Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Всъщност великият акт е едно успешно продължение на всички национално-освободителни борби на българите. Затова след постигането и на Съединението на 6 септември 1886 година, усилията на българския политически елит се насочват именно към обявяване на независимост. Повече за паметната дата и за това как се е отбелязвала в миналото ни разказва главният уредник в отдел "Нова и най-нова история" в Регионалния исторически музей в старата столица Тодорка Недева.
Г-жо Недева, бихте ли разказали за нашите читатели някои интересни и не много известни факти, свързани с датата 22 септември?
За нас е висока чест и историческа привилегия фактът, че случилото се на 22 септември 1908 г. в града на Асеневци влиза в историята под името “Търновски акт”. Осъществяването му се свързва със символите на българщината - храма “Св. 40 мъченици” и средновековната крепост Царевец, защото, както сочат архивите, те са „свидетели и участници във величави моменти от националната ни история”. Обявяването на българската Независимост като важен държавно-политически акт намира своето място в историческата памет на великотърновци, за което свидетелстват честванията, посветени на бележитото събитие. Интересно е да се знае, че осъзнавайки изключителната значимост на събитието за по-нататъшното развитие на българската държава и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него, търновската общественост полага основите на честването непосредствено след 22 септември 1908 година. Само три дни след акта на редовната си сесия Градският общински съвет начело с кмета Иван Вителов одобрява и гласува предложенията на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Ст. Георгиев живописните улици „Фердинанд”, „Съборна” и „Митрополска” да се преименуват на ул. „Цар Фердинанд I”, а ул. „Булевард” – на ул. „22 Септември”. Между другото през 1908 година улицата се нарича „22 септември“ по датата, на която е провъзгласена българската независимост, а сега тя носи името „Независимост“. Така, на практика, с преименуването на тези улици, се извършва първото ознаменуване на историческото събитие не само в старата столица, но изобщо в България. Това е и първият случай в новата история на България, в който едно историческо събитие намира своята адекватна историческа оценка още в момента, в който се случва. Болярите остават удовлетворени от местното начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаване на паметната дата 22 септември. Затова търновският лесничей предлага да се избере подходящо място в града за залесяване, което „во веки веков да напомня на българите за това, що е станало в старопрестолнината”. В извънредна сесия на 1 декември 1908 г. общинските съветници одобряват предложението и преценяват, че най-подходящ за целта е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града и е достъпен за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековната столица Търново. На 22 и 23 септември 1909 г. във Велико Търново се провеждат и първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна достолепност и пищност, отговарящи на значимостта на събитието. За целта Общинският съвет гласува сумата от 1 800 лв. От тях се предвиждат по 200 лв. за направата на арка и павилион на Царевец; 800 лв. за купуване на флагове, гирлянди, осветление (фенери, факли); 200 лв. за файтони, предназначени за официалните лица и 400 лв. за други разходи, необходими за празничното отбелязване на бележитата дата. Рекапитулацията на изразходваните средства сочи, че в крайна сметка използваната сума възлиза на 3 500 лева. Между другото търновци остават много впечатлени от начина, по който се ознаменува първата годишнина и затова те подсещат местната община да излезе с инициативата националните чествания за българската независимост за в бъдеще да се извършва тук в старата българска столица Велико Търново. Затова на 4 ноември 1909 година Градският общински съвет отправя, към 14-то Обикновено народно събрание, искане за отпускане на ежегодна субсидия в размер на 30 000 лева, която да се използва за организиране на националните тържества. Сред тях изпъква преди всичко честването на Независимостта. В писмената си обосновка общинските съветници заявяват искрената си убеденост, че отбелязването на първата годишнина от обявяването на бележитото събитие е само началото на „вълнуваща и запомняща се поредица от празненства, чиито център и в бъдеще ще бъде старопрестолно Търново”, тъй като тук за първи път се прочита манифеста и на практика България за първи път става независима и равноправна страна, заедно с останалите европейски държави. За съжаление това не се случва и едва през 1998 година Народното събрание приема честванията на Независимостта отново да бъдат част от Националния календар на българите. За наша чест и радост, от тогава до сега, ние отбелязваме тази паметна не само за Велико Търново, но и за цяла България дата именно в старата българска столица Търновград.
Как болярите са отбелязвали тази бележита дата в миналото?
22 септември винаги се е отбелязвал по изключително пищен и тържествен начин. Например по време на първата годишнина тук пристига царското семейство - цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и представители на Министерският съвет, които в много тържествена обстановка отбелязват на крепостта „Царевец“ и в Преображенския манастир провъзгласяването на българската Независимост. Крепостта „Царевец“ е била украсена с арки, вечерта се е провело факелно шествие, в което е участвало цялото търновско гражданство. Дори спомените на очевидци и участници сочат, че градът тогава е приличал на приказно украсен замък. Всички са се радвали и са поздравявали владетеля за първата годишнина. През следващите годишнини търновци също са се подготвяли по достоен начин за честването на независимостта. Още през предходния ден всички търновски улици, особено главната, са се украсявали с много цветя и зеленина, пускали са се цветните черги, националния трибагреник се е развявал по балконите, поставяли са се тържествени цветни арки за украсяване на крепостта и т.н. През различните години са се поставяли много паметни знаци, свързани със събитието като един от тях е лъвът пред Царевец. Били са построени специални павилиони, посветени на Независимостта – павилион „Цар Калоян“ и павилион „Независимост“, които са разрешени по време на археологическите разкопки на крепостта в един далеч по-късен период от време. Поставяли са се паметни знаци и в други места от града. Например по посока на гарата на скалата има специално изсечен надпис, който също е свързан с провъзгласяването на българската независимост; поставена е паметна плоча над олтара на църквата „Св. 40 мъченици“ през 1912 година, свързана с 25-та годишнина от възкачването на Фердинанд на престола и провъзгласяването на независимостта. Така, че с тези паметни знаци, арки и паметни шествия, търновци са почитали тази паметна дата за целия български народ.
Има легенда за улица „Независимост“, която гласи, че именно на нея е живяла болярка, в която Фердинанд се е влюбил. Има ли нещо вярно в това?
Да, на тази улица действително е живяла търновка, която царят определено е харесвал, но това няма специално отношение към провъзгласяването на Независимостта или с кръщаването на улицата.
Има ли в Регионалния исторически музей снимков материал от честванията на Независимостта през годините?
Във Фонда на музея се пазят снимки както от самата паметна дата 22 септември 1908 година, така и от честванията през различните години. Особено интересни са снимките от 1909 година, когато е отбелязана първата годишнина от провъзгласяването на българската Независимост. Имаме и снимки, на които са увековечени трайните паметни знаци, които са предимно на крепостта Царевец. Много интересен е и преписа на Манифеста, който се съхранява в Регионалния исторически музей. За съжаление в момента експозицията е затворена поради обновяване, но това е един много ценен документ, който на практика има стойността на оригиналния Манифест.
Г-жо Недева, бихте ли разказали за нашите читатели някои интересни и не много известни факти, свързани с датата 22 септември?
За нас е висока чест и историческа привилегия фактът, че случилото се на 22 септември 1908 г. в града на Асеневци влиза в историята под името “Търновски акт”. Осъществяването му се свързва със символите на българщината - храма “Св. 40 мъченици” и средновековната крепост Царевец, защото, както сочат архивите, те са „свидетели и участници във величави моменти от националната ни история”. Обявяването на българската Независимост като важен държавно-политически акт намира своето място в историческата памет на великотърновци, за което свидетелстват честванията, посветени на бележитото събитие. Интересно е да се знае, че осъзнавайки изключителната значимост на събитието за по-нататъшното развитие на българската държава и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него, търновската общественост полага основите на честването непосредствено след 22 септември 1908 година. Само три дни след акта на редовната си сесия Градският общински съвет начело с кмета Иван Вителов одобрява и гласува предложенията на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Ст. Георгиев живописните улици „Фердинанд”, „Съборна” и „Митрополска” да се преименуват на ул. „Цар Фердинанд I”, а ул. „Булевард” – на ул. „22 Септември”. Между другото през 1908 година улицата се нарича „22 септември“ по датата, на която е провъзгласена българската независимост, а сега тя носи името „Независимост“. Така, на практика, с преименуването на тези улици, се извършва първото ознаменуване на историческото събитие не само в старата столица, но изобщо в България. Това е и първият случай в новата история на България, в който едно историческо събитие намира своята адекватна историческа оценка още в момента, в който се случва. Болярите остават удовлетворени от местното начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаване на паметната дата 22 септември. Затова търновският лесничей предлага да се избере подходящо място в града за залесяване, което „во веки веков да напомня на българите за това, що е станало в старопрестолнината”. В извънредна сесия на 1 декември 1908 г. общинските съветници одобряват предложението и преценяват, че най-подходящ за целта е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града и е достъпен за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековната столица Търново. На 22 и 23 септември 1909 г. във Велико Търново се провеждат и първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна достолепност и пищност, отговарящи на значимостта на събитието. За целта Общинският съвет гласува сумата от 1 800 лв. От тях се предвиждат по 200 лв. за направата на арка и павилион на Царевец; 800 лв. за купуване на флагове, гирлянди, осветление (фенери, факли); 200 лв. за файтони, предназначени за официалните лица и 400 лв. за други разходи, необходими за празничното отбелязване на бележитата дата. Рекапитулацията на изразходваните средства сочи, че в крайна сметка използваната сума възлиза на 3 500 лева. Между другото търновци остават много впечатлени от начина, по който се ознаменува първата годишнина и затова те подсещат местната община да излезе с инициативата националните чествания за българската независимост за в бъдеще да се извършва тук в старата българска столица Велико Търново. Затова на 4 ноември 1909 година Градският общински съвет отправя, към 14-то Обикновено народно събрание, искане за отпускане на ежегодна субсидия в размер на 30 000 лева, която да се използва за организиране на националните тържества. Сред тях изпъква преди всичко честването на Независимостта. В писмената си обосновка общинските съветници заявяват искрената си убеденост, че отбелязването на първата годишнина от обявяването на бележитото събитие е само началото на „вълнуваща и запомняща се поредица от празненства, чиито център и в бъдеще ще бъде старопрестолно Търново”, тъй като тук за първи път се прочита манифеста и на практика България за първи път става независима и равноправна страна, заедно с останалите европейски държави. За съжаление това не се случва и едва през 1998 година Народното събрание приема честванията на Независимостта отново да бъдат част от Националния календар на българите. За наша чест и радост, от тогава до сега, ние отбелязваме тази паметна не само за Велико Търново, но и за цяла България дата именно в старата българска столица Търновград.
Как болярите са отбелязвали тази бележита дата в миналото?
22 септември винаги се е отбелязвал по изключително пищен и тържествен начин. Например по време на първата годишнина тук пристига царското семейство - цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и представители на Министерският съвет, които в много тържествена обстановка отбелязват на крепостта „Царевец“ и в Преображенския манастир провъзгласяването на българската Независимост. Крепостта „Царевец“ е била украсена с арки, вечерта се е провело факелно шествие, в което е участвало цялото търновско гражданство. Дори спомените на очевидци и участници сочат, че градът тогава е приличал на приказно украсен замък. Всички са се радвали и са поздравявали владетеля за първата годишнина. През следващите годишнини търновци също са се подготвяли по достоен начин за честването на независимостта. Още през предходния ден всички търновски улици, особено главната, са се украсявали с много цветя и зеленина, пускали са се цветните черги, националния трибагреник се е развявал по балконите, поставяли са се тържествени цветни арки за украсяване на крепостта и т.н. През различните години са се поставяли много паметни знаци, свързани със събитието като един от тях е лъвът пред Царевец. Били са построени специални павилиони, посветени на Независимостта – павилион „Цар Калоян“ и павилион „Независимост“, които са разрешени по време на археологическите разкопки на крепостта в един далеч по-късен период от време. Поставяли са се паметни знаци и в други места от града. Например по посока на гарата на скалата има специално изсечен надпис, който също е свързан с провъзгласяването на българската независимост; поставена е паметна плоча над олтара на църквата „Св. 40 мъченици“ през 1912 година, свързана с 25-та годишнина от възкачването на Фердинанд на престола и провъзгласяването на независимостта. Така, че с тези паметни знаци, арки и паметни шествия, търновци са почитали тази паметна дата за целия български народ.
Има легенда за улица „Независимост“, която гласи, че именно на нея е живяла болярка, в която Фердинанд се е влюбил. Има ли нещо вярно в това?
Да, на тази улица действително е живяла търновка, която царят определено е харесвал, но това няма специално отношение към провъзгласяването на Независимостта или с кръщаването на улицата.
Има ли в Регионалния исторически музей снимков материал от честванията на Независимостта през годините?
Във Фонда на музея се пазят снимки както от самата паметна дата 22 септември 1908 година, така и от честванията през различните години. Особено интересни са снимките от 1909 година, когато е отбелязана първата годишнина от провъзгласяването на българската Независимост. Имаме и снимки, на които са увековечени трайните паметни знаци, които са предимно на крепостта Царевец. Много интересен е и преписа на Манифеста, който се съхранява в Регионалния исторически музей. За съжаление в момента експозицията е затворена поради обновяване, но това е един много ценен документ, който на практика има стойността на оригиналния Манифест.
