Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание

Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание / Дарик нюз
Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
71827
Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
  • Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
  • Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание

Парламентарният звънец, укротявал страстите в Учредителното събрание през 1879 г. във Велико Търново, прозвуча отново днес в същата зала. Със звъна му бе дадено началото на публичната лекция на професора по история Петко Петков на тема „135 години Търновска конституция”, с която Регионалният исторически музей в старата столица отбелязва годишнината от приемането на първата българска конституция.

Звънецът е изработен в Персия през XV век. Направен е от медна сплав и на него е гравирана година от мюсюлманското летоброене, равняваща се на 1474 г. след Христа и текст: "Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене". Звънецът е донесен в Учредителното събрание от мюсюлманското училище в Търново, за да може председателят му екзарх Антим І да въдворява ред в залата, разказа директорът на музея Иван Църов, който обясни и че масата, върху която е подписана конституцията е донесъл от дома си Петко Славейков.

Повече от Иван Църов в първия звуков файл.

Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
netinfo

Проф. Петко Петков удари звънеца цитирайки слова на Антим І и Софроний Врачански.

Чуйте ги във втория звуков файл.

С Търновската конституция българите са знаели не само да искат най- доброто за времето си, но и са заложили перспектива за неговото прилагане във времето, добави проф. Петков.

„Такава визия за своето държавно устройство и бъдеще нямат много народи по това време”, каза той. По думите му, когато днес говорим за промени в конституцията трябва да си отговорим на един много важен въпрос и той е дали настоящият ни елит би могъл да се обедини около обществен консенсус, който отговаря на народното мнение.

„Ние българите трябва да имаме листа от национални паметни дни и в нея да бъде вписани датите на приемането на Търновската конституция, когато е сключен първия ни обществен договор-16 април и на избора на княз Александър І- 17 април, защото без княз няма държава и това е исторически важен факт, а не монархическо увлечение, призова още професор Петко Петков.

Файл

Сред гостите на лекцията бяха Великотърновският митрополит Григорий, заместник- кметът Ганчо Карабаджаков, много граждани, студенти и музейни работници.