Хандбалистката на "Етър- 64" Станислава Димитрова бе избрана за най- добър млад спортист на В. Търново. Тя изпраща успешна година, в която стана шампионка на страната с женския тим на клуба от старата столица и бе избрана за най- добър състезател на Междуконтиненталното първенство в Мексико.
- Станислава, след третото място миналата година, сега си първа. Как приемаш този избор?
- Много съм благодарна. Благодаря на моите треньори, на целия град, на Общината и на хората, които ме подкрепяха. Изпитвам едно голямо щастие и това е голям успех за мен.
- Как оценяваш изминалата 2013 г. за теб?
- Като много успешна за мен и за нашия отбор. Станахме за пореден път шампионки на страната при жените, което ни донесе голямо щастие.
- Разкажи малко повече за Междуконтиненталното първенство в Мексико, което на практика ти донесе това признание...
- Състезавахме се с много добри отбори – Тайланд, Канада, Конго, Австралия, които представяха всички континенти, а България представяше Европа. Показахме, че българският хандбал още съществува. Представихме се достойно – взехме купата и я донесохме в България.
- Ти беше избрана за най-полезен състезател и влезе в идеалния отбор на света...
- Бях много щастлива и затова. Благодаря на хората, които ме подкрепиха и там за признанието „най-полезен състезател” и в „златната седмица”.
- Как видя момичетата от другите отбори, имаше ли някои, които те впечатлиха?
- Да, например Конго бяха много добри, бързи и атлетични, представителки на друга раса. Канадките също бяха много силни. Като цяло всички бяха много добри.
- Разкажи малко повече за себе си, как започна с хандбала?
- Моята майка е била хандбалистка и тя ме заведе за първи път в залата. Нейната бивша треньорка й каза да ме доведе и тя го направи. Бях в трети клас, когато започнах да играя и това продължава вече доста години. В Шумен съм работила с Божидарина Лозанова, а тук мои треньори бяха Зоя Стефанова и в момента Йонка Генчева. Благодаря на всички тях за това, което съм постигнала, защото без тях нямаше да постигна нищо.
- Докъде искаш да стигнеш в хандбала?
- До най-високата цел. Донякъде, където мога да се развивам.
- Къде смяташ, че можеш да продължиш – в националния отбор, в чужбина, в друг клубен тим?
- Живот и здраве да е, всичко с времето си. Не мога да кажа отсега напред за годините.
- Как съчетаваш училището с хандбала?
- Ами мисля че добре. Аз уча в СОУ „Емилиян Станев” и мисля, че успявам да го съчетавам.
- Предстои ти да бъдеш абитуриентка, очертава ти се малко по-наситена година?
- Да, очертава ми се малко по-натоварена година, но се надявам, че ще се справя с всичко това.
- Как гледат съучениците ти на твоята кариера, на отсъствията ти за лагери и мачове с националния отбор?
- Искам да кажа, че моите съученици много ме подкрепят. Дори и за анкетата „Спортист на годината” много ме подкрепяха, за което им благодаря.
- Какво правиш в свободното си време извън хандбала и училище?
- Обичам да се разхождам и да бъда с приятелите си.
