Изящни ювелирни украшения, златна монета от времето на Абдул Хамид I и керамика са само част от находките от тазгодишните проучвания на местността Френкхисар край Царевец. „Материалите, които вече са реставрирани от Михаела Романова и Илиян Петракиев, са от VI до XVIII век и проследяват развитието на селищния живот в тази част на града. Всяка една от тях ще намери място както в научни публикации, така и във фондовете на Регионалния исторически музей”, информира ръководителят на проучванията проф. Хитко Вачев.
netinfo
Той припомни, че това е вторият археологически сезон в местността Френкхисар във Велико Търново. Тази година проучванията са обезпечени с 12 хиляди лева, отпуснати от Министерството на културата по проект. Тъй като средствата се оказаха недостатъчни, Община Велико Търново отпусна 18 хиляди лева, които според археолозите дадоха реалният резултат от разкопките. „Миналата година, започвайки проучванията ни беше известно, че на територията на Търново функционират три манастира, посветени на Св. Богородица. Те не бяха локализирани къде се намират. Градът е под нейното покровителство и култа към светицата е силно развит. Беше важно да открием мястото на една такава обител. Ние разкрихме църквата на манастирския комплекс и имахме доста данни, които сочат, че вероятно това е манастирът „Успение на Св. Богородица”, за който се споменава в Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак”, каза проф. Вачев.
Той припомни, че бяха проучени гробове на представители на българската светска аристокрация, както и на висши църковни дейци. През миналия сезон археолозите стигнаха и до една от най- значимите находки от обекта- под главата на един от погребаните намериха тухла с изписани стихове от Евангелието на Йоан, каквото на този етап в България не е откривано. Проучили и зазидана гробница, в която погребаната жена без съмнение принадлежи на аристокрацията, а може дори да се окаже от царско потекло.
Тази година археолозите подновили проучванията с намерението да започнат да разкриват прилежащия към църквата некропол и сградите, които принадлежат към манастирския комплекс. „Попаднах на артефакти, които подсказаха, че ще се натъкнем на по- ранни периоди. За мое голямо удовлетворение частично разкрихме една ранно византийска базилика. Нейните размери са 40 на 20 м. и без съмнение става дума за изключително важна сграда, променяща представите за Търново и за унаследяването на култовите места”, посочи проф. Хитко Вачев.
Археологът обясни, че на хълма Царевец се е развивало селище, прераснало в укрепен град- един от най- големите в провинциите на Византия, приемник Никополис ад Иструм. „Известни са имената на двама епископи на Никополис ад Иструм. След затихването на неговите функции сред редица нашествия, епископският център се измества на Царевец, където е разкрит голям комплекс. Откриването на тази базилика поставя много проблеми и позволява да решим въпроси от гледна точка на това как се е развивал градът, който без съмнение се е разпростирал на една огромна площ. Фактът, че Търново в ранната византийска епоха се развива на такова внушително пространство мисля, че дава отговор защо в края на XII век именно той е станал столица на възстановената българска държава”, каза проф. Вачев.
Според археолога тазгодишните разкопки са сериозна стъпка по пътя по пътя към едно мащабно проучване в тази част на града.
Проф. Хитко Вачев и неговият екип са категорични, че мястото е много свято и решили, че това трябва да се подчертае. С лични средства направили параклис извън рамките на обекта. Посветили го на покровителките на Търново- Св. Богородица и Св. Петка. Редица хора, интересуващи се от проучванията, вече запалиха свещички пред осветените икони там, информира археологът.
