Изложбени зали „Рафаел Михайлов”-Велико Търново представят изложбата “Old Laughter and Synonyms for Actors” на визуалния артист Ларс Нордби. Откриването на експозицията е тази вечер от 17:30 часа, а изложбата ще гостува до 7 Декември.
Като артист и управител на арт резиденцията за гостуващи артисти ARV.International, Ларс Нордби се превръща в значима фигура в културното пространство на Велико Търново. През изминалата година той запозна жителите на Велико Търново и региона с изкуството на художници от Норвегия, Франция, Германия. Неговата последна изложба бе в галерия "Радикално" част от Скулптурен корпус на ВТУ през юни тази година.
netinfo
Великотърновската публика вече го познава и от неговата първа изложба в града през 2016 година в ТАМ – място за културни и социални събития.. Негови произведения са били представяни в Норвегия, Полша, Чикаго – Америка, Берлин – Германия и Венцеия- Италия.
Чрез самостоятелната си изложба, озаглавена "Стар смях и синоними за актьорите", в Изложбени зали "Рафаел Михайлов", артистът синтезира теоретичните основи на своето майсторство до момента. Чрез използването на понятието за театралност, като всеобхватна тема, Нордби използва набор от стратегии за изследване на пресечната точка между идентичност и представление, в рамките на един визуален език, заимстван от театъра.
Всеки раздел на шоуто представлява различна гледна точка и подход към темата. Първо: видео-работа, която изследва представата за актьора в неговата работна среда, като вид репетиция. Второ: поредица от снимки на актьорите в подготовка за представление. Трето: монтажна част, използваща театрални декори, като самостоятелни скулптурни предмети.
Набляга се на подготвителните елементи, които създават театър, градивните елементи, които поддържат изпълнението. И все пак, преобразувани в пространството на галерията, те стават самостоятелни произведения на изкуството, а не отделни части, които поддържат цялостно представление.
Следователно има цикличен процес и рециклиране, което променя естеството на представените обекти. Театралните подпори, имитиращи стени, са представени като скулптурни произведения, които позволяват на зрителя да ги интерпретира, като платна с картини.
Дори отвъд утилитарната (в рамките на театъра) до артистичната (преобразувана като творба) траектория на тези предмети, има и друг слой от културно-исторически багаж. Също така можем да разгледаме самите предмети, като обозначаващи събитията, към които някога са принадлежали: дали те са комунистически реликви на изоставен селски театър? Защо е затворил театъра? За коя ли пиеса актьорът е подготвил сцената? За каква ли роля се облича?
Точно както авангардът е построил мост между обикновените предмети (готови направени) и изкуството, така функционалността в тези вещи запълва дупката между галерията и ежедневието. Традиционно галерията и сцената създават очакване за перформативност, но едно проучване на перформативните обекти в това шоу насочва светлината на прожекторите към ежедневната перформативност на живота.
Чрез документацията на Нордби, ние хващаме актьори в промеждутъка между истинската им същност и ролята, в която скоро ще се въплътят. Подобно на дихотомията между личния и обществения живот. В този сценарий обаче не използваме сценичните декори или изложбените зали като индикатор за перформативност. Освен това, дори не е сигурно, дали личната е по-малко перформативна от обществената персона.
Ако изложбата е опит да се хвърли светлина върху театралността на всекидневния живот, тогава публиката трябва да обмисли, къде започва и завършва тази театралност. Това разглеждане би могло да има интроспективна или идеологическа форма на размисъл", пише Ханна Хаттрем за изложбата.
