Археологическите разкопки в римския град Нове край Свищов приключиха с интересни находки. Три бронзови статуетки, които нямат аналог до момента, са открили археолозите от българо-полската експедиция, която работи на обекта от началото на юли до 15 октомври. Великотърновският археолог доц. Павлина Владкова е зам. ръководител на българския екип и проучва Нове от няколко десетилетия. И това лято тя работи в една от най-големите сгради в римското селище - резиденцията, която е ситуриана западно от лагера и е извън крепостните стени. Заедно с нея копае младият археолог от Историческия музей в Свищов Марин Маринов.
При разкопките в тази резиденция археолозите се натъкнали на статуетка, която изобразява негърска маска на артист. Била е накрайник и това личи по двата отвора в долната част и в задната част. Става дума за изключително прецизна и фина изработка на майстори от местните ателиета около военния лагер, посочи доц. Владкова. Другите две статуетки са на сенатори или висши административни лица. Има следи, че са били залепени за стената, вероятно в ларариум – домашно светилище. Култът към обожествяване на предците и към домашния дух е доста специфичен и силен в Римската империя”, обяснява доц. Павлина Владкова. Статуетките, които са великолепни образци на бронзовата пластика и гордост за всеки музей, са датирани към средата на II век.
Над хиляда са движимите находки, намерени през този археологически сезон на Нове. Това са множество монети, керамика, фрагменти от стъклени съдове, части от мраморни стенни облицовки и мазилки. Една тухла с печат от работилницата на Марк Аврелий е обаче сред най-интересните находки. „В Нове тухлите с печат са много, но обикновено печатът е на Първи италийски легион. Тази е от работилница на Марк Аврелий, това се чете на първия ред, за съжаление вторият е размазан. Досега работилница на Марк Аврелии не е известна нито от римските провинции, нито по българските земи. Вероятно тухларната е била в Долна мизия или край Нове, а може и дори в самото Нове. Но тухлата е единствена засега такава открита”, уточнява доц. Владкова.
Много интересни са и фрагментите от стъклени съдове, защото те са местни. Внос са от римските или от източните провинции. Сред находките има и глазирана керамика с кафяв орнамент, която също е вносна и е изключителна археологическа рядкост.
Резиденцията представляла голям архитектурен комплекс със сложен план и много строителни периоди. Културният пласт е на четири метра дълбочина. „Този комплекс е създаден през II в. През II-III в. е най-представителният му период. След това през IV в. там отново има голяма постройка, която вече не е резиденция. V в. е калова сграда. Тогава Нове е столица на готите и има разкрит некропол със 117 погребения. В VI в. вече тази сграда е християнска. На територията й доц. Владкова е разкрила и три помещения, свързани с отоплителна инсталация, изградена от кръгли тухли, които са изключителна рядкост. Тези помещения са били измазани с цветни мазилки, с богата палитра от цветове, растителни и геометрични мотиви. Третото помещение вероятно е свързано с голяма баня. То е с размери 18,50 на 8 метра и също е с подово отопление. Археолозите са успели да проследят канала, който води към пещта, откъдето се извършва отопляването на сградата.
В огромната резиденция някога са били посрещани цивилни гости – императори, видни търговци, сенатори, висши религиозни лица. Император Хадриан например може да е преспивал тук. Има писмени сведения, че е посещавал Тракия и Нове в периода 132-136 г. Може император Каракала да е идвал, както и Ептимий Север, коментира доц. Владкова. Идеята е тази сграда да бъде възстановена и показана в най-представителния й период от 2-3 в. когато е резиденция. Има изготвен проект на Община Свищов за 2 млн.лв., внесен в Министерството на културата, за кандидатстване по Норвежката програма.
Четири екипа са работили на Нове това лято. Вторият български екип е проучвал западна порта, в която вече е имало разкопки през 70-те г. на миналия век. Българо-полската експедиция копае в Нове от 1960 г. без прекъсване. И тази година тук са проучвали двата екипа на проф. Петър Дичек от Варшава и на проф. Тадеуш Сарновски от Познан. Археолозите от Варшава проучват голям комплекс, разположен до щаба на легиона, където се предполага, че се намират казармите и други сгради, свързани с Първа кохорта, която е най-важната в Първи италийски легион. Археолозите от Познанския университет работят по укрепителната система на римския лагер в северната и южната част. Целта им е откриване на най-ранния строителен период от съществуването на военния лагер, времето на дървено-земните кули и последните години на I в., точно преди каменното строителство.
35 000 лв. са отпуснати от Министерството на културата за разкопки тази година само за двата български обекта. С част от средствата разкритите сгради вече са зазимени и защитени до следващото лято.
