Успешна 2013 година изпрати великотърновският алпийски клуб „Трапезица 57”. Състезателите му по катерене спечелиха куп шампионски титли на страната, а организираната експедиция до първенеца на Африка връх Ухуру в планината Килиманджаро се увенча с успех. Естествено, логично възниква въпросът коя ще е следващата цел на алпинистите. По нормално стечение на обстоятелствата председателят на клуба Боян Димов е и шеф на планинските спасители във В. Търново, чиято дейност е винаги актуална.
- Г-н Димов, това, че тази зима все още няма сняг, прави ли планината по-безопасна?
- Планината никога не бива да се подценява. В града нещата изглеждат лесни - няма сняг, хайде да отидем, но не е точно така. Наскоро обиколих Троянския и Тетевенския балкан и трябва да ви каже, че от хижа „Плевен” към връх Ботев изкачването е възможно само с котки. Снегът е страшно малко, уплътнен е и стъпиш ли с неподходящи обувки, подхлъзването е неизбежно. Искам да посъветвам хората да излизат в по-ниските части на планината подходящо облечени и да помислят какво слагат в раниците. Срещали сме хора с торбички с консерви и буркани. Преди време ходихме да спасяваме една група навръх Нова година. Бяха тръгнали с маратонки и без да си уточнят маршрута. По пътя бяха изоставили консерви и портокали, толкова им е дотежало в един момент. Затова не забравяйте, че в планината времето бързо се променя, а температурите падат под нулата. Когато тръгвате, обаждайте се до хижата, в която отивате, кога би трябвало да сте там, за да може, в случай че се забавите, да се предприемат веднага мерки. Много е важно в групата да има човек, който е минавал маршрута или поне е добре запознат с него - сега има много добри карти. В по-ниските части, когато няма сняг и е сухо, може да се ползват и летните маркировки, но над 1500 метра е задължително да се движите по зимните. Все пак е зима в планината.
- Какъв район на действие обхваща тактическият план за охрана на Планинската спасителна служба - В. Търново?
- Базата ни е самостоятелна сграда над хижа „Грамадлива”, която разполага с дванайсет легла и медицински кабинет. Започнахме с наши сили и с подкрепата на БЧК и някои фирми ремонт и през миналата година подобрихме кухненското помещение. В тази база през зимния сезон в почивните и празничните дни даваме дежурства, там се съсредоточаваме, когато трябва да действаме. Обхващаме района от гара Кръстец надолу към Вонеща вода и от там до язовир „Йовковци”, Дрента и Тодювци и хижа „Ботура”, която вече не съществува. Обслужваме и скалните масиви около В. Търново - местността Устето над река Янтра и скалните масиви над Преображенския манастир и „Света Троица”. Можем да действаме и в други райони, ако е необходимо.
- Как действате?
- Отрядът е съставен от 12 души активни хора, готови да действат в случай на нужда. През цялото време сме в положение на готовност. При подаден сигнал дежурният се стреми да получи колкото се може повече информация за това какво, къде и кога е станало, с кого се е случило нещастието и кой подава сигнала. Важно е да научим телефонните номера на хората в беда, защото сега почти навсякъде джиесемите имат покритие и когато се свържем, получаваме още данни. Когато съберем информацията и знаем колко души и каква екипировка са необходими, ръководителят на акцията повежда първата група спасители, която поддържа връзка, и ако е необходимо, се включват и останалите колеги.
- Разполагате ли с необходимата екипировка?
- Напоследък има засилено предоставяне на екипировка от централата, обновяват се доста неща, при това внос от чуждестранни фирми, получихме нови пикели и котки. Това, от една страна, ни дава самочувствие, а от друга, в планината се чувстваме сигурно.
- Освен че сте планински спасител, сте и председател на АК „Трапезица 1957” и запален алпинист. Покорихте доста върхове с колегите си. Миналата година стъпихте на Ухуру в Африка, избрахте ли вече предизвикателство за тази?
- След първенците на Европа, Южна Америка и Африка имахме идея да атакуваме най-високия връх в Северна Америка – Макинли (6168, 2 м), но тъй като е много студено, ни трябва специална екипировка и на този етап ще се откажем. Водим разговори за планинския масив Тян Шан или планината Алтай в Казахстан. Там върховете не са много високи, около 5000 метра са средно, но пък е много красиво и с разнообразен релеф. Нашата цел е не само да качим даден връх, а и да се запознаем с различни народи и култури. Ако не стане, резервен вариант са ни Алпите - районът на Монте Роза, където са 12 - 13 върха по над 4000 метра.
- Колко души членуват в алпийския клуб?
- Около 60 човека от 5 – 6-годишни деца, които тренират катерене, до 50 – 60-годишни алпинисти. Доста резултати постигаме при катерачите, младото поколение добре се справя. Имаме проблеми с тренировъчните стени, но се надяваме до няколко месеца да ги решим, разбира се със съдействието на Община В. Търново. Имаме нужда от самостоятелно високо помещение, в което да си монтираме стена и да имаме възможност да работим с младите. В ДКС „В. Левски” е страхотна стената, но трябва да се съобразяваме с графика на порявите и постоянно си променяма часовете и дните на заниманията.
