се събират хиляди хора и изяждат от три до пет тона Горнооряховски суджук.
"Където и да кажа от кой град съм винаги ме питат- горнооряховски суджук носиш ли. Това си е наша емблема и трябваше да се направи необходимото за съхраняване на традициите", категорична бе Румяна Добрева. Близо три години е продължила борбата на сдружението за защита на патента. С основна заслуга е д-р Емилия Агатова- главен консултант на сдружението. Събраните над 600 страници документи в подкрепа на произхода на продукта са преведени на няколко езика, като сред основните аргументи разбира се е бил ферманът на Сюлейман Великолепни- първият писмен документ, доказващ къде се прави Горнооряховски суджук.
С решението на Европейската комисия след 11 януари само трите фирми в сдружение "Раховец- 20007" ще могат да произвеждат суджука. Той се прави от месо и подправки, без овкусители и консерванти, по класическата рецепта, с период на зреене 20- 25 дни, което го отличава от другите суджуци, обясни още Румяна Добрева. Тя е на мнение, че в България всички трябва да се гордеят от факта, че страната ни е защитила правото само тя да прави даден продукт.
Останалите фирми в бранша могат да си произвеждат суджук, но той да си е по тяхна рецепта и с друго име. На въпроса какво ще правят, ако се появи етикет с надпис "суджук по горнооряховски" например, тя отговори, че само у нас могат да стават подобни заигравки с тирета, промяна на словоред и т.н. и никъде на друго място по света хората не дръзват да се занимават с такива щуротии.
Чуйте повече от Румяна Добрева в звуковия файл.
