Митрополит Климент служел на Великден със златни одежди и корона, подарени му от Царя Освободител
Митрополит Климент служел на Великден със златни одежди и корона, подарени му от Царя Освободител / Sofia Photo Agency, архив

За Митрополит Климент (Васил Друмев) като писател, автор на първата българска повест “Нещастна фамилия”, държавник, министър- председател на две следосвобожденски правителства и политик- водач на консервативната партия, се знае много. В навечерието на Великден обаче уредникът на отдел „Нова и най-нова история” в Регионалния исторически музей Тодорка Недева разкрива един по- различен образ на духовника. За Дарик тя разказа, че Климент Браницки лично ръководел провеждането на светлия християнски празник в старата българска столица в годините след Освобождението.

Оказва се, че строгият русофил и консерватор е бил изключително “добросърдечен, весел и отзивчив” човек в празничните дни.  През 1889 г. красивата шуменка Слава Димчева пристига в града на Асеневци, за да продължи образованието си в прочутата Девическа гимназия. Именно спомените на девойката разкриват множество любопитни и неизвестни досега сведения за търновския Великден. Старостоличани празнували бляскаво Възнесението Христово, съчетавайки традициите с новите повей от Европа. Тъй като бащата на  Слава Димчева бил близък приятел с Климент Търновски (Васил Друмев), девойката бързо става желан гост в Митрополията. Там тя посреща много от християнските празници, но най-впечатлена остава от великденските тържества и особено от човешкия и състрадателен образ на митрополит Климент.

За тържествената служба Великотърновският митрополит си слагал “златните дрехи и блестящата корона”, за които с гордост твърдял, че са му дар от самия руски цар. На великденската трапеза винаги Дядо Владика гощавал гостите си с любимите си охлюви и печел боричкането с яйцата. Що се отнася до боядисването на яйцата преди в края на ХІХ и началото на ХХ век великотърновци ползвали отвари от билки. Червеният цвят получават с помощта на риган, оранжевата краска постигат със смрадлика, жълтата багра - с кори от ябълка, а зелената –с коприва. В следващите години в празничните дни търновци се радвали и на височайшите визити на Цар Борис ІІІ. При една от тях коронована особа получила необичайно предложение от малчуган. Детето попитало простичко: "Като си цар можеш ли да риташ топка?", разказва още Тодорка Недева.

Чуйте я в звуковия файл.